Решение № 557 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2009 г.

Решение № 557 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 1060 от 18.06.09 г. постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 2132/08 г. С обжалваното решение по жалба, подадена от "Иледа" ООД, гр. Русе е отменен РА № 180001071/23.05.08 г. издаден от ТД на НАП - Русе, в частта потвърден с решение № 415/23.07.08 г. на зам. директор на дирекция "ОУИ" - Варна, в която на дружеството е отказано признаване на право на данъчен кредит в размер на 51 402, 60 лв. за данъчен период- м. 04.07 г. и са установени задължения за ДДС главница в размер на 49 714, 24 лв. и лихви в размер на 7 483, 07 лв. Със същото решение, дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2 250 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Ответникът по касация- "Иледа" ООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА в частта, в която на ревизирания субект е отказано признаване на данъчен кредит по фактура № 447/17.04.07 г. издадена от "Спринк" ЕООД на стойност 257 013 лв. и с ДДС 51 402, 60 лв. с предмет на доставката препарати за растителна защита и царевица семе торби. Фактическите констатации на органите по приходите са, че Органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за произхода на стоките по фактурата, поради което са направили извод за липса на реална доставка по нея, като отказът на данъчен кредит е обоснован с липсата на предпоставките по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС. За да отмени РА в обжалваната му част, съдът е кредитирал приетите заключения, дадени по допусната съдебно- икономическа експертиза, които са установили материална обезпеченост за изпълнение на доставката, както при прекия, така и при предходния доставчик. Също така, съдът наред със заключенията е обсъдил и представения по делото РА на прекия доставчик, който обхваща спорния период- м. 04.07 г. видно от който е, че за този период не са извършвани корекции на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. Съдът е приел, че признаването на доставката за реално извършена от доставчика в РА, издаден на него, съответно отричането на това за същата доставка при жалбоподателя води до нарушаване на един от основните принципи в данъчния процес, а именно принципа на законност, изведен с нормата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК. Съдът е посочил също така, че ако на жалбоподателя се откаже право на данъчен кредит по доставката ще се стигне до двойно облагане на една и съща доставка, което не е целта на данъчното облагене с косвени данъци. В тази насока е цитирана практика на ВАС. Съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на закона - чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС за признаване на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурата. Решението на административния съд е правилно. Съдът обстойно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Установена е материална обезпеченост при прекия доставчик по фактурата за изпълнение на доставката, което е достатъчно да се обоснове възможност за изпълнение на доставката, удостоверена с процесната фактура. Относно останалите предпоставки за възникване на право на данъчен кредит за получателя по фактурата, органите по приходите не оспорват наличието им. Основателно, първоинстанционният съд се е позовал и на материалната доказателствена сила на официалния документ, какъвто е РА, съставен на доставчика по фактурата. С изявление на орган по приходите е удостоверен факта на изрядност на прекия доставчик по фактурите относно сделките, извършени от него през м. 04.07 г. Фактът, който не се оспорва от органите по приходите, че процесната фактурата е намерила отражение в справката декларация на доставчика за месечния период на издаването и означава, че и процесната фактура е била обект на преценка от данъчните органи при ревизията, извършена на доставчика. Основателен е изводът на първоинстанционния съд, че с отказа на данъчен кредит по процесната фактура би се стигнало до двойно данъчно облагане на една и съща доставка. В конкретния случай, констатациите и изводите на органите по приходите, направени в РА на доставчика по фактурата се подкрепят и съвпадат с констатациите в приетите по делото заключения по допуснатата съдебно- икономическа експертиза. В резултат се налага извода, че в хода на съдебното производство пред административния съд е опроверган извода на органите по приходите за липса на реална доставка по фактурата. Решението на административния съд е обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд