Решение № 14370 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2011 г.
ВАСII отделение07.11.2011 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 14/29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 601/2010 г. по описа на Административен съд Русе. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14370 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Автомагистрали Черно море" АД, представлявано от Димо Христов Димов и чрез проц. представител адв. Венцеслава Стефанова против Решение № 14/29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 601/2010 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Автомагистрали Черно море" АД против Заповед № РД01/4158 от 25.11.2010 г. на Кмета на Община Русе, с която е отказано одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ 000125 в м. "Чуката" в землището на с. Бъзън, Община Русе за обект "асфалтова база" на жалбоподателя. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано, въз основа на събрания доказателствен материал и изготвената по делото СТЕ, съдът е приел, че административният орган правилно е отказал одобряване на ПУП с оспорената заповед, тъй като планът за застрояване противоречи на изискващата се хигиенно-защитна зона по Наредба № 7 (отм.). Нормативно определено изискване да бъде допуснато намаляване на хигиенно-защитната зона по приложение № 1 към Наредба № 7 (отм.) е да са налице: комплексна екологична експертиза със здравна оценка, изготвена от независим експерт; становище на хигиенно-епидемиологична инспекция и решение на Министерството на здравеопазването. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай е изпълнено само първото условие, а по отношение на становището на хигиенно-епидемиологична инспекция е налице отрицателно такова, липсва и разрешение от Министерството на здравеопазването за намаляване на хигиенно-защитната зона. Обоснован е и изводът на съда, видно и от заключението на СТЕ, че триметровата ивица за разполагане на зелен пояс за спиране на шума и замърсяванията от производствен обект е недостатъчна. Това триметрово отстояние е достатъчно за разполагане на един ред средностебленни дървета, което не може да се вмести в понятието "зелен пояс" и е недостатъчен за високостебленна растителност, каквато е предвидена в комплексната екологична експертиза. В тази връзка възраженията на касатора са неоснователни. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,