Решение № 6815 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2013 г.

Решение № 6815 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Русе, чрез процесуален представител, против решение № 5 от 21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 32/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № РД-01-3161/27.12.2012 г. и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Спасимир Симеонов Иванов, чрез своя процесуален представител, представя становище, в което поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № РД-01-3161/27.12.2012 г., поправена със заповед № РД 01-93/2.01.2013 г. на кмета на община Русе, с която на Спасимир Симеонов Иванов е отказано извършването на административна услуга предоставяне на копие от заповед № РД-01/445/29.01.2007 г. на кмета на Община Русе ведно с приложенията към нея, в т.ч. и графична част. Административното производство е започнало с подаване на заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДИ-20/3.12.2012 г., в което Спасимир Иванов изрично е вписал като правно основание на исканата информация текста на чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Административен съд - Русе е приел, че в случая административният орган е подменил волята на гражданина, като е преквалифицирал посоченото от него правно основание, считайки, че се касае за искане за предоставяне на административна услуга по Закона за администрацията (ЗА). Посочил е, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК и чл. 29, ал. 1 ЗДОИ относно уточняване предмета на искането. Решаващият съд е приел също така, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания, кореспондиращи с искането, поради което актът няма мотиви, а административният орган е бил длъжен да се произнесе по конкретното искане за достъп до обществена информация, като съобрази наличието или липсата на законово изискуемите предпоставки. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед на кмета на Община Русе е незаконосъобразна. Решението е правилно. Субектите, задължени да осигуряват достъп до обществена информация, са посочени в нормата на чл. 3 ЗДОИ, като кметът, в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33 от ЗА и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация), се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му компетентност. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя. Законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ се изисква описание на исканата информация, а съгласно т. 3 на цитирания текст следва да бъде посочена предпочитаната форма на предоставяне на тази информация. В случая заявлението на Спасимир Симеонов Иванов съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 25, ал. 2 ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е бил длъжен да се произнесе по същество на искането. Това е така, тъй като със заявлението е поискан достъп до информация, като в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗДОИ е посочена предпочитаната форма за предоставянето му. Съдържанието на заявлението и отправеното с него искане определят недвусмислено производството, което е следвало да се развие, като такова по ЗДОИ, а не по ЗА. Не са налице данни, противно на твърденията на касатора, че Спасимир Симеонов Иванов е сезирал административния орган да му бъде предоставена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, поради което обосновано решаващият първоинстанционен съд е приел, че с издадената на основание този закон заповед, административният орган е подменил волята на заявителя и е издал акт, относим към искане, каквото последният не е отправил. Правилен е и изводът, че това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на акта. Касаторът погрешно е приел, че се касае за административна услуга, въпреки изрично посоченото основание на заявителя. Подобно процедиране съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е нарушен принципа на диспозивното начало, водещо до незаконосъобразност на акта, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. С оглед изложеното и доколкото със съдебното решение оспореният индивидуален административен акт е отменен на процесуално основание без спорът да е разгледан по същество, основателно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените конкретни указания по тълкуването и прилагането на чл. 28 и сл. и чл. 37 и сл. ЗДОИ. Доводите на касатора относно характера на исканата информация и наличието на основание за нейното предоставяне не обосновават различен от направения от Административен съд - Русе правен извод и са неотносими към преценката за правилността на постановеното съдебно решение. Предвид гореизложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение