Решение № 5412 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2018 г.

Решение № 5412 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. З. Еленкова, в качеството й на процесуален представител на И. М., срещу решение № 5232 от 13.08.2018 г. по адм. дело № 1947 по описа за 2018 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 23/15.01.2018 г. по преписка № 190/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна решението на КЗД. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация не ангажира становище по реда на чл. 213а от АПК и в съдебно заседание. Депозира писмена защита от 02.12.2019 г., след провеждане на съдебното заседание на 27.11.2019 г. Ответната страна по касационната жалба - Т. Г., зам.-директор на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - Главна дирекция "Национална полиция" при МВР не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 23/15.01.2018 г. по преписка № 190/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. Същото е постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по повод на жалба вх. № 44-00-1771/12.04.2016 г. С него е оставена без уважение жалбата на И. М., като се установява, че Т. Г., в качеството му на зам.-директор на ГД "Национална полиция" при МВР и ГД "Национална полиция" при МВР не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по признак "възраст" спрямо И. М. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира се по делото, че на жалбоподателя е прекратено служебното му правоотношение със заповед № 3-4225/12.05.2014 г. на зам.-директора на ГД "Национална полиция", издадена на основание чл. 246 и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.); , поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69, ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) и по инициатива на административния орган. Жалбоподателят счита, че е дискриминиран по признак "възраст" при и по повод упражняване на правото му на труд. Това дискриминиране според него се обосновава от неравното третиране от страна на органа по назначаването, понеже на част от служителите на МВР, всички в идентично правно положение, а именно отговарят на условията за пенсиониране по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, служебните правоотношения не са прекратени. Настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на лицето, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. № 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. За да е налице дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е необходимо разликата в третирането да е на основата на защитен признак, в случая "възраст", както и да е налице причинно-следствена връзка между този защитен признак и по-неблагоприятното третиране на посочената група служители, чиито служебни правоотношения са прекратени. По делото се установява, че има правоотношения с други служители, които не са прекратени на това правно основание, въпреки, че са отговаряли на изискванията на разпоредбата от КСО. Налице е неравно третиране по отношение на някои от лицата, понеже освен жалбоподателя има и други с прекратено правоотношение на същото правно основание, но то не се основава на защитен признак "възраст", за да се квалифицира същото като дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. И това е така, понеже прекратяването на служебно правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.); може да стане по инициатива както на служителя, така и на органа по назначаването, като в последната хипотеза той действа в условията на оперативна самостоятелност. Всички служители са в идентично положение, при което същите отговарят на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, т. е. за всички са налице кумулативните предпоставки, а именно навършена определена възраст и законово определен размер осигурителен стаж. Прекратяването на правоотношението е по преценка на органа, в рамките на компетентността му по чл. 246 от ЗМВР (отм.);. и е независимо от обстоятелството дали съответния служител ще упражни или не правото си на пенсия. Именно поради това в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.); е предвидено, че прекратяването на правоотношението може да се прекратява от едната или другата страна по него. С оглед на приетото за отсъствие на защитен признак, причинно-следствена връзка между него и неравното третиране не може да бъде търсена. По делото не се доказва, че това прекратяване на служебното правоотношение е по личен признак "възраст". По повод основното възражение в касационната жалба, че това третиране представлява дискриминация са изложените по-горе съображения на настоящия съдебен състав. По отношение на чисто житейски доводи в нея, следва изрично да се посочи, че моралните и професионални качества на жалбоподателя, каквито той безспорно има, не са предмет на дискриминация по смисъла и целта на ЗЗДискр. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдебни разноски по делото не се дължат, като от страните не е поискано присъждане на такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение