Решение № 15242 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2012 г.

Решение № 15242 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е за отмяна на влязло в сила решение и намира своето правно основание в чл. 240 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Петя Петрова Чикурдова от гр. Белослав за отмяна на решение № 824 от 05.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2638/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 12982 от 12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 7689/2011 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Предмет на спора по това дело е била законосъобразността на заповед № ДК-02-СИР-02 от 07.07.2010 г. издадена от началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж. С молбата се представят като нови писмени доказателства молба-декларация от 15.08.2001 г. заведена в община Белослав с вх. № 94-00-178, както и писмен отговор от кмета на община Белослав с изх. № ИТЗ-2/1/ от 09.03.2012 г. Твърди се в молбата, че това са нови доказателства и въз основа на тях се установява че строежа предмет на премахване е бил деклариран в предвидения за това срок и допустим по действащите подробни градоустройствени планове. На изложените по-горе основания се прави искане за отмяна на решението на Административен съд - Варна и оставилото го в сила решение на Върховен административен съд, второ отделение. В съдебно заседание молителката Петя Петрова Чикурдова лично и чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Милена Нинова от АК - Варна, поддържа молбата, като освен на представените с нея два документа се позовава и на писмо изх. № ИТЗ-2/3/ от 20.03.2012 г., издадено от директор дирекция "ИИП" при община Белослав. Подробни съображения се излагат в представени по делото писмени бележки. Ответната страна - началникът на РДНСК - Североизточен район, чрез процесуален представител в представено по делото писмено становище намира молбата за отмяна за неоснователна. Ответната страна - Тодорка Георгиева Желева в представено по делото писмено становище застъпва неоснователност на молбата. Ответната страна - Мария Иванова Стоянова и Нели Петрова Стоянова в представено по делото писмено становище намират молбата за отмяна за основателна. Молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество, се преценява като неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания, разписани в нормата на чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. С молбата, по повод на която е образувано настоящото производство са представени следните документа - молба-декларация от 15.08.2001 г. заведена в община Белослав с вх. № 94-00-178, както и писмен отговор от кмета на община Белослав с изх. № ИТЗ-2/1/ от 09.03.2012 г. Молбата-декларация от 15.08.2001 г., заведена с вх. № 94-00-178, е подадена в община Белослав от наследодателя на направилата искането лице Петър Липчев Стоянов, намиращо се на лист 32 от касационното производство. Това доказателство обаче не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не само е съществувало по време на производството, но и е било представено и съответно взето предвид при разглеждането на касационната жалба на Петя Чикурдова, Мария Стоянова и Нели Стоянова против решение № 824 от 05 април 2011 г., постановено по адм. д. № 2638/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. Поради това соченото доказателство не може да бъде основание за отмяна на атакуваните съдебни решения. Това е така, защото основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са нови, т. е. не е могло да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Още повече, че във връзка с това доказателство се е развило и друго производство по отмяна, по което има постановено решение № 2012 от 09.02.2012 г. по адм. дело № 14913/2011 г. по описа на Върховен административен съд. Също така, новонастъпилите, след решаването на делото доказателства - писмен отговор от кмета на община Белослав с изх. № ИТЗ-2/1/ от 09.03.2012 г., както и писмен отговор с изх. № ИТЗ-2/3/ от 20.03.2012 г., издадено от директор дирекция "ИИП" при община Белослав, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички те не са съществували към момента на решаване на делото, а са последващи такива, поради което не са нови писмени доказателства и обстоятелства по смисъла на посочения текст. Дори, обаче, на някакво основание да се приеме, че тези доказателства, въз основа на които се иска отмяната да са такива по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, то отново това не води до основателност на същата. За да се допусне исканата отмяна, не е достатъчно да са налице нови доказателства или нови обстоятелства, а и те да имат пряко значение във връзка с правилното решаване на спора. В случая обстоятелството, че има подадено заявление от наследодателя на молителката в община Белослав по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ няма никакво отношение към спора по делото. При положение, че няма надлежно издаден от компетентния за това орган, акт за узаконяване, до датата на приключване на касационното производство, то е без значение дали има висяща процедура за това. А доколко по отношение на това заявление не е формиран вече и мълчалив отказ, е въпрос на преценка от страна на административния орган при неговото произнасяне по същество. Поради изложеното по-горе за решение № 824 от 05.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2638/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 12982 от 12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 7689/2011 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, постановено в производство по обжалване на заповед № ДК-02-СИР-02 от 07.07.2010 г., издадена от началника на РДНСК - Североизточен район, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав