Решение № 10359 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 279/2016 г.

Решение № 10359 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 279/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. И., жив. в гр. В., чрез процесуален представител, срещу решение № 2445/18.11.2015 г. по адм. д. № 2669/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу З. Р.. № 439з-118/3.08.2015 г. на началника на участък В. Т. РУ-В. при ОДМВР - В. с която му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Касаторът твърди, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и претендират присъждането на разноски. Ответникът по касационна жалба - началникът на участък "Владиславово" Трето РУ-Варна при ОДМВР - В., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със заповед № 439з-118/3.08.2015 г. началникът на участък В. Т. РУ-В. при ОД на МВР наложил дисциплинарно наказание "Мъмрене" за срок от един месец на инспектор И. М. И. - разузнавач V-та степен в У. В. към Трето РУ-В. при ОД на МВР-В.. Наказанието е наложено за установено като извършено на 6.12.2014 г. от И. нарушение, изразяващо се в непопълване на Карта за издирвана вещ /КВЩ/ и необявяване на вещите предмет на посегателството в АИС на МВР след като провел разпит като свидетел на тъжителя Д. Д. за извършената му кражба на телевизор и цифров фотоапарат, за което е заведено ЗМ/ДП/№ 2272/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД МВР-В.. Това е възприето като виновно нарушение на заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер в сила от 1.11.2014 г. и квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че служителят е спазил останалите изисквания по процедурата, че отклонението от изискванията е незначително и за това нарушение, установено със справка рег. № 365р-16385/2.06.2015 г., наказващият орган приложил чл. 198, ал. 1 от ЗМВР - квалифицирал го като маловажно и наложил за него наказанието по чл. 198, ал. 3 от ЗМВР "мъмрене" за срок от 1 месец. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Единственият конкретен довод на касатора относно неправилността на първоинстанционния съдебен акт е свързан с факта, че по делото няма никакви доказателства, че И. е бил запознат по надлежния ред със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. с която са утвърдени вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Същият поддържа, че служителят не може да съобразява и изпълнява заповед, която не му е сведена до знанието своевременно и по съответния законов ред. Следва да се посочи, че тези твърденията на касатора се релевират за първи път в писмената защита пред касационната инстанция. Такова обстоятелство не е твърдяно в първата инстанция, нито е формулирано в касационната жалба като конкретен порок на съдебния акт, представляващ касационно основание съобразно изискването на чл. 212 АПК. Съгласно принципа на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно излагането на твърдение за този нов факт в писмената защита пред касационната инстанция не е касационно отменително основание, надлежно посочено в касационната жалба, нито може да бъде предмет на служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, който не включва обосноваността. На следващо място настоящият състав констатира, че заедно с административната преписка е представено и прието от съда сведение от касатора с № 365-15872/2015 г., видно от което - абзац 1 и абзац 2 - той е запознат с текста на Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. В сведението И. посочва, че съгласно вътрешните правила на МВР за работа със ЗМ, утвърдени със заповед на министъра на МВР служителят, провел първото действие по разследването, е длъжен да състави всички отчетни форми и че предвид описаните в сведението факти той е изготвял отчетните форми, като е възможно да не е съставил КВЩ, но е малко вероятно Сведението, събрано в производството пред административния орган има доказателствена сила и за съда, съобр. чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е кредитирано от първата съдебна инстанция. при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция, намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и съобразено с приложимия материален закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност да бъдат присъдени разноски в полза на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделени