Решение № 10896 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2013 г.

ВАСII отделение18.07.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/21.01.2013 г., постановено по адм. д. № 310/2012 г. по описа на Административен съд Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 10896 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-ЮЦР, чрез проц. представител ю. к. Кристина Боснева1 против Решение № 9/21.01.2013 г., постановено по адм. д. № 310/2012 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Златка Асенова Гочева, гр. Неделино, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-224/02.10.2012 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Масивна сграда", находяща се в ПИ № 155, кв. 10 по плана на гр. Неделино. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на съдебното производство е било установено, че строежът е извършен преди 1987 г., и е бил нанесен в подробния устройствен план на общината. Съдът основателно е посочил, че органът е следвало да изследва търпимостта на обекта по реда на § 16 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, още повече, че подобно заявление е било подадено от жалбоподателя. Отделно е посочено, че и за други постройки на подобна възраст в населеното място липсват строителни книжа. В заключението на СТЕ е отхвърлено твърдението на административния орган, че строежът е бил издигнат в коритото на река. Извършената проверка е показала, че имотът, в който е построена процесната сграда, е на нивото на улицата, с която граничи и е над речното корито с 4-5 метра. Направените в тази връзка касационни възражения следва да бъдат отхвърлени, липсват данни строежът да е извършен в имот-чужда собственост. Несъстоятелно е и позовавано на чл. 11 от ЗВ, съгласно който законов текст публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи, вр. § 1 точки 27 и 21 ДР ЗВ, даващ легална дефиниция за "принадлежащи земи", опровергано от заключението на вещото лице. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

2