Решение № 9129 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2023 г.

П. Т. Д. е подала касационна жалба срещу решение 1352/19.10.2023 г. по адм. дело 1464/2023 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ по писмо изх. 9400-717/1/1.06.2023 г. на главен специалист Гражданска регистрация и административно обслужване в Община Аксаково за съставяне на български акт за раждане. Направени са оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени отказа на длъжностното лице по регистрацията в Община Аксаково, и се присъдят направените разноски. Главният специалист Гражданска регистрация и административно обслужване в Община Аксаково е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради допуснато от съда противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на понятията български гражданин и лице от български произход. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че П. Т. Д., гражданин на Руската федерация, подала до Община Аксаково заявление вх. 9400-717/23.05.2023 г. - образец за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина. В заявлението е посочено, че П. Т. Д. е родена на [дата]. в Ярославъл, РСФСР, с родители: майка-О. Ю. Д., гражданин на Руската федерация, и баща Т. К. Д., български гражданин. Приложени са: удостоверение за раждане с превод от руски език, удостоверение за наследници 36/8.03.2023 г., издадена от Община Аксаково, видно от което Т. К. Д. е починал на 01.01.2022 г. и е оставил за наследници съпругата си О. И. Д. и дъщеря си П. Т. Д., и удостоверение 1008/2023 г. на Министерството на правосъдието, съгласно което П. Т. Д. не е български гражданин. Към административната преписка е приложен и паспорт на П. Д., видно от който тя е гражданин на Руската федерация. С писмо 9400-717/1/1.06.2023 г., подписано от главен специалист Гражданска регистрация и административно обслужване в Община Аксаково, заявителката е уведомена, че не е възможно да й бъде съставен български акт за раждане, тъй като съгласно удостоверение 10008/2023г. на Министерството на правосъдието, дирекция Българско гражданство, тя не е български гражданин. От правна страна административният съд приел, че отказът за съставяне на български акт за раждане по заявлението на П. Д. е законосъобразен. Издаден е от компетентно длъжностно лице, оправомощено със заповед на кмета на община Аксаково за издаване на актове по чл. 35 ЗГР. Съдът посочил, че към датата на раждане на П. Д. е действал Законът за българското гражданство ( обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г. , отм. ДВ от 19.02.1999 г. ). Съгласно чл. 6 ЗБГ (отм.) български гражданин по произход е всяко лице: а) родителите на което са български граждани; б) единият родител на което е български гражданин, ако другият родител е неизвестен или е лице без гражданство, с неустановено гражданство или с неизвестно гражданство; в) родено в Народна република България, ако единият родител е български гражданин, а другият родител е чужд гражданин; г) родено в чужбина, ако единият родител е български гражданин, освен ако е родено в страната на родителя чужд гражданин и отечественият закон на този родител го признава за свой гражданин. П. Д. е родена в Руската федерация и е призната за неин гражданин. Съгласно представеното удостоверение 1008/2023 г. на Министерството на правосъдието П. Д. не е български гражданин. Съдът направил извод, че след като жалбоподателката не е български гражданин, не са налице предпоставките да й бъде издаден български акт за раждане. Фактът, че П. Д. имала български произход, тъй като единият й родител е българин, но водел до автоматично придобиване на българско гражданство. Административният съд не възприел и доводите на жалбоподателката, че при издаването на административния акт са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като било възпрепятствано подаването на завлението й, както и поради това, че не са били изяснени всички релевантни факти. При отсъствието на нарушения, допуснати от издателя на акта, съдът отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. П. Д. е оспорила пред съда индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, представляващ отказ за издаване на български акт за раждане като документ, който е от значение за признаване на права. Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за гражданската регистрация гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България (чл.3, ал.1 ЗГР). Жалбоподателката има съставен акт за раждане от длъжностно лица по гражданското състояние в чужбина и е гражданин на Руската федерация . Тя не е български гражданин, поради което няма основание да й бъде съставен български акт за раждане. Длъжностното лице, пред което е направено искане за издаване на български акт за раждане на лице, родено в чужбина, а също и съдът, нямат правомощие да изследват и да се произнасят по спорни въпроси, свързани с гражданството на лицето. Длъжностното лице съставя български акт за раждане само представените документи удостоверяват наличието на българско гражданство. След като от представените от П. Д. документи е видно, че тя не е български гражданин, няма основание да й бъде съставен български акт за раждане. Решението, с което е отхвърлена подадената от нея жалба, е правилно и следва да се остави в сила. В полза на Община Аксаково следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд