Решение № 11099 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4637/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василева, подадена чрез адв. Е. Хубенова, срещу Решение 13/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 239/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Габрово, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания 2019 година и за установяване на публично държавно вземане с 01-6500/2689#6 от 11.11.2022 година, издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му. По същество на спора излага съображения, че след като ангажимента е прекратен на четвъртата година от неговото изпълнение, поради неподаване заявление за плащане за петата година, то непаривлно съдът приел приложимост на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. Счита, че с неподаване заявление за плащане за петата година е налице основание за прекратяване на поетия ангажимент, което преклудира задълженията по чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за представяне на сертификат. В този смисъл обосновава, че санкцията следва да бъде наложена само за първото нарушение. Ответникът зам. -изпълнителен директор на ДФ Земеделие , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цонева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Габрово е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания 2019 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2689#6 от 11.11.2022 г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.15, ал.3, т.3 и т.4 и ал.4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., за допуснати две нарушения на изискванията, съответно не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от наредбата - сертификатът да удостоверява произведена биологична продукция, и неподадено заявление за плащане през 5-тата година от ангажимента, а именно за кампания 2019 година, е прекратен по отношение И. Василева по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 година и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 година в размер на 7 570,91 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС Габрово е отхвърлил жалбата на И. Василева срещу издадения АУПДВ и я осъдил да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че 2019 г. е последната кампания от поетия по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" 5-годишен ангажимент от жалбоподателката И. Василева. Последната не е подала заявление за плащане за кампания 2019 година, която е 5-тата поред от поетия ангажимент, поради което съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "в" от Наредбата подлежаща на възстановяване е 20 % от изплатената до момента сума, тъй като неподаването на заявление за плащане е за 5-тата година от поетия ангажимент, респ. неизпълнението на задължението за подаване на заявление е до края на въпросната пета година. Освен това, съдът е приел за безспорно, че за никой заявен за подпомагане по процесната мярка и направление парцел не е удостоверена произведена биологична продукция, доколкото И. Василева не е представила сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция, поради което съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредбата, на възстановяване подлежи цялата получена до момента финансова помощ по съответното направление. Съдът е приел, че при така установените факти е налице материалноправното основание по чл. чл. 15, ал. 3, т.3 и т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и тъй като не е налице нормативно основание за кумулиране на определените съгласно посочените по-горе правила суми за възстановяване при наличие на повече от едно основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент, административният огрян правилно е посочил, че на възстановяване подлежи по-високата от двете суми. След това съдът е изложил съображенията си, поради които приема за неоснователен довода на жалбоподателката за липса на фактически основания за издаване на административния акт, както и че процесният акт е издаден от компетентен орган. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав преценява решението на Административен съд Габрово като валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност, който се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл.15, ал.3, т.3 и т.4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 или не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. В случая не е спорно, че и двете задължения не са изпълнени от подпомаганото лице, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че акта е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Неоснователен е довода на касатора, че с неподаване заявление за плащане за петата година е налице основание за прекратяване на поетия ангажимент, което преклудира задълженията по чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за представяне на сертификат. Изискването за получаване на сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, поне веднъж до края на ангажимента, е предвидено в разпоредбата на чл.33, ал.1, т.5 от Наредбата, а нарушението на това изискване, съгласно чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015 е самостоятелно основание едновременно за прекратяване на ангажимента и предприемане действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на чл.15, ал.4, което е възстановяване на получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви. Наличието на друго самостоятелно основание за прекратяване на ангажимента и предприемане действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на чл.15, ал.4, т.2 от Наредбата не преклудира задължението на ползвателя поне веднъж за целия период на ангажимента да получи и представи сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, с какъвто безспорно ползвателя не разполага. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че издадения административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изводите на съда в тази насока напълно се споделят от настоящата инстанция , като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, касационният съд препраща към мотивите на АС Габрово. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - Габрово е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,