Решение № 8820 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2022 г.
ВАСII отделение11.10.2022 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 67/24.01.2022 г., постановено по административно дело № 1049/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, вместо което постановя: ОТМЕНЯ Заповед № РД-1587/30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8820 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. П., против Решение № 67/24.01.2022 г., постановено по административно дело № 1049/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-1587/30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. На проведеното открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за основателна. Процесната заповед е издадена по повод подадено искане от К. Карамфилов, като жалбоподателят Д. П. е задължен да му осигури свободен достъп за извършване на замазка на жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-152, на границата с УПИ VI-153, кв. 16 по плана на [населено място], община Харманли, в едномесечен срок след влизането й в сила, ежедневно от 8,00 ч. до 19 ч. Като правно основание е посочена нормата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, съгласно която собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. Съдът е отхвърлил подадената жалба, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед. Настоящият съд счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. На първо място, процесната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като не отговоря на изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Основателно е възражението на оспорващия за това, че в разпоредителната част на заповедта не са посочени конкретни пространствени параметри от собствения му поземлен имот, в рамките на които заявителят ще има достъп. Тъй като с заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ съществено се ограничават правата на собственика на чуждия имот, със същата е необходимо да се определи съответен участък от този имот, който ще се ползва. Очевидно не е необходимо с оглед преследваната цел да се предоставя достъп до целия имот, след като се цели единствено извършване на замазка на една стена от жилищната сграда на заявителя. На следващо място, по делото не е установено наличие на предхождащ акт, в който да е определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по западната фасада на сградата, находяща се в УПИ VII-152, кв. 16 по плана на [населено място], община Харманли. Изрично в приложимата разпоредба е посочено изискването достъпът до чуждия имот да се осигурява само за извършването на "разрешени" или "предписани" проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи. Това изискване важи и в случая, независимо че процесните дейности попадат в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретни дейности, поради което не е достатъчно заинтересованото лице просто да заяви искането си за достъп в чуждия имот, а следва да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажни дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп. Административният съд не е съобразил посочените по-горе нарушения, допуснати от органа, поради което е постановил неправилно решение. Решението следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесната заповед. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение