Решение № 15568 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2014 г.

Решение № 15568 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Меркурий Експортс" ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 862 от 17.02.2014 г., постановено по адм. дело № 14102/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001114117/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2360 от 2.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП в частта относно ангажираната солидарна отговорност на дружеството за задължение на доставчика "РМГ Транс" ЕООД в размер ма 26 440 лева ДДС за внасяне. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не му е указал за кои релевантни обстоятелства не сочи доказателства. Намира, че необосновано не е кредитирано заключението на експерта по проведената СОЕ, както и, че не е обсъдено възражението му, че по конкретната доставка данъкът е внесен ефективно, поради което не са налице предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на неговата солидарна отговорност. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведените в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Меркурий Експортс" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2001114117/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2360 от 2.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 177 от ЗДДС е ангажираната солидарна отговорност на дружеството за задължение на доставчика "РМГ Транс" ЕООД в размер на 26 440 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е съобразил следните релевантни фактически констатации: Оспореният РА е издаден след повторна ревизия, извършена след отмяна на РА № 2251100157/13.05.2011 г., в часта, с която е ангажирана солидарната отговорност на "Меркурий Транс" ЕООД за ДДС в размер на 26 400 лв. по фактура № 25/3.08.2010 г. на стойност 132 000 лв., обективираща доставка с предмет - "продажба на недвижим имот" по НА № 103, том I, рег. № 1227 дело № 76/3.08.2010 г. на нотариус рег. № 585 с район на действие РС Пещера, съгласно който "РМГ Транс" ЕООД продава на "Меркурий Експортс" ЕООД недвижим имот, съставляващ УПИ XIII-1651 със застроена площ 1100 кв . м., в кв. 14 по действащия план на гр. Батак, заедно с построената в дворното място едноетажна масивна сграда със застроена площ 198 кв. м. за сумата 132 000 лв. без ДДС. На същата дата между страните е сключено споразумение, по силата на което е уговорено, че плащането на продажната цена по визираната сделка ще се извърши в срок до 1 г., а като гаранция за това се издава запис на заповед. На 7.10.2010 г. по сметка на "РМГ Транс" ЕООД получателят е превел сумата от 3000 лв. при посочено основание "частично плащане по фактура № 25 от 3.08.2010 г.". В хода на ревизионно производство е назначена оценителна експертиза за установяване на пазарната цена на извършената от "РМГ Транс" ЕООД продажба на недвижим имот заедно с построената в него сграда., съобразно която пазарната цена без ДДС, определена въз основа на метода на сравнимите неконтролирани цени, възлиза на 70 388 лв. При осъществената насрещна проверка на "РМГ Транс" ЕООД е констатирано, че фактура № 25/3.08.2010 г. е отразена в счетоводна сметка 709 приходи от продажби, кореспондираща със счетоводна сметка 411 клиенти, в дневника за продажби и справката-декларация за периода, като са заплатени местният данък, нотариалната такса и таксата за вписване на нотариалния акт. Установено е още, че спрямо "РМГ Транс" ЕООД е издаден РА № 1007585/9.02.2011 г., съобразно който определеният резултат за данъчен период м. август 2010 г. в размер на 238 311,82 лв. не е внесен. Преценявайки елементите от фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставката, обективирана във фактура № 25/03.08.2010 г. съдът е приел за установено невнасяне на данъка от издателя по фактурата за периода, през който е настъпило данъчното събитие. Посочил е, че получателят по фактурата е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Този извод е мотивиран от липсата на плащане по фактурата, преценено като обективен факт, относим към субективната категория "познание" за невнасяне на данъка. Досежно съпоставката на цената на доставката и пазарната цена, съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената по делото СОЕ поради необоснованост и липса на конкретни пазарни аналози. Преценил е, че не е доказана предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за прилагане на презумпцията за знание на получателя, но поради формираното заключение за знание, че данъкът няма да бъде внесен, е приел, че с РА законосъобразно е ангажирана солидарната отговорност на получателя. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая между страните е безспорно наличието на облагаема доставка, по която касаторът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Спорно е обаче дали данъкът не е внесен ефективно от доставчика като резултат за данъчния период. В тази връзка съдът не е изложил конкретни мотиви, а в хода на процеса в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК не е и указал на дружеството, че не сочи доказателства за твърдението си, че данъкът е внесен. Същевременно, спорът е останал неизяснен от фактическа страна с приемането на заключение по проведената СОЕ, по която вещото лице не е изпълнило изцяло поставената задача. Това е и мотивът на съда да не кредитира същото, но този пропуск на експерта е следвало да бъде констатиран и поправен преди да се даде ход на устните състезания, с оглед възможността дружеството да упражни ефективно правото си на защита като евентуално поиска провеждането на повторна СОЕ. Като не е сторил това, решаващият състав е допуснал процесуални нарушения, които следва да се квалифицират като съществени, тъй като пряко са повлияли върху формираната крайна воля. Наличието им налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане решаващият състав следва да укаже на страните за кои релевантни обстоятелства не сочат доказателства, да установи пазарната цена на имота съобразно нормативно установения приложим метод, както и изрично да изследва наличието на пряка връзка между невнесения данък и ползвания данъчен кредит по процесната доставка. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделениe