Решение № 12083 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП)- София, чрез упълномощения главен юрисконсулт Н. Николаева, срещу Решение 579 от 08.05.2024 г., постановено по адм. д. 115 по описа на Административен съд София - област (АССГ) за 2024 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) «Туристическо дружество Рилски турист» за обявяване на нищожността на Решение 955 от 05.10.2022 г., постановено по адм. д. 398 по описа на АССО за 2022 г. Наред с това на настоящия ответник по касация сума e присъдена сума в размер на 1000,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил всички аргументи, на които се основава искът, а мотивите се изразявали в «почти едносрично отричане на иска», за да се обоснове извод, че волята на съда не била неразбираема и съдът не се произнесъл по въпрос извън подведомствеността му. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не съобразил, че когато решаването на въпрос е предоставено в изключителна компетентност на административния орган, съдът не може да постанови съдебен акт вместо него и да реши въпроса по същество. Съставът на АССО не взел предвид и спецификите на производството по ДОПК, като не разгледал доводите на ищеца настоящ касационен жалбоподател, свързани със задължителната поредност при обжалване и правомощията на съда, с което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка съдът не съобразил разпоредбите на чл. 266 268 ДОПК като нарушил материалния закон и цялостната правна логика, заложена в правилата за съдебния контрол. Твърди се необоснованост на изводите му, направени на основание разпоредбата на чл. 128, ал. 3 АПК без да бъде взета предвид приложимата правна уредба по чл. 266 268 ДОПК и чл. 144 и чл. 147, ал. 3 ДОПК. Неправилно и необосновано било прието в обжалваното съдебно решение и това, че волята на съда, постановил акта, чиято нищожност се претендира, била разбираема. Поддържа се становище, че този съд е действал извън правомощията си и извън пределите на правораздавателната си власт, като при това не съобразил, че разпореденото с този акт е неразбираемо и невъзможно. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационен контрол, и уважаване на исковата претенция. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество на оспорването моли да бъде уважена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът СНЦ «Туристическо дружество Рилски турист» оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Същото становище поддържа в представена по делото преди съдебното заседание пред настоящия съд писмена молба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд приел, че предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество - неоснователен. При липса на легална дефиниция на нищожните съдебни актове, съобразил възприетото в правната теория и съдебната практика, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Изложил съображения, че се касае за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Възприел становище, че такива са актовете (решения или определения), постановени от съд в ненадлежен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, или от лице, което не е овластено да постановява съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това; решение, изискващо невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация, както и изпълнение на действие, съставляващо престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред; такова, което страда от наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението; както и решение, което е изцяло лишено от законова опора и такова, което не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Съдът не възприел доводите на ищцовата страна, че изразената воля на съда в съдебното решение, чиято нищожност е релевирана, била неразбираема. Аргументирал се, че мотивите на съда, изложени в Решение 955 от 05.10.2022 г., са ясни и логични, като не ограничават страните да разберат неговата воля. Не споделил и твърдението, че не е ясно как ще се изпълни съдебното решение, при положение, че е налице разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело и по него е налице съдебен спор, доколкото възможността да бъде изпълнен съдебният акт, предвид прекратяването на изпълнителното производство, не прави волята на съда неразбираема. Не възприел и съображенията, че съдът се е произнесъл по въпрос, който не му е подведомствен, тъй като липсвала правна норма, която да му позволява да решава по същество въпрос в обхвата на обжалването на действията на публичния изпълнител. Приел, че за да е извън правораздавателната власт на съда, актът трябва да е изобщо изключен от съдебен контрол съгласно чл. 128, ал. 3 АПК. Мотивирал се, че в Решение 955 от 05.10.2022 г. съдът е изпълнил законово вменените му задължения по чл. 168, ал. 1 АПК и не е излязъл извън материалната си компетентност и правораздавателната си дейност. Наред с това, като съобразил останалите доводи от исковата молба, първоинстанционният съд ги счел за неотносими към въпроса за валидността на решението, а само към неговата правилност. Конкретно посочил, че това дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос на правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128а АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните касационни оплаквания за неговата неправилност. В мотивите на Тълкувателно решение 1 от 10.02.2012 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. 1 по описа за 2011 г., ОСГТК се припомня, че: «Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение». Същото по същество се приема и в мотивите на по-старото Тълкувателно решение 13 от 1976 г. на ОСГК, а именно: "Отличителен белег на нищожното решение е, че не отговаря на изискванията за валидно постановено решение. За да е валидно решението на съда, то трябва да е постановено от надлежен орган, овластен от закона за издаването му. Нищожното решение не е годно да породи присъщите на съдебния акт правни последици". Неоправдано директорът на ТД на НАП София твърди наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на съдебния акт, предмет на инстанционен контрол. Неоснователни са доводите за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол, при липса на мотиви, тъй като не били обсъдени аргументите, изложени в исковата молба. Съдът е формирал съображения по относимите към валидността на съдебното решение въпроси, повдигнати в исковата молба, които се споделят от настоящия съд. На това място в касационната жалба се акцентира на твърдението, че мотивите на съда, постановил съдебното решение, чиято нищожност се релевира, не били ясни, че този съд решил въпроси, които не са му подведомствени доколкото се произнесъл по същество, че не съобразил предписаната от закона задължителна поредност при оспорването по ДОПК и предписанието по чл. 266, ал. 1 ДОПК и чл. 267 и чл. 268, във вр. с чл. 144 и чл. 147, ал. 1 и 3 ДОПК. Несподелима е тезата на касационния жалбоподател за липса на яснота на изложените в Решение 955 от 05.10.2022 г. мотиви като по този въпрос първоинстанционният съд е взел отношение и е изложил съображения които са обосновани на съдържанието на мотивите на акта. Останалите въпроси, посочени по-горе, на които се отдава внимание от касационния жалбоподател обаче не са такива, които да са от значение за валидността на съдебното решение, тоест неотносими са към спора. В този смисъл обсъждането им от първоинстанционния съд не е било дължимо, а необсъждането им не разкрива допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да повлияе на правилността на постановения съдебен акт. Те са свидетелство за недоволството на директора на ТД на НАП - София от резултата от оспорването по адм. д. 398 по описа на АССО за 2022 г., а оплакванията му по същество са такива срещу правилността на решението на този съд. В този смисъл са неотносими за разглеждане в исковото производство по чл. 128а АПК и не обосновават извод за нищожност на този съдебен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията, които са относими към искането за защита до съда. В тази насока следва да се съобрази, че решението на АССО, чиято нищожност е релевирана, е постановено в писмена форма, от законен съдебен състав, приключил съдебното дирене, който е подписал акта и съдържа задължителните реквизити по чл. 172а АПК, вкл. ясен и точен диспозитив, съответен на мотивите на акта. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Тези твърдения са мотивирани с доводи, че съдът не съобразил приложимата правна уредба по чл. 266 268 ДОПК и чл. 144 и чл. 147, ал. 3 ДОПК като действал извън правомощията си и пределите на правораздавателната си власт. За да е налице поддържаната хипотеза на нищожност, следва съдът да е процедирал при изначална липса на компетентност да се намеси в разрешаването на даден спор, каквато казусът не разкрива. Евентуалните опущения, свързани с нарушения на поредността на оспорванията, биха били от значение за допустимостта на съдебния акт, но не са относими към неговата валидност. По тази причина са без значение за повдигнатия пред АССО спор с правно основание чл. 128а АПК. Това становище не противоречи на приетото в мотивите на Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и I и II колегия на ВАС, на което се позовава касационният жалбоподател в исковата молба до АССО, а именно: За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда». Посоченото пак там, че «Правораздаването е държавна функция и като такава е основното съдържание в дейността на съда. To e и компетентност, т. е. съвкупност от права и задължения, необходими за осъществяването на неговата функция. Правораздаването е и правоприлагане, което ce регулира от процесуалните норми на съдебното производство. Правораздаването като главно направление на съдебната функция не навлиза в чужда (на другите две държавни власти) подведомственост.» също не е в противовес с приетото от АССО относно валидността на Решение 955 от 05.10.2022 г. Видно от диспозитива на последното, именно с оглед посоченото разпределение, преписката е върната на публичния изпълнител за извършване на редица действия. Предвид изложеното, правилна по същество се явява преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 128а АПК. Решението на АССО, чиято нищожност се претендира, е постановено от надлежен държавен орган, който разполага с правораздавателна компетентност и в надлежен законен състав съгласно чл. 90, ал. 1 ЗСВ и чл. 164 АПК. То е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. По тези причини не може да се направи извод, че решението страда от тежки пороци, свързани с компетентността на съда, изразената от съда воля или с формата на акта, които да наложат извод за нищожността му. Изложеното дава основание да се направи идентичен извод по въпроса относно валидността на Решение 955 от 05.10.2022 г. на направения от състава на АССО, постановил обжалваното съдебно решение. Ако за настоящия касационен жалбоподател е неясна волята на съда, обективирана в диспозитива на съдебното решение, чиято нищожност се релевира, предвид твърдението, че изпълнението на разпореденото с решението е « неразбираемо и невъзможно», налице е била възможност за иницииране на производство за тълкуване на решението по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс. Единствено в хипотезата на "абсолютна неразбираемост" на решението, при което волята на съда не може да бъде изведена, е налице нищожно решение. Случаят не е такъв. По изложените съображения и доколкото изводите на първоинстанционния съд съвпадат с тези, които прави настоящият съдебен състав, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените негови касационни пороци. Въпреки изхода на спора разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като такива не се претендират. Поради тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение