Решение № 14198 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2020 г.

Решение № 14198 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Варна, подадена чрез пълномощник адв. Р. Николова. Жалбата е срещу решение № 75 от 24.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1377/2019 г. от Административен съд Варна. С него по жалба на Народно читалище "Ясна поляна - 2014" са отменени решения № 1637-7 и № 1637-7-1 на Общински съвет Варна по протокол № 39/24.04.2019 г. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Народно читалище "Ясна поляна - 2014". Ответникът – Народно читалище "Ясна поляна - 2014", с представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли тя да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните с касационната жалба пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за отмяна на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на Народно читалище (НЧ) "Ясна поляна - 2014" срещу решения № 1637-7 и № 1637-7-1 на Общински съвет (ОбС) Варна по протокол № 39/24.04.2019 г. С първото от тях не е прието изменение в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти-общинска собственост през 2018 г., като се допълни Раздел ХV. Недвижими имоти и вещи – частна общинска собственост, за която в Община Варна ще се проведе процедура по учредяване на право на ползване, с недвижимия имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, ул. "Околчица" № 15, представляващ 1/5 ид. ч. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.1506.230 и сгради с идентификатори 10135.1506.230. 4 и 10135.1506.230. 3. А с второто решение на Общински съвет Варна не е учредено безвъзмездно право на ползване в полза на НЧ "Ясна поляна – 2014" върху същия недвижимия имот – 1/5 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.1506.230 и сгради с идентификатори 10135.1506.230. 4 и 10135.1506.230. 3. С обжалваното решение № 75 от 24.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1377/2019 г. от Административен съд Варна са отменени двете решения на ОбС Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че Общински съвет – Варна е бил сезиран с два документа – молба на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. да им бъде предоставен за ползване имотът – общинска собственост, и предложение на кмета на общината рег. №РД14007033 ВН-064 ВН от 28.07.2016 г. с идентичен предмет. Административният съд е счел, че по предложението на кмета на общината има влязъл в сила съдебен акт - решение № 1071/25.01.2018 г по адм. д. № 10451/2017 г на ВАС – София, ІІІ отд., по което административното производство по предложението от 28.07.2016 г. на кмета било приключило окончателно. И при липса на правно основание предложението на кмета на общината било внесено повторно за разглеждане от ОбС и били взети оспорените решения. Същевременно ОбС Варна не бил се произнесъл по молбата на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. Затова първоинстанционният съд е приел, че оспорените пред него актове на ОбС Варна са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Освен това административният съд е приел, че оспорените пред него решения не съдържат мотиви, а такива не можели да бъдат изведени и от обсъждането на предложението в ПК. Съдът не е приел за такива мотивите, че НЧ "Ясна поляна – 2014" не доказва читалищна активност в достатъчен обем, тъй като нямало цитирани обективни данни за дейността на идентични организации за същия период. Отрицателното становище на ресорната дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна пък не било актуално - почти три години преди оспорените решения на ОбС Варна. А становището, че дейността на НЧ "Ясна поляна – 2014" следва да бъде преценявана към внасяне на предложението за първи път през 2016 г. пък съдът е счел, че е в очевидно противоречие с чл. 35 от АПК, тъй като игнорирало дейността на читалището в последните 3 години и не представлявало изпълнение на задължението на административния орган за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви: С обжалваното решение административният съд неправилно е приел, че Общински съвет – Варна е бил двойно сезиран - с молба на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. и предложение на кмета на общината от 28.07.2016 г. за предоставяне за ползване на имотът – общинска собственост на НЧ "Ясна поляна – 2014". Във връзка с това са неправилни и изложените мотиви въз основа на това двойно сезиране - че по предложението на кмета на общината имало влязъл в сила съдебен акт, поради което неправилно предложението на кмета било отново разгледано с оспорените пред административния съд решения на ОбС Варна. Като същевременно ОбС Варна не бил се произнесъл по молбата на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. Всички тези изводи на първоинстанционния съд са изцяло необосновани и в нарушение на материалния закон. Административният съд не се е запознал и не е обсъдил относимата правна уредба, в резултат на което е стигнал до неправилни правни изводи. Молбата на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. и предложението на кмета на общината от 28.07.2016 г. са част от една и съща процедура. Според чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) на ОбС Варна правото на безвъзмездно ползване върху имоти - частна общинска собственост или части от тях, се предоставя въз основа на мотивирано искане до кмета на общината с посочено съдържание. Въз основа на мотивираното искане кметът на общината внася предложение за решение от Общинския съвет. Видно е, че в относимата НРПУРОИ, към която препраща чл. 12, ал. 4 от ЗОС, няма предвидена възможност за пряко сезиране на ОбС Варна от заинтересовани лица, а правото на последните е опосредено от кмета на общината. Иначе казано – заинтересованото лице подава мотивирано искане до кмета на общината, а той сезира Общинския съвет. В случая доколкото предложение на кмета на общината от 28.07.2016 г. е последица (резултат) на искането на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г., то сезирането на ОбС Варна е едно. С решение № 904/22.04.2016 г по адм. д. № 2975/2015 г на АдмС – Варна е обявена нищожността на изричния отказ на зам. -кмета на Община Варна да сезира ОбС Варна по искането на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г., и преписката е върната на кмета на Община Варна да направи предложение по чл. 48, ал. 4 от НРПУРОИ, което е за сезиране на ОбС Варна. Затова и в решение № 1071/25.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2017 г. на ВАС изрично е посочено, че това решение не е в противоречие с решение № 904/22.04.2016 г. по адм. д. № 2975/2015 г. на АдмС – Варна, тъй като последното задължава кмета на общината да направи предложение за решение по искането на читалището за предоставянето на имот. А с решението на ВАС са отменени две решения на ОбС – Варна, с които е отхвърлено внесеното от кмета на общината предложение от 28.07.2016 г. С оглед на изложеното в предходните два абзаца предложението за решение до ОбС – Варна е едно - на кмета на общината от 28.07.2016 г. А последното е направено въз основа на искането на НЧ "Ясна поляна – 2014" от 07.08.2015 г. Неправилно административният съд е приел също, че предложението на кмета на общината от 28.07.2016 г. е недопустимо, тъй като по него има влязъл в сила съдебен акт - решение № 1071/25.01.2018 г по адм. д. № 10451/2017 г на ВАС – София. В действителност с последното решение на ВАС няма произнасяне по предложението на кмета на общината от 28.07.2016 г., а с него /с решението на ВАС/ са отменени две решения на ОбС – Варна, с които е отхвърлено внесеното от кмета на общината предложение от 28.07.2016 г. Независимо от липсата на изричен диспозитив за връщане на преписката на ОбС – Варна, последният дължи произнасяне по предложението на кмета на общината от 28.07.2016 г., тъй като след отмяна на двете решения на ОбС – Варна предложението на кмета остава без произнасяне по него. Следва да се посочи също, че с решение № 468/14.01.2019 г. по адм. д. № 12435/2018 г. на ВАС са отменени други две решения на ОбС – Варна и преписката е върната на ОбС – Варна за ново произнасяне по предложението на кмета на Община Варна от 28.07.2016 г. С оглед на изложеното ОбС – Варна е дължал произнасяне по предложението на кмета на Община Варна от 28.07.2016 г. Затова последното не е недопустимо и няма нарушения в тази насока, както неправилно е приел административният съд. При постановяване на оспорваните пред административния съд решения № 1637-7 и № 1637-7-1 по протокол № 39/24.04.2019 г. на ОбС Варна обаче има допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и двата акта са постановени в противоречие с материалноправни разпоредби - основанията за оспорване на административните актове по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствени правила е, че решенията са взети въз основа на становище на ресорната дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна, което е от 01.07.2016 г., т. е. почти три години преди оспорените решения на ОбС Варна от 24.04.2019 г. Правилни са изводите на административния съд, че това становище е неактуално и не може да послужи при издаване на процесните решения на ОбС Варна. В тази връзка неоснователни са възраженията в касационната жалба, че дейността на читалището следвало да се преценява към момента на предложението на кмета - 28.07.2016 г. Възраженията са неоснователни, защото според чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно за да са материално законосъобразни процесните две решения на ОбС Варна е необходимо да се съобразят всички факти към момента на тяхното издаване. В тази връзка административния съд правилно е приел, че е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички фактите и обстоятелствата за дейността на читалището към 24.04.2019 г., а не към 01.07.2016 г. Нарушението е съществено, тъй като ако бяха съобразени всички факти за дейността на читалището, бе могло да се стигне до решения на ОбС Варна с различно съдържание. Противоречието с материалноправни разпоредби пък касае мотивите на двете решения на ОбС Варна, които са видни от разискванията от заседанието на общинския съвет, както и тези от заседанието на 19.04.2019 г. на постоянна комисия (ПК) "Собственост и стопанство" на ОбС Варна. Мотивите за постановения отказ е, че читалището не доказва читалищна активност в достатъчен обем, обосноваващ предоставяне на правото на ползване на общински имот. Такова основание за постановения отказ не е законово регламентирано в относимите разпоредби на ЗОС, Закона за народните читалища (ЗНЧ) и НРПУРОИ. Дори да се счетат като мотиви при упражняване на оперативна самостоятелност, то тази мотиви не могат да обосноват взетите решения. Така е, защото както вече се каза, при постановяване на процесните решения ОбС Варна не е съобразил дейността на НЧ "Ясна поляна – 2014" към момента на самите решения на ОбС Варна - 24.04.2019 г., за която са представени доказателства в производството пред първата инстанция. Във връзка с доводите в касационната жалба следва да се посочи, че действително НЧ "Ясна поляна – 2014" не може да се ползва от привилегията по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ, тъй като е вписано след влизане в сила на ЗНЧ - 22.10.1996 г. Но това не изключва предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 2 от НРПУРОИ, към която препраща чл. 12, ал. 4 от ЗОС, възможност за безвъзмездно предоставяне от ОбС Варна право на ползване върху имоти - частна общинска собственост или части от тях. В този смисъл е и било и предложението на кмета на общината. В този случай няма задължителност, а е по преценка на административния орган. При нея обаче последният е длъжен да изложи мотиви, основани върху относимите факти и фактите и обстоятелства, което както вече се каза, не е направено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че на НЧ "Ясна поляна – 2014" на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНЧ не можело да се предостави общинско имущество за ползване, тъй като не било вписано в публичния регистър към Министерството на културата по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ. Възражението е неоснователно, тъй като от приложените към първоинстанционното дело четири удостоверения – съответно за 2014 г. (от 20.03.2014 г.), 2016 г., 2017 г. и 2019 г., се установява, че НЧ "Ясна поляна – 2014" е вписано под № 3576 в публичния регистър по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ. Затова за него не е налице ограничението по чл. 10, ал. 5 от ЗНЧ. По тези доводи обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по много малка част от изложените в него мотиви. Но правилния краен резултат изисква обжалваното решение да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспорените решения на ОбС Варна, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган за произнасяне по предложението на кмета на Община Варна от 28.07.2016 г. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по предложението на кмета на Община Варна от 28.07.2016 г. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,