Решение № 5608 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 2161 от 27.11.2023 г. по адм. д. 2233/2022 г., Административен съд Пловдив е отменил Ревизионен акт (РА) Р-16001622000203-091-001/09.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 327/27.07.2022на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта, относно допълнително начисления ДДС в размер на 64 917,92 лв. на БУЛМИНТ УАН ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], местност [местност], представлявано от управителя В. Спасов.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител на касатора гл. юрк. Рашева, представя писмено становище, с което се претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба - БУЛМИНТ УАН ООД, представлявано от управителя В. Спасов, чрез своя процесуален представител адв. Начева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на БУЛМИНТ УАН ООД срещу РА Р-16001622000203-091-001/09.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 327/27.07.2022на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта, относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 11. 2021 г. в размер на 64 917,92 лв., върху данъчна основа от 324 589, 60 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Ревизиращите органи са приели, че "БУЛМИНТ УАН" ООД не е осъществило вътреобщностна доставка (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС през процесния данъчен период по издадена към "MAZAL DIAMANDS IKE" Гърция фактура 2800000005/02.11.2021 г., тъй като към датата на издаване на посочената фактура (02.11.2021 г.) получателят не е бил регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка в случая в Гърция. По-конкретно установено е, че гръцкият търговец "MAZAL DIAMANDS IKE" е бил с валидна ДДС регистрация в Гърция, считано от 30.03.2018 г. до 29.10.2021 г.

За да отмени издадения РА, Административен съд Пловдив е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-8 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. "БУЛМИНТ УАН" ООД през данъчен период м. 11.2021 г., е декларирало в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС извършена ВОД на стоки към "MAZAL DIAMANDS IKE", Гърция, с ДДС [номер] (невалиден ДДС номер - след 29.10.2021 г.).

1. За доставката е издадена фактура 2800000005/02.11.2021 г. с данъчна основа 324 589, 60 лв. (165 960 евро) и с предмет - 250 кг. сребърен материал (Аg 999, 9). ВОД е отразена в кл. 15 "Данъчна основа на ВОД на стоки" в подадената справка-декларация (СД) по ЗДДС, съгласно разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и в кл. 3 на VIES-декларацията.

1. За доказване на вътреобщностната доставка ревизираното лице е представило процесната фактура, в която е вписан идентификационният номер за целите на ДДС на получателя по доставката в друга държава членка - Гърция; транспортен документ - международна въздушна товарителница 623-1030 7404 от 02.11.2021 г. за извършен транспорт от "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" ЕАД с направление летище София - Атина; опаковъчен лист (paking list) 0004, в който е посочено, че е към фактура 2800000005/02.11.2021 г. за 10 рсsх 25 кg = 250 кг сребро; Фактура 7134/05.11.2021 г., с данъчна основа 1 144, 16 лв. и ДДС 228, 83 лв., издадена от "ГУД ФЕЙТ ШИПИНГ" ООД за "навло София-Атина"; Застрахователна полица 0700210121002362/02.11.2021 г., издадена от "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД; Банкови извлечения за плащания и инвойс/фактура за аванса 2810000007/16.09.2021 г., цитирана като основание за валутните преводи.

1. Между страните не се спори, че транспортът е за сметка на ревизираното лице и е организиран от него. Фактура 2800000005/02.11.2021 г. е разплатена от клиента авансово с 4 бр. вноски в периода 05. 10 - 25.10.21 г.

1. На 10.11.2021 г. (дванадесет дни след сочената дата на дерегистрация 29.10.2021 г.) на "БУЛМИНТ УАН" ООД е издаден Акт за прихващане или възстановяване П-16001621182779-004-001, в който е направена изрична констатация, че е с валидна регистрация за целите на ДДС.

1. Не се спори, че е представена справка от база данни VIES (л. 363 по делото), в която като "дата на дерегистрация" на "MAZAL DIAMANDS IKE" е посочена датата 29.10.2021 г., а като "дата на промяна" - 24.11.2021 г.

Административен съд Пловдив е анализирал предпоставките за осъществяването на ВОД и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както и изискуемите документи които удостоверяват извършването на доставката, посочени в чл. 45, т.1 и т. 2 ППЗДДС. Решаващият съд е преценил като неправилен извода на приходния орган за непризнаване на ВОД поради невалиден ДДС номер на получател. При анализа си, съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-273/11 (Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adу- йs Vбmhivatal Dйl-dunбntъli Regionбlis Adу Foigazgatуsбga), въз основа на което е посочил, че за да се откаже признаване на ВОД, следва да се докаже недобросъвестност на доставчика. Административният съд е посочил, че в настоящото производство освен, че не се твърди недобросъвестност на ревизираното лице, не са и събрани доказателства, че същото не е положил дължимата грижа или, че е знаел, или че е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от гръцкия търговец измама. Административен съд Пловдив изрично е посочил в мотивите си, че в случая вписаната във VIES дата на дерегистрация на "MAZAL DIAMANDS IKE" е 29.10.2021 г., но същественото в случая обаче е кога тази промяна е била достъпна в Системата за обмен на информация за ДДС (VIES) за лицата, участващи във ВОД, съответно към 02.11.2021 г. (датата на процесната доставка) имало ли е ревизираното лице обективна възможност да получи потвърждение на валидността на идентификационния номер по ДДС съгласно чл. 27, т. 4 от Регламент /ЕО/ 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. Решаващият съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е цитирал отговора на гръцката приходна администрация, изпратен по молба за обмен на информация по чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 НА СЪВЕТА от 7 октомври 2010 година, с референтен номер VAT_BG_037799_EL_499VP_22_20221219_G_RI_R, в който е посочено, че "... На 23.11.2021, компетентният данъчен офис е приложил декларация 601 за прекратяването на дейността на дружеството - дата на прекратяване на дейност: 29.10.2021 г... ". Според съда, всички събрани по делото доказателства сочат на добросъвестност на ревизираното лице.

Крайният извод на Административен съд Пловдив е за основателност на жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Между страните няма спор по фактите. Спорният е въпрос се съсредоточава около изпълнение на предпоставката на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно получателят на стоката да е регистрирано по ЗДДС лице (в друга държава-членка), когато липсата на това му качество е отразена в базата данни VIES след извършване на процесната доставка (доколкото гръцкият търговец "MAZAL DIAMANDS IKE" е с невалиден ДДС номер, считано от 29.10.2021 г., а спорната доставка е извършена на 02.11.2021 г.) , а оттук и положило ли е дължимата грижа ревизираното лице чрез извършване на справки в тази база данни.

В случая процесната фактура 2800000005/02.11.2021 г. е издадена на втория работен ден след сочената дата (29.10.2021 г.) на дерегистрация "MAZAL DIAMANDS IKE". Не се спори, че тази фактура е разплатена от клиента авансово с 4 бр. вноски в периода 05. 10 - 25.10.21 г., т. е. преди 29.10.2021 г. Тази дата е и датата на дерегистрация "MAZAL DIAMANDS IKE", а гръцката приходна администрация е посочила като "дата на промяна" - 24.11.2021 г.

Административен съд Пловдив е анализирал подробно всяко едно от представените по делото доказателства, като е приел за установени фактите, които е възприел, след самостоятелно и съвместно обсъждане на данните от всеки един от събраните по делото документи. Изводите на съда, залегнали в основата на решаващите му мотиви са обосновани и верни. Безспорно е, че идентификационният номер на приобретателя е бил валиден към момента на осъществяване на операцията, но 22 дни след тази операция въпросният номер е бил заличен с обратно действие от регистъра на данъчнозадължените лица от гръцките власти. Обоснован и верен е изводът на съда също така, че към датите на фактурите, доставчикът е направил всичко възможно, за да се увери, че гръцкият доставчик е регистриран за целите на ДДС в Гърция.

При анализа си, съдът основателно се е позовал на решение на СЕС по дело С-273/11, въз основа на което е посочил, че за да се откаже признаване на ВОД, следва да се докаже недобросъвестност на доставчика.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на нарушение на материалния закон, процесуалните норми и необоснованост. Възраженията в касационната жалба повтарят съображенията на приходния орган, изтъкнати в РА. Тези доводи са подробно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд, като изложените по тях съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски разноски в размер на 7 020 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационното производство, както и доказателства за заплащане на сумата. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на спора и са налице основания да бъде намалено по направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност.

Настоящият съдебен състав приема също така, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор (само една ВОД), настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 7 020 лева, а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,