Решение № 10084 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2015 г.

Решение № 10084 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 22 от 7.04.2015 г. на Административния съд - Видин по адм. д. № 193/2014 г., с което уведомителното му писмо е отменено, а преписката му е върната при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, решението на съда да се отмени, като се претендира и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Ответната страна по касация моли, жалбата да не се уважава и претендира присъждане на направените разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага накратко фактическата обстановка по спора, като намира, че направените от съда правни изводи са правилни и законосъобразни. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд - Видин е бил сезиран с жалба, подадена от Веса Аврамова Микова от гр. Грамада срещу уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/1429 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, за кампания 2013 г. С него й е било съобщено, че след извършени административни проверки са били установени застъпвания на заявените от нея БЗС за подпомагане, които не са били отстранени. Освен това на жалбоподателката като земеделски производител е била извършена проверка на място чрез метода на дистанционно проучване, като резултатите от тази проверка са оформени в контролен лист, приложен по делото - лист 67-74, който и е бил предявен и подписан от нея. В резултат на това, на Веса Михова е установена наддекларирана площ и по двете заявени мерки за подпомагане - Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) в размер на 39,61%, поради което й е било отказано финансиране. Чрез заключение на съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че фактите и обстоятелствата, описани в оспореното уведомително писмо съответстват на установеното от експерта. Но при установеното застъпване на заявените за подпомагане БЗС от жалбоподателката, съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила, визирани в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана само "Наредба № 5". От откритото производство по оспорване на обратната разписка на "Стар Пост", с която ДФЗ е уведомил жалбоподателката за констатираното застъпване на заявените от нея БЗС за подпомагане, съдът е приел, че вписването в него е неистинско. Позовал се е на установеното, чрез свидетелски показания, които съвпадат с фактите по делото относно адреса на жалбоподателката. Съдът се е позовал и на чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, като е приел и че нейните разпоредби са нарушени. При така установените факти, съдът е направил извод, че при допуснато от страна на административния орган нарушение на процедурата по връчване на уведомителното писмо за установено застъпване на заявените площи с други земеделски производители, които също са ги заявили, обжалваното уведомително писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно се установява, че Веса Микова е посочила в заявлението си за регистрация, че желае информацията във връзка с него да получава чрез обикновена поща. Към делото е приложено копието на обратната разписка - лист 77 от делото, в което са направени две отбелязвания, че адресата е потърсен на 9.10. и на 31.10.2013 г., но не е намерен никой. Жалбоподателката е оспорила истинността на вписването в обратната разписка, като по това оспорване е открита процедура по реда на чл. 193 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Чрез свидетелски показания жалбоподателката е доказала, че вписването, че на адреса няма никой не е вярно. Адресът на жалбоподателката е постоянен и не е променян. На същия адрес й е връчено уведомителното писмо, предмет на жалбата, на същия адрес тя е призовавана. По делото не са събрани доказателства, а не се и твърдяло че има такива, относно изпълнението на изискванията на чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, които правила са приети от Комисията за регулиране на съобщенията по законовата делегация на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Въз основа на признатото за невярно отбелязване в обратната разписка, съдът е изследвал и останалите документи - нотариални актове, решения на ОСЗ относно БЗС, които Веса Микова е заявила за подпомагане, като от тях е установено, че за тези имоти тя притежава документи за собственост, поради което и твърдението й, че ако е била получила уведомителното писмо за установеното застъпване, тя би имала интерес да се яви и отстрани застъпването е прието за основателно. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че след като е съставен констативен протокол за уведомяване чрез обявление по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5 (в релевантната й редакция), не е допуснато нарушение на административно производствените правила. Този извод следва от самата норма на чл. 17, ал. 4, в който е визирано, че "... когато уведомителното писмо с обратна разписка не може да бъде връчено на кандидата..." тогава се съставя констативен протокол и публично оповестяване. В конкретния случай жалбоподателката е била на посочения от нея адрес. На същия адрес живее постоянно и възрастен човек, който може да бъде намерен. Но независимо от това, в пощенската кутия на жалбоподателката не са поставяни съобщения в изпълнение на реда предвиден в чл. 5 от Общите правила, поради което процедурата по връчването на обратната разписка на уведомителното писмо не е изпълнена. Съставеният констативен протокол по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5 не може да санира допуснатото нарушение по връчване на уведомителното писмо от страна на административния орган, защото редът за връчването е нормативно установен. При положение, че не е изчерпана възможността за връчване на уведомителното писмо чрез обратна разписка не може да се преминава към следващата възможност за уведомяване. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че бил спазен и редът по чл. 61, ал. 3 АПК. Това е така, защото адресът на Веса Минкова е известен, а пощенската услуга по връчването на уведомителното писмо е в нарушение на посочените вече Общи правила. Неоснователно е и твърдението, че уведомителното писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане било издадено след изясняване на фактическата обстановка. След като земеделският производител не е уведомен по съответния ред за установено застъпване на заявените от него БЗС за подпомагане и не е могъл да представи доказателствата си, не може да се счита, че има изясняване на фактическата обстановка. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски включително и юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски следва също да се остави без уважение, защото по делото не са представени доказателства за направени разноски. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение