Решение № 3874 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14928/2013 г.

Решение № 3874 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14928/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Пенка Ганчева Петрова и Валентин Ганчев Кабаджов, представлявани от адв. Атанасов, надлежно упълномощен, против решение № 1831/06.08.13 г. по адм. д. № 1144/13 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Анастасова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирани по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Касационните жалбоподатели Петрова и Кабаджов са оспорили в първоинстанционното производство Заповед № ДК-02-ЮЦР-02/19.02.13 г., с която Началникът на РДНСК Южен централен район, на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен строеж от пета категория, "Ремонт на покрив на масивна жилищна сграда", намиращ се в УПИ ХIII-688, кв. 59 по плана на с. Дъбене, общ. Карлово, обл. Пловдив, извършен от тях без строителни книжа. С постановеното по делото решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил оспорването като неоснователно. В тази връзка е приел, че извършените строителни работи представляват основен ремонт на покрив на жилищна сграда, попадат в определението за "строеж" по § 5, т. 38 ДРЗУТ и при безспорната липса на строителни книжа заповедта, разпореждаща премахването му на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ се явява издадена в съответствие с материалния закон. Обсъдени в мотивите на решението са доводите на оспорващите, че строежът представлява не "основен", а "текущ" ремонт на покрива. Тези доводи са отхвърлени въз основа безспорните установявания относно подмяната на съществуващата покривна конструкция с нова такава, променената конфигурация на покривните линии, извършения тухлен надзид с височина 0,90 м и промяна в резултат на това височината и кота било на покрива с 1, 70 м. Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. В тежест на оспорващите е било установяването на твърдяния от тях характер на ремонта. При липсата на искания за доказателства в тази насока съдът обосновано е възприел правните си изводи въз основа данните, събрани в хода на административната преписка. Представеното с жалбата становище от м. юни 2012 г. на двама експерти, членове на КИИП, представлява частен писмен документ от една страна, а от друга има характер на свидетелски показания относно вида на покрива преди ремонта. Обстоятелствата, наложили ремонта са ирелевантни, тъй като естествено е ремонтни дейности да бъдат извършвани при необходимост. Ремонтът на покрива, с оглед установяванията по преписката и липсата на доказателства, опровергаващи тези установявания, законосъобразно е определен като "основен" такъв. Съгласно чл. 225, ал. 6, т. 1 и т. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и възложителя, чиято отговорност е солидарна. С оглед тази разпоредба и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресати/адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж спрямо които със заповедта се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Данните по делото са, че собственици на терена, по силата на н. акт № 106, том IV, рег. № 7527, д. № 651/07 г. / л. 28/, са двамата оспорващи. Ето защо, твърдението, че не те, а техният праводател е извършил ремонта, предмет на обжалваната заповед, няма отношение към законосъобразността на последната. В предложената в касационната жалба хипотеза, касаторите, като собственици на терена са допуснали друго лице да извърши незаконния строеж, предвид което следва да носят задължението и отговорността за разноските по премахването му. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение