Решение № 15314 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2014 г.

Решение № 15314 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, срещу Решение № 10357 от 24.07.2014 г., по адм. дело № 16195/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора счита за неправилна констатацията на тричленния състав в обжалваното решение, че директорът на Национална служба "Сигурност" - МВР е предложил Красимир Фазлийски за психологичен реподбор, мотивиран от липсата на достатъчно доказателства за налагане на дисциплинарно наказание на служителя за евентуално извършено от него нарушение на служебната дисциплина през 2002 г., като по този начин в противоречие с целта на закона е подменено едно основание за освобождаване му от служба в МВР, с друго. Счита още за неправилни изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта по съображения, че психологичното изследване на Фазлийски е проведено докато е бил в отпуск поради временна неработоспособност, доколкото от представения по делото болничен лист се установява, че същият е излязъл в отпуск на 15.04.2003 г., след като е бил запознат със заповедта на директора на НСС - МВР за изпращането му на вторично психологично изследване. В тази връзка счита, че ЗМВР и ППЗМВР, не съдържат забрана за извършване на психологичен реподбор на служител, докато той е в какъвто и да е отпуск. По изложените съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът - Красимир Георгиев Фазлийски, чрез процесуалния си представител, в писмения отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира сторените в касационното производство разноски в размер на 200 лв. за процесуално представителство, съгласно договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 16.04.2013 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Фазлийски срещу България", съдът е установил допуснато от Върховния административен съд в Решение № 50/11.10.2004 г. по адм. д. № С-65/2003 г. на тричленен състав и Решение № 12/17.05.2005 г. по адм. д. № С-4/2005 г. на петчленен състав на ВАС нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно отказа на националния съд да разгледа оценката на психическа годност на Фазлийски за работа и това, че съдът не е дал под каквато и да е форма публичност на своето решение по този случай. Въз основа на решението по горното дело, с Решение № 15662/26.11.2013 г. по адм. д. № 13460/13 г., 7-членен състав на ВАС в производство по чл. 239, т. 6 от АПК е отменил цитираните по-горе решения на Върховния административен съд по адм. д. № С-65/2003 г. на тричленен състав и по адм. д. № С-4/2005 г. на петчленен състав на ВАС и е върнал делото за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС. След връщане на делото, с Решение № 10357/24.07.2014 г. по адм. д. № 16195/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № К-1831/27. 06. 2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Красимир Георгиев Фазлийски от гр. София, на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.), във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) (отм.) - поради психологическа несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР (психологична експертна оценка рег. № 724/09.05.2003 г.). е освободен от служба като държавен служител от МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че целта която е преследвана с разпореденото вторично психологично изследване е да установи злоупотреба със служебното положение с користна цел от служителя, каквото е установено при експертното изследване. От друга страна, по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), данните за злоупотреба със служебното положение се проверяват и установяват по дисциплинарен след проверка вината на уличеното лице и ред за установяване на нарушението, въз основа на което да се реализира дисциплинарната отговорност на уличения служител. С оглед изложеното, според съда, както заложените с вторичния психологичен реподбор основания и критерии за извършване психологичното изследване, така и целите за които същото е извършено, са в противоречие със закона. С оспореното решение първоинстанционния съд е приел още, че самото психологично изследване е извършено през време на отпуск по болест, видно от представените по делото болнични листове, което е счел за съществено нарушение на административната процедура, тъй като временната неработоспособност е състояние при което лицето е възпрепятствано да работи, което е възприел като самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Въз основа на изложеното, с решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е приел оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи за незаконосъобразна и я отменил като такава. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че подборът е разпореден със Заповед № 71/19.03.2003 г. на директора на Дирекция Национална служба "Сигурност". Същата е мотивирана с наличие на данни, че Фазлийски е наемал лица за охрана на рибарника, извършвал е плащания, снабдявал е рибарника с храна и при спорове с наетите от него лица ги е сплашвал със служебното си положение. Посочва се, че извършваната от него дейност е несъвместима с морала на офицер от НСС, като с поведението си уронва престижа на МВР и създава предпоставки и условия за накърняване на доверието на обществото към институцията. Предвид изложеното е предложено да бъде проведено вторично психологическо изследване (реподбор) на Фазлийски на основание чл. 16, т. 2 - нарушена мотивация, поведенческа и емоционална неадекватност и обща дезаптация като причина за ниска професионална ефективност, и чл. 21 от Инструкция № I-37/2001 на МВР за установяване на психологическа съвместимост за работа в МВР. Както е установил тричленният състав, изследването е направено в Института по психология към МВР през време на отпуск по болест, видно от представените по делото болнични листове, като според заключението на психологичната експертна оценка служителят е психологически несъвместим с изискванията за работа в МВР. В изводите към оценката е посочено, че с много голяма степен на вероятност може да се приеме, че: Фазлийски дължи пари на лицето Веселин Коцовски, че наема хора за охрана на рибарника и че получава пари от приходите на рибарника. При така изложеното по-горе, тричленният състав е направил правилни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм), държавните служители в Министерството на вътрешните работи се освобождават от служба по причини, които ги правят негодни да изпълняват служебните си задължения. Такава причина според изчерпателно изброените в чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм) представлява психологическата несъвместимост за работа в министерството, установена от Института по психология на МВР. Условията и редът за осъществяване на психологическия подбор и реподбор на държавните служители в МВР е уреден с Инструкция № I-37/5. 03. 2001 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 16, т. 2 и чл. 21 от Инструкцията, целта на вторичното психологическо изследване е да се установи нарушена мотивация, поведенческа и емоционална неадекватност и обща дезадаптация, като причина за ниска професионална ефективност. Същото се провежда като профилактичен психологически реподбор, който има за цел да предпази личността от неблагоприятни въздействия на професионалната среда и да запази институцията от загубили психичната си и емоционална устойчивост служители. От приложеното на л. 21 по адм. д. № С-65/2003 г. писмо на директора на НСС за заявяване психологическото изследване на ответника (реподбор) Фазлийски като действителни мотиви за това се сочи невъзможността същият през 2002 г. да бъде освободен чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" поради липса на доказателства по исканото основание за уволнението му, а именно, за извършване на дейност несъвместима с морала на офицер от НСС, с което поведение уронва престижа на МВР и създава предпоставки и условия за накърняване доверието на обществото към институцията. С оглед мотивите в предложението за изпращане служителя на вторичен психологически реподбор и приетите доказателства в тази насока, правилно тричленния състав на ВАС в обжалваното решение е приел, че сочените в писмото на заявителя данни - директора на НСС, могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, подлежащи на установяване в процедура по дисциплинарно производство, каквото не е било възбудено. В производството пред Института по психология, не се извършва проверка на получените данни за злоупотреба със служебно положение за користни цели, нито се дава възможност за тяхното оспорване. Моралната стойност на индивида се проявява в неговите постъпки, а те следва да бъдат оценени от гледна точка на правилата, предписани от правните норми. Институтът по психология осъществява дейност по професионална психологична диагностика, чиито обект са служителите на МВР със симптоми на професионален стрес и поведенчески дезадаптации, препятстващи изпълнението на служебните им задължения. Изпращането на служители на психологическо експертно изследване, което не е породено от необходимост за проверка на тяхната умствена, емоционална и социална компетентност и не е защитено с конкретни примери за нарушена мотивация и поведенческа адекватност, следва да се счита за незаконосъобразно. Както правилно е посочено в обжалваното решение, с подмяната на основанието за издаване на заповедта се избягва провеждането на дисциплинарно производство, с включените в него правила, които гарантират обективност при изясняване обстоятелствата по случая, както и правото на защита на уличеното лице. Настоящият състав приема за правилни и обосновани изводите на тричленния състав, че ответника по касационната жалба Красимир Фазлийски се е намирал в отпуск по болест при извършване на психологичното изследване. Видно от приложените към делото три броя болнични листове, същият е бил в отпуск по болест от 15.04.2003 г. до 20.05.2003 г. а вторичния психологически подбор в Института по психология на МВР е извършен на 16 април същата година, т. е. през време, докато е бил в отпуск по болест. Обстоятелството, че ответника по касационната жалба е бил уведомен за извършване на психологическия реподбор преди излизането му в болнични, не променя факта, че самото изследване е извършено по време, когато същият е бил в отпуск по болест, установено по надлежен ред с приложените болнични листове, обстоятелствата в които не са опровергани по надлежния ред. Извършването на подбора през време на отпуск по болест съставлява съществено нарушение на процедурата и е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. С оглед на изложеното, оспореното пред настоящия петчленен състав на Върховният административен съд решение е правилно и обосновано и се явява постановено при отсъствие на сочените в касационни основания за отмяната му, което налага оставянето му в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по делото Красимир Георгиев Фазлийски за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2014 г. (л. 20 от делото), се явява основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд