Решение № 8997 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2013 г.

Решение № 8997 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Колев Димов срещу решение № 3486 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 488/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-12285/08.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от една година. В жалбата и в депозираната писмена защита се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Иска се отмяната му, както и тази на оспорения административен акт, и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи счита жалбата за неоснователна и чрез процесуалния си представител моли същата да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на първоинстанционното решение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Според касатора тричленният състав не е обсъдил всички негови възражения по проведеното дисциплинарно производство срещу него. Това оплакване касационната инстанция счита за основателно и доказано. Жалбоподателят е твърдял, което е видно и от материалите по преписката, че за председател на комисията, назначена като дисциплинарноразследващ орган, е определен гл. инспектор Г. Василев, който като заместващ началника на РУП - Несебър, е издател на заповед № 195/30.08.2012 г. за съпровождане на избягалите лица. При положение, че поради несъздаване на необходимата организация за охраната им, започнала именно с цитираната заповед, Димов е бил наказан, съдът е бил длъжен да обсъди оплакването за заинтересованост от изхода на разследването и да даде отговор налице ли е нарушение на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР с липсата на отвод на Василев. В мотивите на оспореното решение не са изложени съображения в тази насока, поради което правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност служител е съществено нарушено в съдебното производство. Освен това настоящата инстанция констатира, че както по време на дисциплинарната процедура, така и пред първата инстанция Димов е твърдял, че е поискал по-голяма численост на охраната с оглед убеждението си, че въпреки възрастта си съпровожданите лица имат оформено престъпно мислене и поведение, поради което съществуват сериозни опасения за бягство. В първоначалната си жалба твърди, че поискал от Василев в устен разговор в съпровождането да бъдат включени трима полицейски служители. В обясненията си (л. 52 от преписката) жалбоподателят също е посочил, че е поискал от полицейски командир Димитър Георгиев двама полицаи, но му било отговорено, че към момента няма свободни служители и може да му бъде осигурен само Радослав Сандев и само лек автомобил за транспортирането на четирите лица до възпитателното училище интернат в с. Керека. Димов също така твърди, че във връзка с риска за бягство поради информацията за непълнолетния Стоян Минков, той е провел телефонен разговор с гл. инсп. Иван Панайотов с молба съпровожданите лица да бъдат прегледани в ДВНМН преди превеждането им във ВУИ, което му било отказано поради липса на медицинско лице в щата. В резултат на това му е било разпоредено лицата да бъдат прегледани в МБАЛ Бургас, където е станало и бягството на двама от тях, въпреки, че им били поставени белезници по лично решение на Димов. При тази защитна теза на жалбоподателя, а именно, че недостатъчната организация при съпровождането е по причини, стоящи извън неговата воля и поведение, с което е нарушен и чл. 20, ал. 2 от приложимата инструкция, съдът е бил длъжен да даде указания на Димов съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да ангажира доказателства (в случая гласни), за да докаже твърдяните обстоятелства. Видно от протокола на съдебното заседание, проведено на 04.03.2013 г., такива указания са били дадени, с което също е нарушено правото му на защита в процеса. С оглед на гореизложеното, петчленният състав счита, че поради допуснатите в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,