Решение № 13369 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2011 г.

Решение № 13369 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на община "Родопи", област Пловдив, срещу решение № 781 от 5.05.2011 г. по адм. дело № 2397/2010 г. на Административния съд - Пловдив като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Общински съвет "Родопи", гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Кмета на община "Родопи", област Пловдив, срещу повторно приетото с решение № 784, прието с Протокол № 39 от 21.10.2010 г., решение № 771, прието с Протокол № 38 от 16.09.2010 г. на Общински съвет - "Родопи", с което е отменено решение № 692, прието с Протокол № 36 от 7.06.2010 г., решение № 727, прието с Протокол № 37 от 2.08.2010 г., по съображения, че "твърденията на жалбоподателя са обективно необосновани от събраните доказателства". Съдът не е изложил правни съображения за извършения от него съдебен контрол на оспореното административно решение за неговата законосъобразност по критериите, посочени в чл. 146 АПК, така както го задължава нормата на чл. 168 АПК. Предмет на оспорване е решение № 771 от 16.09.2010 г., с което с точки 1, 2 и 3, Общинският съвет, на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, е дал съгласие за прекратяване чрез продажба на съсобствеността между община "Родопи" и Димитър Василев Чавдаров на имот УПИ ХIII - 1011 от кв. 75, находящ се по плана на с. Брестовица, при утвърдена продажна цена. Решението в тази му част е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно правните норми, при прекратяване на съсобствеността върху имоти, съсобственост на общината и други лица, е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2, препращаща към разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за съсобствеността, задължаваща съсобственикът преди да подаде своята част от имота на трето лице, да представи доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част. Следователно в такива хипотези общината може да прекрати съсобствеността си върху недвижимия имот само по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС, какъвто е настоящия случай. По така изложените съображения, решението в тази му част е законосъобразно и правилно жалбата срещу него е отхвърлена. Видно от съдържанието на оспореното решение № 771 от 16.09.2010 г. в останалата му част - точки 4 и 5, Общинския съвет е разпоредил с получените средства от реализираната продажба да се увеличат местните дейности в частта на местните приходи и корекция по съответните параграфи от приетия бюджет на община "Родопи" за 2010 г. Също така е задължен кмета на общината да извърши разплащане по финансов ангажимент, касаещ кандидатстване по подмярка 431-2, като сумата бъде преведена от кмета по посочената извънбюджетна сметка. Решението на Общинския съвет в тази му част касае процедурата по изменение на общинския бюджет, което е предоставено в изключителна негова компетентност - чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и чл. 12 от Закона за общинските бюджети. Процедурата по приемане, изменение, изпълнение и отчитане на общинския бюджет е регламентирана със Закона общинските бюджети, а изпълнението му се контролира от Сметната палата. С оглед на посочената характеристика, решението на Общинския съвет по точки 4 и 5 не съдържа белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съдът е следвало да остави жалбата в тази й част без разглеждане и прекрати производството, като недопустимо. Като е приел и разгледал жалбата в тази част, постановеното от него съдебно решение е недопустимо, което следва да се обезсили от настоящата инстанция и производството по делото да се прекрати. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо и ал. 3 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,