Решение № 13273 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Овча купел -Столична община, чрез процесуален представител, против решение 19198/04.06.2025г., постановено по адм. дело 1504/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209 т. 3 АПК. Развива доводи, че обжалваната в производството пред АССГ заповед е надлежно мотивирана, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й чл.13 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини и училища, поради липса на свободни места ( обн. в ДВ бр.20/2021г.) , тъй като не е било изпълнено условието по чл.3 ал.1 т.3 от същата Наредба. Твърди, че посещаваният от детето Детски център [заличен текст] не е вписан като частна детска градина. Сочи, че в обжалваното съдебно решение липсват указания по тълкуване и прилагане на закона, които да съобрази, като решението е постановено и при липса на мотиви. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като бъде отхвърлена жалбата срещу Заповед РОК25-РД55-29/21.01.2025г. на Кмета на СО - район Овча купел. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна Т. К. К., оспорва касационната жалба по съображения, развити в отговор на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ, по жалба на Т. К. К., е отменил Заповед РОК25-РД55-29/21.01.2025 г., издадена от Кмета на район Овча купел -Столична община, с която е прекратено изплащането на компенсации за разходите за отглеждане и обучение по заявление с РОК24-КМ01-295/01.11.2024г. в качеството й на родител на детето М. А. Ж. и върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, в 14-дневен срок, по подаденото от жалбоподателката заявление, при съобразяване със задължителните указания за приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в несъответствие с материалния закон, доколкото в заповедта, като правно основание за издаването й, е посочена разпоредбата на чл.13 ал.1 т.2 и ал.2 от приложимата Наредба , предвиждаща прекратяване на изплащането на компенсации на родителите за направените разходи при посочените в нея хипотези, която норма е приложима при вече определен размер на компенсациите и изплащането им, доказателства за което не са представени с административната преписка и факти за което не се сочат в заповедта. В самата заповед е възпроизведена нормата на чл.3 ал.1 от Наредбата и са изложени фактически доводи за наличието на основание за отказ за компенсиране на разходите, поради факта, че детето не е кандидатствало в предложените с писмо до родителя от 14.11.2024г. свободни места в посочените детски градини. По този начин, според АССГ, административния орган е допуснал смесване и неточно посочване спрямо фактите на основанието за издаване на заповедта - чл. 8 от Наредбата, при наличието на основанието по чл.3, като първата норма не е обсъдена от органа, издал заповедта. При това съдържание на обжалваната заповед, съдът е приел, че същата е с неясно съдържание и е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Условията и редът за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато децата не са приети в държавни или общински детски градини и училища, поради липса на места за предучилищно образование в тях са уредени в Наредбата, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени условията, изброени в т. 1 6. Редът за изплащане на средствата за компенсиране на разходите е уреден в чл. 8 13 от Наредбата. В чл. 8 ал. 1 и 4 от Наредбата е предвидено, че родителите, които желаят да получават компенсиране при условията и по реда на тази наредба за извършваните от тях разходи, пряко свързани с обучението и отглеждането на децата им, за всяка учебна година подават заявление по образец, съгласно приложение 1 в общината по настоящия адрес на детето. Когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на АПК. Съгласно чл. 9 ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за изплащане на компенсации родителите по чл. 8, ал. 3 подават искане в общината по настоящия адрес на детето. Общината проверява дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6, извършва проверка на подадените документи, съгласно изискванията на чл. 4 8 и на допустимостта на разходите. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. В чл. 3 ал. 1 от Наредбата са посочени условията, които следва едновременно да са изпълнени, за да имат право родителите да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им: 1. детето е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година; 2. детето да не е записано в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищното образование в нито една държавна или общинска детска градина или училище; 3. общината по настоящия адрес на детето не e предложила на родителите друго равностойно място за предучилищно образование на детето в общинска детска градина или училище за съответната учебна година поради липса на свободни места във всички детски градини и училища в прилежащия район; 4. за съответната учебна година детето е записано в самостоятелна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище; 5. ако детето е в задължителна предучилищна възраст и е записано за задължително предучилищно образование в частна детска градина или в частно училище частната институция да не е включена в системата на държавно финансиране; 6. родителите да не получават подпомагане от държавния бюджет или за сметка на оперативни програми за същите дейности на друго основание за периода, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението, по реда на тази наредба. Правилни и основани на доказателствения материал по делото са изводите на съда за смесване на изложени фактически и правни основания при издаването на оспорената заповед. В заповед РОК25-РД55-29/21.01.2025 г., като правно основание за издаването ѝ е посочена разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.2 и ал.2, като в мотивите е посочено, че детето М. Ж. А. не е кандидатствало в предложените в писмо, изпратено от СО-Район Овча купел по електронна поща на родителя на 14.11.2024г. детски градини, т.е. не е налице условието, посочено в чл.3 ал.1 т.3 от Наредбата, при което съгласно чл.8 ал.4 от същата наредба, при липса на условията по чл.3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. С обжалваната заповед на кмета на СО-Район Овча купел се прекратява изплащането на компенсации на разходите за отглеждане и обучение, по подадено от родителя на детето заявление, която разпоредителна част на заповедта е относима към хипотезите на посоченото в нея основание по чл.13 ал.1 т.2 и ал.2 - през учебната година родителят откаже да запише детето на предложено от общината място в детската градина, но липсват мотиви ( като фактически обстоятелства) за вече определен размер и изплащане на компенсации с предходна заповед на кмета на района, при наличие на всички условия по чл.3, изплащането на които се прекратява по причини, посочени в чл.13 ал.1 т.2 от Наредбата, вкл. и от коя дата, се преустановява изплащането им. ( чл.13 ал.2). Правилно първоинстанционният съд е разграничил хипотезите на мотивиран отказ за компенсиране на разходите и за прекратяване на изплащането на компенсации, в който смисъл са и указанията му по тълкуване и прилагане на закона към административния орган. Неоснователно е възражението на касатора, че решението е необосновано и липсват указания по тълкуването на закона. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на заповедта на кмета на район Овча купел , Столична община. Изводите на съда са логични и последователни, основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски са дължими на ответника по касация. При липсата на представени доказателства за размера и за извършването им, разноски на ответната страна не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение