Решение № 15318 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2017 г.

Решение № 15318 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – С. против решение № 146/25.09.2017 г. по адм. дело № 326/2016 г. на Административен съд – С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Диагностично консултативен център 1 – С." ЕООД, гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 146/25.09.2017 г. по адм. дело № 326/2016 г. Административен съд – С. е отменил писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29 – 04 – 23/06.12.2016 г. на директора на РЗОК – С., с която на основание чл. 76 а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване "ДКЦ 1 – С." ЕООД, гр. С. е било задължено да възстанови неоснователно получени суми в размер на 2 527, 00 лева, представляваща стойността на превишения брой на назначените медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3) над разрешените надвишения за второто тримесечие на 2016 г. Административният съд е приел, че при наличие на разпределени, но неизползвани медицински направления бл. МЗ – НЗОК № 3 от останалите изпълнители на ПИМП и СИМП на територията на РЗОК – С., превишението което е допуснало лечебното заведение може да бъде компенсирано. Позовал се е и на чл. 121 от ЗЗД, приемайки че в случая също може да се приложи института на солидарната отговорност. Решението е неправилно. По делото е установено, че лечебното заведение "ДКЦ 1 – С." ЕООД, гр. С. е изпълнител на медицинска помощ по индивидуален договор № 200378/13.02.2015 г. и в качеството си на такъв е допуснало превишение на определения и възложен с двустранно подписани между страните протоколи брой направления за консултация и провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3) за второто тримесечие на 2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В проверката на лечебното заведение са участвали контрольори от РЗОК – С. със съответната материална компетентност и въз основа на заповед на директора на РЗОК съдържаща необходимата индивидуализация относно предметния и времеви обхват на проверката, нейния адресат и изпълнител. Издадени са изискуемите по закон протоколи за извършване на проверката и за неоснователно получени суми. Резултатите от проверката, материализирани в оспорената писмена покана като размер на превишенията са подкрепени и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Необосновано административният съд е изследвал изпълнението на регионалните параметри на бюджета на РЗОК, за да направи извода, че след като не е налице преразход на средствата за регулативни стандарти за тримесечието не е налице щета за бюджета на НЗОК. След подписването на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично консултативен център и протоколите (включително и допълнителните) за определяне на СМД и МДД, те стават задължителни за страните по тях и това е финансовата рамка, по която следва да се преценя наличието на щета. След като лечебното заведение се отклонило от правилата на договора за предоставяне на първична извънболнична медицинска помощ по обем, съответстващ на договорения, и е причинило надвишения на този обем, в резултат на което РЗОК е заплатила недоговорени суми, по аргумент от чл. 76 а последните подлежат на възстановяване. Сумите за възстановяване не произтичат от неоснователно обогатяване на проверявания изпълнител на медицинска помощ (ИМП), а от причинена вреда на НЗОК, изразяваща се в заплащане на суми на други ИМП, които са изпълнили издадените от проконтролирания ИМП направления, извън разрешените с индивидуалните протоколи за съответното тримесечие. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и след отмяната на първоинстанционното решение оспорването срещу писмена покана изх. № 29 – 04 – 23/06.12.2016 г. на директора на РЗОК – С., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на лечебното заведение следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение