Решение № 12072 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2014 г.

Решение № 12072 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е образувано по касационна жалба на Денка Петкова Милкина-Иванова срещу решение № 4542 от 2.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9662 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав, постановено в производство по реда на Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Жалбоподателката сочи, че решението, в частта, с която жалбата й е оставена без разглеждане е неправилно. Доста време, преди да подаде до ВАС молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подавала многократно молби до първоинстанционния съд за поправка на съдебното решение, относно квадратурата на имота, с приложена към тях скица. Поради това за Административен съд София-град (АССГ) е възникнало задължение да препрати молбите до компетентния съд, а срокът не се смята за пропуснат. Излага съображения по съществото на спора. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците - Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и регистър - София, Владимир Василев Васев и Даниел Василев Васев не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, по така подадената жалба намира следното: Производството по адм. дело № 9662 по описа за 2013 г. на ВАС, тричленен състав е било образувано по искане на Денка Петкова Милкина-Иванова за отмяна на влезлите в сила решение № 296 от 17.01.2012 г. и определение № 2632 от 6.06.2012 г., постановени по адм. дело № 2497 по описа за 2011 г. на АССГ. С обжалваното решение № 4542 от 2.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9662 по описа за 2013 г., ВАС, тричленен състав, е отхвърлил искането на Денка Петкова Милкина-Иванова за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на решението и определението на АССГ, по подробно изложени мотиви за това. С решението съдът е оставил без разглеждане искането на Иванова за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влезлите в сила решение и определение на АССГ и е прекратил производството по делото в тази част. За да достигне до този резултат, съставът на ВАС е приел, че искането за отмяна е подадено след изтичане на тримесечния преклузивен срок от узнаване на решението, регламентиран в чл. 240, ал. 2, предл. 2 от АПК. Посочил е, че Иванова е узнала за решението на 9.02.2012 г., тримесечният срок е изтекъл на 9.05.2012 г., а искането за отмяна е подадено на 21.05.2013 г. При така установеното, Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба на Денка Петкова Милкина-Иванова срещу решение № 4542 от 2.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9662 по описа за 2013 г. на ВАС, тричленен състав, в частта, с която е отхвърлено искането й за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влезлите в сила решение и определение, е недопустима, предвид следните съображения: С решението в тази част ВАС, тричленен състав, се е произнесъл по същество по искането за отмяна като форма на извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове, поради което и на основание чл. 244, ал. 3 от АПК решението в отхвърлителната му част е окончателно. Ако се приеме, че искането на Иванова не е касационна жалба, а искане за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, то също се явява недопустимо. Способите за съдебна защита чрез обжалване или отмяна, при наличието на някоя от предпоставките по чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК, се прилагат само по отношение на съдебните актове, постановени в редовно инстанционно производство, каквото обжалваното в настоящето производство решение на ВАС, тричленен състав не е. Жалбата на Денка Петкова Милкина-Иванова в посочената част, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Касационната жалба на Денка Петкова Милкина-Иванова срещу решение № 4542 от 2.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9662 по описа за 2013 г. на ВАС, тричленен състав, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане искането й за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влезлите в сила решение и определение и е прекратил производството по делото е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в хипотезата по чл. 239, т. 5 от АПК - не по-късно от три месеца от узнаване за решението. В случая не се спори, че Иванова е узнала за решение № 296 от 17.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2497 по описа за 2011 г. на АССГ на 9.02.2012 г. Същата е узнала за определение № 2632 от 6.06.2012 г. постановено по посоченото дело на 12.06.2012 г. Предвид изложеното правилно съдебният състав е приел, че към 21.05.2013 г. предвиденият тримесечен срок за подаване на молба за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, е изтекъл. Сроковете по чл. 240 от АПК са преклузивни - изтичането им погасява правото на искане и образуваното по такова искане производство се прекратява. Пропускането на тримесечния срок погасява правото на отмяна, дори и едногодишния срок още да не е изтекъл. Неоснователен е направеният от жалбоподателката довод за спазването на срока, предвид наличието на депозирани от нея предходни молби в АССГ. Видно от данните по делото, с молба от 22.02.2012 г. Иванова е сезирала АССГ с искане за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка, а с молби от 23.02.2012 г. и от 1.06.2012 г. - за изменение на решението в частта за разноските. По молбите е налице произнасяне от състава на АССГ. Видно от съдържанието на молбите, в тях не са изложени каквито и да било обстоятелства за наличието на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК - не се твърди нарушаване на съответните правила, в следствие на които Иванова да е била лишена от възможност да участва в делото, както и не е налице твърдение, че тя не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Същото може да се посочи и за депозираните от нея молби от 12.04.2013 г., 22.04.2013 г., 23.04.2013 г., 30.04.2013 г., 15.05.2013 г. Едва в молба, депозирана на 21.05.2013 г., за първи път е изложено, че поради постъпване на лечение в болница Иванова е направила искане до АССГ да отложи съдебното заседание, насрочено за 16.11.2011 г., но молбата й не била уважена. Предвид посоченото не може да се приеме, че с молбите от 22.02.2012 г. и 23.02.2012 г. Иванова е сезирала АССГ с искане за отмяна на съдебното решение (определение № 2632 от 6.06.2012 г. все още не е било постановено), за да възникне задължение за препращането им на надлежния съд. Касационната жалба на Иванова срещу решението на ВАС, тричленен състав, в частта, с която жалбата й е оставена без разглеждане, е неоснователна. Обжалваното съдебно решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Всички изтъкнати от Иванова аргументи за незаконосъобразност на решението и определението на АССГ, касаещи съществото на спора, са извън предмета на настоящето производство и не могат да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,