Решение № 469 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2283/2011 г.

Решение № 469 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2283/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано по подадено от осъдения С. П. Д. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 421, ал. 3, предл. първо и чл. 420, ал. 2 НПК, ИСКАНЕ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНЧД № 332/2011 г. на Варненския окръжен съд и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 106/24.03.2011 г., влязло в сила на същата дата. С горепосоченото въззивно решение е потвърдено определение от 17.01.2010 г. по нчд№ 6465/10 г. на Варненския районен съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 23 - чл. 25 НК, с което на осъдения С. П. Д., ЕГН *********** е наложено общо най-тежкото от наказанията, определени му с присъди по НОХД № 669/2009 г. и по НОХД № 5525/2009 г. и двете на PC гр. Варна - лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание с е увеличено с шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната до момента част от наказанието лишаване от свобода от осъдения по присъдите, включени в групата. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения е наложено общо най-тежкото наказание и от наказанията, определени му с присъди по НОХД № 5470/2010 г. и по НОХД № 5633/2010 г. и двете на PC гр. Варна, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което е увеличено по чл. 24 НК с шест месеца, с изтърпяване при първоначален строг затворнически режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната до момента на групирането част от наказанието лишаване от свобода от осъденото лице по присъдите, включени в групата. Постановено е и отделно изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Д. с присъда по НОХД № 353/2008 г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, при първоначален строг затворнически режим. От съдържанието на искането, подкрепено и с писмено становище от осъдения, се извеждат основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В искането се изразява недоволство от изводите в атакуваните съдебни актове за две групи съвкупности, наложените по тях общо най-тежки наказания, лишаване от свобода, както и увеличаването им по размер с още по шест месеца. Излагат се доводи за незаконосъобразно приложение на чл. 24 НК. Искателят счита, че е "несправедливо осъден", а наложените наказания за явно несправедливи. Иска отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от осъденият С. П. Д., който се явява лично и с назначеният от съда служебен защитник - адвокат Е. П. от САК. Защитата поддържа допуснати особено съществени нарушения на закона и иска отмяна на приложението на чл. 24 НК при групирането на наказанията от съответните съвкупности. Според ПРОКУРОРЪТ от ВКП искането е допустимо, но неоснователно. Групирането на наказанията е извършено по принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание. Споделя правилността на приложението на чл. 24 поради многобройните осъждания на Д. В последната си дума осъденият Д. моли за ново по-благоприятно групиране на наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено по отношение на подлежащ на възобновяване, влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Инициирано е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането е неоснователно. Основно място в изготвеното лично от осъдения искане е намерило оспорването на решените със сила на пресъдено нещо въпроси за авторството на деянията и вината на осъдения по приключилите наказателни дела, които са били предмет на групиране на наказания за множество престъпления. Тези оплаквания не подлежат на обсъждане, тъй като относно деянията, авторството и вината на осъдения, влезлите в сила актове имат задължителна формална и материална доказателствена сила, съгл. чл. 413 НПК. Вън от това, предмет на проверка в посочените в искането актове са само въпросите относно спазването на правилата за правилното и законосъобразно групиране на наложени наказания за множество престъпления. За да се посегне на стабилитета им, на посоченото правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, актовете следва да съдържат особено съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 НПК. Случаят не е такъв. При групирането на наказанията на осъдения не е допуснато нарушение на закона по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Правилно е приложен и чл. 24 НК. Предмет на делото пред първостепенния и въззивен съд е било групирането на наложените на осъдения Д. наказания по влезлите в сила присъди и определения (за решаване на делото със споразумение) по следните дела: нохд № 353/2008 г. на PC гр. Варна; нохд № 669/2009 г. на РС гр. Варна; нохд № 5525/2009 г. на PC гр. Варна; нохд № 5470/2010 г. на PC гр. Варна и нохд № 5633/2010 г. на PC гр. Варна. Предвид хронологията на извършване на деянията от Д. по всяко едно от посочените дела, както и на влизане в сила на постановените по тези дела съдебни актове, правилно са изведени две групи съвкупности, обособени в група за всяко от деянията, извършено, преди за деянията от съответната съвкупност да има влезли в сила присъди между извършването им. От общо четиринадесетте осъждания на Д. за периода от 1993 до 2010 г. ( спр. л. 4-л. 9 от нчд№ 6465/10 г. на ВРС) законосъобразно са изключени деянията, които не попадат в процесните две съвкупности. Законосъобразно и в съответствие с практиката на ВС и ВКС е приложен принципът за най-благоприятното съчетание на наложените на осъдения наказания сред осъжданията, групирани както следва: Деянията за които Д. е осъден с влезли в сила съдебни актове по нохд № 669/2009 г. и НОХД № 5525/2009 г. и двете на PC - гр. Варна са в съвкупност, за която правилно му е определено общо най-тежкото наказание, от наложените му по тях наказания. С одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по нохд № 669/2009 г. по описа на PC -Варна, XV състав, искателят е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за периода 04/05.08.2008 г., за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Съдебния акт е влязъл в сила на 12.02.2009 г. Деянието е извършено преди осъждането му с присъда по нохд № 5525/2009 г. на PC гр. Варна, влязла в сила на 10.02.2010 г., с която е признат за виновен за деяние, извършено на 08.06.2007 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 4, пр. второ, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване наказанието. Следователно, законосъобразно са приложени чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 НК като за първата съвкупност е наложено общо най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване. Във втора група съвкупност са съчетани осъжданията на Д. по НОХД № 5470/2010 г. и НОХД № 5633/2010 г. за деяния, които не могат да попаднат в първата съвкупност, тъй като са извършени след влизане в сила на съдебните актове в първата съвкупност. Изводът е верен, видно от данните, че деянието по нохд № 5470/2010 г. по описа на ВРС е извършено през месец декември 2009 г. и присъдата по същото дело е влязла в сила на 24.11.2010 г.. Със същата присъда Д. е признат за виновен за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Правилно е прието, че то е в съвкупност с деянието, извършено на 17.03.2010 г., за което с присъда по нохд № 5633/2010 г. на ВРС, е признат за виновен по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Наказанието наложено на осъдения Д. с присъда постановена по нохд № 353/2008 г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг затворнически режим, правилно е постановено да бъде изтърпяно отделно. Това деяние не попада в нито една от обсъдените две съвкупности. Тъй като е извършено след влизане в сила на съдебните актове относно първите две съвкупности, то бележи признаците на опасен рецидив и единственият начин на изпълнението на наказанието е неговото отделно изтърпяване от останалите осъждания. Останалите осъждания на Д., от общо четиринадесетте, попадат в други съвкупности, за които към момента на постановяване на атакуваните съдебни актове са били решени въпросите относно за групиране на наказания за множество извършени от Д. престъпления и не са относими към обсъжданите две съвкупности. Правилно съдилищата са приложили разпоредбата на чл. 24 НК. В тази връзка ВКС споделя изцяло аргументите на съдилищата по същество. Правилно са увеличени размерите на общо наложените най-тежки наказания "лишаване от свобода" за деянията по двете съвкупности от престъпления против собствеността, с още по шест месеца лишаване от свобода. В мотивите на определението по по нчд№ 6465/10 г. на Варненския районен съд и на потвърдителното въззивно решение по ВНЧД № 332/2011 г. на Варненския окръжен съд е обсъдена тежестта на деянията и обществената опасност на дееца. Наказанието не е явно несправедливо, както се твърди в искането. Спазени са правилата на приложението на чл. 24 НК. На фона на трайно утвърденото престъпно поведение на Д. в рамките на седемнадесет години, през които са извършвани от него посегателства срещу собствеността, за които не е бил предупреден и превъзпитан чрез налаганите му наказания, увеличаването по чл. 24, ал. 1 НК с по шест месеца на всяко от наложените на осъдения общо най-тежки наказания за двете съвкупности, е съответно на степента на обществената му опасност. То е справедливо отчетено преди всичко поради броя и тежестта на престъпленията във всяка от двете съвкупности, и за постигане целите на наказанието. Не е допуснато основание за възобновяване и искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви, ВКС, съгласно чл. 426, вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК