Решение № 85 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2018 г.

Решение № 85 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Ж. Славова от [населено място] срещу решение № 106 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 42/2018 г. по описа на Административен съд - Ямбол, VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Ямбол, в отговор от 26.07.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Ж. Славова от [населено място] срещу решение № 1040-28-28 от 26.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 281-00-17773-3 от 17.05.2017 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по осигуряването и за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Ямбол. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: На 10.09.2015 г. Ж. Славова от [населено място] е подала до Директора на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Централно управление на НОИ гр. София заявление за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава членка на Европейския съюз със СЕД U 0002. Посочила, че е осигурявана в Дания в периодите от 12.04.2012 г. до 31.03.2013 г., от 2.04.2013 г. до 30.06.2013 г. и от 9.08.2013 г. до 5.05.2015 г. На същата дата е подала и заявление до Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Ямбол за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а КСО. Във връзка с последното заявление, цитираният административен орган е отправил до Директора на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Централно управление на НОИ гр. София писмо изх. № 1029-28-2510 от 12.09.2015 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от компетентната институция в Дания за целите на отпускане на обезщетение за безработица. С писмо от 12.05.2017 г. са били получени структуриран електронен документ U 0002 и структуриран електронен документ U 0004. В първият от тях, за периода 15.03.2013 г. -6.05.2015 г. е посочено "неосигурена заетост". Данни за осигуряване на Славова в Дания, включително и за вноски във фонд "Безработица" липсват и в представения от нея в превод формуляр Е 104 - лист 141 и лист 142 от първоинстанционното дело. Това са регламентираните формуляри за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава членка на Европейския съюз, а не представените в хода на делото от работодателите документи. Последните могат да бъдат основание за ново искане на жалбоподателката до Директора на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" за повторно запитване до компетентната институция в Дания, тъй като въпроса е съществен за нея с оглед реализиране и на други осигурителни права. Органите на Националния осигурителен институт са направили дължимото за получаване на необходимата информация. При така наличната информация и доказан осигурителен стаж в периода 25.05.2015 г. - 12.08.2015 г. в България, Ж. Славова не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО, в редакцията ДВ. бр. 54 от 17.07.2015 г. Съгласно тази норма право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. В тази връзка изводите на съда, че при наличните доказателства лицето няма право на претендираното обезщетение за безработица, са правилни и не са в противоречие с материалния закон. Касационната жалбоподателка има проблем с установяване на осигурителен стаж в Дания, а не с приложението на националния закон и съвместимостта му с Правото на Европейския съюз, в каквато връзка решаващият състав на Административен съд - Ямбол е изложил подробни съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,