Решение № 10428 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2008 г.

Решение № 10428 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Добрич, срещу решение № 69/14.05.2008 г., постановено по адм. д. № 28/2008 г., на Административен съд - Добрич. В касационната жалба не са изложени конкретни пороци на оспорваното решение, но се твърди, че не е налице основание за извършване на актуална оценка на отчуждения на наследодателите на жалбоподателката имот. Ответните страни не изразяват становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Добрич, е отменил мълчаливия отказ на кмета на Община - Добрич, по искане с вх. № 94-Й-00-162/14.11.2007 г., направено от Йорданка Петрова Пенчева, да бъде извършена актуална оценка на отчужден със Заповед № 1346/30.12.1987 г., на председателя на ИК на ОбНС - Толбухин, недвижим имот, собственост на наследодателите й - Петър и Ангелина Колеви, като е върнал преписката на кмета за издаване на актуална оценка. При постановяване на решението е допуснато нарушение на закона. Правилно Административния съд е приел, че правното основание на жалбата на Йорданка Пенчева не е чл. 257, ал. 2 АПК - подадена срещу "бездействие" на кмета на общината, тъй като не са предмет на защита по този ред, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт, какъвто е заповедта на органа по обезщетяването за определяне на актуална оценка на отчуждения имот. По реда на глава ХV, раздел II АПК, защитата е само срещу задължение за неизвършване на фактическо действие от административния орган, но не и срещу неизвършване на правно действие. Правилно съдът е приел, че се оспорва мълчалив отказ на кмета да извърши нова актуална оценка за отчуждения имот с цел - определяне на имот, с който да бъде обезщетена жалбоподателката - § 9 ПР на ЗУТ. В производството по чл. 257, ал. 1 АПК е допустимо оспорване бездействието на административен орган (неупражняване на компетентност) по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което включва в приложното си поле всички видове действия, но не и задълженията за дължими по закон волеизявления на администрацията. Непроизнасянето от страна на административния орган по вмененото му със закон задължение в определения за това срок не съставлява бездействие по смисъла на чл. 257 АПК, а мълчалив отказ, защитата срещу който е по общия ред за оспорване на административни актове, или по реда на чл. 197, вр. чл. 149, ал. 2 и чл. 58 АПК. Предвид изложеното, осъдителния иск по чл. 257, каквато е правната природа на производството, в случая е недопустим, поради което производството по делото се явява също недопустимо и е подлежало на прекратяване. След като правилно съдът е приел, че се оспорва мълчалив отказ на кмета да извърши нова актуална оценка, не е преценил, че жалбата е просрочена. Съгласно чл. 57, ал. 1 АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. С молба вх. № 94-Й-00-162/14.11.2007 г., е направено искане от Йорданка Петрова Пенчева, да бъде извършена актуална оценка на отчуждения от наследодателите й недвижим имот. Административното производство е започнало на тази дата - 14.11.2007 г., като акта следва да бъде издаден до 28.11.2007 г., (работен ден - сряда). Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ може за де оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе - т. е. 28.12.2007 г., (работен ден - петък), а жалбата е подадена в административния съд на 15.01.2008 г., след изтичането на срока, поради което жалбата се явява недопустима и на това основание. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като жалбата, по която съдът го е постановил е просрочена и следователно - недопустима за разглеждането й по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,