Решение № 5026 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 988/2018 г.

Решение № 5026 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 988/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на икономиката като ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 г. -2013 г., подадена чрез пълномощник, против решение № 14753/4.12.2017 г. по адм. д. № 3411/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отменил акт № 26-М-57/23.01.2017 г. на министъра на икономиката. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че актът не съдържа разминаване между фактическите установявания и правната квалификация, че волята му е ясно изразена, за което сочат и мотивите, изложени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд [фирма]. Сочи, че съдът твърде тясно е тълкувал разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, като не е извел действителната воля на административния орган, обективирана в отменения акт. Според касатора решението е недопустимо, тъй като не е подписано от един от членовете на съдебния състав. Поради това иска прогласяване нищожността на съдебния акт, обезсилването му като недопустим и връщане на делото за ново разглеждане от тричленен съдебен състав и неговата отмяна като неправилен. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерство на икономиката и МБАЛ [фирма] са сключили договор №BG161 PO003-2.1.12-0172-С0001/27.04.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Модерно управление на здравните услуги в [фирма]-[населено място]", с максимален размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ от 264 277, 05 лв., представляващ 75% от очакваните общи допустими разходи. С решение № 292/29.06.2012 г. дружеството е открило обществена поръчка с предмет "Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на Система за разглеждане и управление на изображения". На 27.12.2012 г. е сключен договор между възложителя и [фирма] на стойност 421 899, 60 лв. с ДДС. Р. на УО е издал акт № 26-М-57/28.09.2016 г. и на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията е наложил на МБАЛ [фирма] финансова корекция в размер на 5% от верифицираните разходи по засегнатия договор с изпълнител [фирма] на стойност 351 583 лв. без ДДС, сключен след проведена процедура за определяне на изпълнител чрез открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на Система за разглеждане и управление на изображения" по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG11 PO003-2.1.12-0172 с бенефициер МБАЛ [фирма]. С оспорения пред първоинстанционния съд акт № 26-М-57/23.01.2017 г. ръководителят на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. е доналожил на [фирма] финансова корекция в размер на 5% от верифицираните разходи по засегнатия договор № 31/BG161 РО003-2.1.12/4 МС-02-26/Su-01/27.12.2012 г. с [фирма] на стойност 351 583 лв. без ДДС, сключен след проведена процедура за определяне на изпълнител, чрез открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на Система за разглеждане и управление на изображения" по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG11 PO003-2.1.12-0172 с дружеството-бенефициер. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което го е отменил. Приел е, че административният орган е обосновал издаването на акта с допусната техническа грешка, касаеща размера на наложената финансова корекция съгласно окончателното становище на ИА "Одит на средства от ЕС". Видно от диспозитива, органът е доналожил финансова корекция на МБАЛ [фирма]. Съдът е приел, че разминаването между фактическите установявания и правната квалификация на акта сочи на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от съдържанието на волеизявлението на административния орган не може да се направи извод за допусната техническа грешка, защото формираната от органа воля в мотивите на акта е различна от изразената в диспозитива. От доказателствата по делото съдът е установил, че основание за издаване на оспорения акт е изготвеното окончателно становище на ИА "Одит на средствата от Европейския съюз", по чиято констатация е извършено преразглеждане на обществената поръчка и е доналожена финансова корекция в размер на още 5% от верифицираните разходи по засегнатия договор за нарушенията, установени в писмо № 26-М-57/28.09.2016 г., предмет на съдебно производство по адм. д. № 13111/2016 г. на ВАС. Н. бенефициера са внемени нови задължения в резултат на различната от първоначалната воля на административния орган. Определената с акта допълнителна корекция в размер на 5 % директно е довела до изменение в посока увеличение размера на финансовата корекция. Съдът е обосновал извод, че с разпоредбата на чл. 74 ЗУСЕСИФ е регламентиран редът, по който може да се извърши увеличението на размера на финансовата корекция. Но това не може да стане чрез поправка на административния акт по чл. 62, ал. 2 АПК. Затова е отменил оспореното писмо на ръководителя на УО на ОПРКБИ като незаконосъобразно. Обжалваното решение е валиден съдебен акт. Решението е подписано от двама от членовете на съдебния състав, с отбелязване, че съдия Б. М. не може да подпише решението, тъй като с решение на СК на ВСС от 2.10.2017 г. е освободен от заемането на длъжността "съдия" във Върховния административен съд, считано от датата на встъпване в длъжност "член на Висшия съдебен съвет". В него е материализирана колективната воля на съдиите, участвали в разглеждането на делото. Когато то не е подписано от член на съдебния състав, взел участие в разглеждането на делото в открито заседание и в постановяването на решението, без да е направена забележка по чл. 172 а, ал. 3 АПК, съдебният акт би бил незавършен. Председателят на състава към датата на изготвяне и обявяване на решението вече е напуснал местоработата си, което обстоятелство е надлежно отбелязано в самото решение от съдия-докладчика. Т. е. налице е обективна причина за неподписване на решението. Решението е и допустимо. Съдът се е произнесъл по допустима и редовна жалба, в рамките на предмета на оспорването. Решението е правилно. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи чрез поправка на допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общия принцип, въведен в административното право за стабилитет на административните актове. Съгласно чл. 62, ал. 2 АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Видно от фактическите установявания на административния орган, с оспорения акт е засегната същността на властническото волеизявление. Твърдяната в акта очевидна фактическа грешка предполага разкриване на вече формираната действителна воля на органа, а не изменение на разрешението на конкретния случай, защото след такова поправяне първоначално издаденият акт и поправеният образуват едно цяло и обективират единната воля на административния орган. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че одитният доклад може да бъде основание основание за възобновяване на производството по издаване на административен акт, съгласно чл. 74 от ЗУСЕСИФ. В този случай обаче са приложими сроковете и редът по глава седма от АПК. Действително, няма пречка по един и същи проект да бъдат извършени многократно проверки от управляващия орган, в които, ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват основания за налагане на финансови корекции. Но за едно и също нарушение корекция се налага само веднъж. Издаденият акт за определяне на финансова корекция може да бъде коригиран от административния орган по реда и в сроковете на чл. 99 и сл. АПК, към които препраща чл. 74 ЗУСЕСИФ, или чрез поправка на явна фактическа грешка - единствено в хипотеза на наличие на грешка във вече издадения акт. За пълнота съдът следва да отбележи, че наведените от касатора пороци на съдебното решение в тяхната кумулативност взаимно се изключват. Едно решение, ако е нищожно, то не може да бъде недопустимо и неправилно, защото страда от най-тежкия порок. Ако то е недопустимо, не може да бъде неправилно, защото съдебната проверката приключва с основанията за неговата допустимост. Касационният съд упражнява правомощията си по чл. 221, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 АПК алтернативно. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съдебен състав е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав