Решение № 520 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2014 г.

Решение № 520 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Паркландс 59" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Княз Борис I" № 99, ет. 3 срещу решение № 200 от 11.02.2014 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 378/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Паркландс 59" ЕООД срещу акт за установяване на публично общинско вземане № ТБО000008 от 16.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско, с която на дружеството за периода 1.05.2009 г. - 31.12.2010 г. е установена такса за битови отпадъци в размер на 1 624, 68 лв.

Касационният жалбоподател - "Паркландс 59" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че имотът на дружеството се намира в районите, посочени в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не отчел, че от Община Банско е удостоверено, че имотът се намира извън строителните граници на гр. Банско, което с оглед на определения от кмета район на предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ прави извода на съда противоречащ на доказателствата по делото. Сочи, че съдът не допуснал тройна съдебна експертиза, въпреки че заключението на приетата по делото експертиза било оспорено от касатора. Съдът неправилно не ценил и свидетелските показания.

Съдът направил неправилен извод, че променения начин на изчисляване на таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване автоматично значи, че услугата е предоставяна. Неправилно съдът приел, че изготвената съдебна експертиза и представянето на актовете за извършена работа доказват престацията на услугите. Не отчел, че нито в актовете, нито в експертизата се съдържат конкретни доказателства за реалното предоставяне на услугата. От наличието на различни обекти в сградата съдът направил неправилен извод за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Неправилно съдът кредитирал представени от органа актове, които не са подписани от двете страни по договора между общината и фирмата, извършваща услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът неправилно приел, че е спазен материалният закон, тъй като съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за 2009 г. и 2010 г. (Наредбата), таксата за имотите извън регулация се равнява на действително извършените разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, а за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 5%о. Счита, че погрешното позоваване на нормативната методика за изчисляване на задълженията е противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът не обсъдил и липсата на мотиви на акта. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно - да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Виолета Никова, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Приходи" в Община Банско, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че установената такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са дължи поради принадлежност на имота към територията на общината като ползването на имота е без значение. С оглед на представените по делото заповеди на кмета на Община Банско по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съдът направил правилен извод за предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ в местността "Страгите", където се намира имота на касатора. Правилен, с оглед на представените доказателства, е и извода на съда, че имотът се намира в урбанизирана територия. Позовава се на чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и сочи, че чл. 10 ЗМДТ визира широкото определение на понятието територия на населеното място. Правилен счита извода на съда за предоставяне на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Излага подробно фактите по използваното от общината депо. Неоснователен счита довода на касатора за немотивираност на оспорения акт за установяване на публично общинско вземане, тъй като липсата или неточното посочване на нормативното основание не е нарушение на формата от категорията на съществените, доколкото при излагане на конкретните фактически основания за издаване на акта не се създава пречка пред адресата да упражни правото си на защита, нито пред съда да извърши контрол за законосъобразност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Екатерина Димчева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът правилно установил, че касаторът е задължено за такса обезвреждане на битови отпадъци в депа лице, тъй като не са налице основания за приложение на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. В тази част съдебното решение е правилно. Неправилно съдът приел, че в обхвата на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва и м. "Страгите". Не отчел, че имотът попада в селищно образование, което не е включено в заповедите. Поради това не е доказана релевантна предпоставка, която обуславя задължение за плащане на такса. При липса на доказателства за фактическо ползване на съответните услуги изводът на съда е необоснован, което води до неправилно приложение на правната разпоредба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Паркландс 59" ЕООД е собственик на недвижим имот - апартамент № 59, ет. 4 в сграда, находяща се в поземлен имот планоснимачен № 156083, м. "Страгите", землището на гр. Банско - нотариален акт № 46, том V, рег. № 2623, дело № 817/2008 г.,

2. На 24.06.2009 г. за имота била подадена декларация, вх. № 232, по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ.

3. На 10.11.2008 г. и на 28.10.2009 г. кметът на Община Банско издал заповед № 09-306 и заповед № 09-282, с които на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определил районите на територията на Община Банско, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2009 и 2010 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и честотата на предоставяне на услугата, между които:

т. 1. "Сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Банско да се извършва по график един път седмично, а в централната градска част - ежедневно.

т. 5 "Почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, се извършва от Общината целогодишно - по график. "

т. 6 "Обезвреждането на битовите отпадъци, поддържането, проектирането, изграждането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се извършва от Общината. "

4. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата за обектите извън регулацията на града, таксата се равнява на действително извършените разходи по събирането на битовите отпадъци и извозването им. "Таксата чистота и такса изграждане, поддържане и експлоатация на депа - 5, 5%о. "

5. На 28.01.2009 г. Общински съвет Банско, с решение № 15 по протокол № 15, приел изменение в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско. С наредбата били определени таксите за услугите по чл. 62 ЗМДТ за 2009 г. между които:

а) за нежилищни имоти на фирми, когато таксата се определя според количеството изхвърлени отпадъци - за кофа - 230 лв.;

б) за "фирми - 10% върху отчетната стойност":

"събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа - 4, 5 %о";

"изграждане, поддържане и експлоатация на депа - 1, 5 %о";

"почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии от населените места - 4, 0 %о";

6. За 2010 г. Общински съвет Банско не е приемал изменение на наредбата.

7. На 29.12.2009 г. "Паркландс 59" ЕООД декларирал, с декларация по чл. 17, ал. 4 Наредбата, че през 2010 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци при ползване на 1 брой съд - кофа.

8. На 8.01.2013 г., със заповед № 09-588, кметът на Община Банско определил, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, служителите от общината, които да изпълняват функциите на орган по приходите. В заповедта като орган по приходите е определена и Елина Чорбаджиева.

9. На 16.01.2013 г. орган по приходите - Елина Чорбаджиева, издала акт за установяване на задължения по декларация на "Паркландс 59" ЕООД, с който установила задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер на 638, 87 лв. и лихва - 219, 08 лв. и за 2010 г. в размер на 613, 33 лв. и лихви - 153, 40 лв.

10. "Паркландс 6" ЕООД оспорил в срок акта пред началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско.

11. На 5.04.2013 г., началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско, издал решение № 33-02-467, с което потвърдил акта. В мотивите на решението началникът посочил дължимия размер на такса битови отпадъци по видове услуги като за 2009 г. посочил, че дружеството дължи такса сметосъбиране при 4, 5%о - 431,23 лв., такса депо - при 1, 5%о 143, 74 лв. и такса чистота - при 4, 0%о 383, 33 лв., като дължимата сума е 638, 87 лв. при облагане, считано от 1.05.2009 г., а за 2010 г. - такса сметосъбиране - 0, 00 лв., такса депо - 00, 00 лв., такса чистота - при 4, 0%о 383, 33 лв. и "кофа 1 бр. - 230, 00 лв.

В хода на съдебното производство:

12. Съдът назначил съдебно-счетоводна експертиза, която дала заключение, че:

а) няма подадена декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата след 16.05.2010 г., че имотът няма да се ползва; има протокол от Гражданска защита, че на 16.05.2010 г. е извършено отводняване от сутеренния етаж на сградата;

б) "До хотела има водопровод, канализация, ел. захранване. Няма прокарани улици. До хотела се стига по коловозите прокарани от автомобилите върху баластрата при изграждане на сградата";

в) поддържане на чистота на териториите за обществено ползване не е извършвано от общината - "конкретно за тази сграда, предвид обстоятелствата изложени в констативната част, считам, че не е извършвано метене и миене, но е извършвано снегопочистване";

г) сградата е функционирала в периода 1.05.2009 г -16.05.2010 г., след което не може да отговори дали е ползвана;

д) такса битови отпадъци е изчислена правилно;

е) Община Банско, съгласно приложените фактури, заповеди, актове е извършвала и трите вида услуги, като установил общия размер на разходите за общината по години;

ж) лихвата за просрочие е изчислена правилно;

з) изложил резултатите от проверката в счетоводството на дружествата, които са извършвали услугите;

13. Съдът назначил експертиза, която дала заключение, че "поземлен имот № 156083, попадащ в курортна зона "Страгите", гр. Банско, представлява застроен строителен терен и е определен за сметопочистване съгласно заповед № 09-282/28.10.2009 г. и заповед № 09-306/10.11.2008 г. на кмета на Община Банско."

14. Ответникът представил:

а) заповед № 09-177 от 15.07.2009 г. на кмета на Община Банско за преустановяване на депонирането на твърди битови отпадъци на депо "Св. Георги" в землището на гр. Банско и депонирането им в депото на Община Разлог;

б) решение № 119 от 23.07.2009 на Общински съвет Разлог, с което е дадено съгласие Община Банско да депонира битови отпадъци на действащото общинско депо за битови отпадъци в гр. Разлог до изграждане на регионално депо при такса 1 лв. на куб. м.

в) заповед № 120 от 17.08.2009 г. на кмета на Община Банско, с която е наредено преустановяване експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Банско, м. "Въковия".

г) договор № Д-ОП-61 от 18.05.2010 г. между Община Банско и дружество по закона за задълженията и договорите "Грийн партнърс - БКС" с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобър", тип "Мева", на контейнери с вместимост 4 куб. м., ръчно и машинно метене и извозване, снегопочистване - ръчно и машинно, дежурство за машина зимен сезон, снегопочистване с опесъчаване, миене машинно, почистване на вади, шахти и водостоци "на територията на населените места в община Банско, както следва: гр. Банско, гр. Добринище и селата: Места, Кремен, Филипово, Обидим, Гостун и Осеново" и срок на действие - четири години.

д) договор от 1.12.2004 г. между Община Банско и "БКО" ООД с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, снегопочистване, почистване на улици, тротоари и други места за обществено ползване на територията на гр. Банско, включително зоната за курортно строителство и отдих на гр. Банско, за срок от пет години;

д) актове за извършени и подлежащи на заплащане видове работи в гр. Банско за 2009 и 2010 г.

14. "Паркландс 59" ЕООД представил:

а) писмо, изх. № П-01-13, на Областно управление "Гражданска защита", гр. Кюстендил, с което е удостоверено извършването на отводнителни работи в сутерена на "хотел "Парклендс" на 16.05.2010 г.;

б) удостоверение, изх. № 33-02-3088 от 29.10.2013 г., на кмета на Община Банско, в което се удостоверява, че поземлен имот 02676.156.83 по кадастралната карта на гр. Банско, бивш имот 156083, м. "Страгите", землището на гр. Банско, в който е изграден и е с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 29 от 24.04.2009 г. строеж "Жилищни сгради - секции "А", "Б", "В", "Г" с ресторант, фитнес зала, зала да тихи игри, сауна, масаж, басейн и подземен паркинг", по действащите устройствени планове на гр. Банско за 2009 - 2012 г. не попада в строителните граници на населеното място. Същият е с променено предназначение от земеделска земя в урбанизирана територия.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че акт за установяване на задължения по декларация № ТБО-000008 от 16.01.2013 г. е издаден от компетентен орган. Приел, че за 2009 г. услугата сметосъбиране и сметоизвозване е извършвана от общината, тъй като "За 2009 г. жалбоподателят не е посочил начина на определяне на тази услуга. За 2010 г. същият е подал декларация, че тази услуга ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се ползват съдове за битови отпадъци - един брой кофа. ", както и "Фактът, че след изтичането на ползването на жилището през 2009 г., жалбоподателят за 2010 г. е променил начина на изчисляване на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, е основание да се приеме, че тази услуга е извършвана. "Приел също, че "В удостоверението, издадено от Община Банско, е посочено, че строежът е "Жилищни сгради - секции "А", "Б", "В", "Г" и е с ресторант, фитнес зала, зала за тихи игри, сауна, масаж, басейн и подземен паркинг. Следователно там, освен жалбоподателя, се намират и други обекти, които изхвърлят отпадъци и следователно се извършва тази услуга." Приел, че доказателство за извършване на услугата, съгласно заключението на вещото лице, е и факта, че до имота има достъп - до него се стига по улица, "която е асфалтирана, като отбиването от нея, за да се стигне до хотела е по черен път". Приел, с оглед на заключението на вещото лице, че размера на таксата е определен правилно. Не кредитирал показанията на свидетеля Спас Чивянов, който дал показания, че събирал и изхвърлял боклука от имота.

По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо съдът приел, че Община Банско ползва депо и услугата е предоставяна. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване приел, че имотът е включен в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съдът приел, че имотът "представлява УПИ, тъй като за него има изработен ПУП ПЗ и ПР. Има приет план за улична регулация, но не е приложен. " Приел, че тъй като до имота има достъп - път, макар и баластра, общината е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и с оглед на заключението на вещото лице е предоставяла услугата "снегопочистване". "В тази услуга е включено и ползване площадите, зелените площи и улиците, по които се стига до хотела. Общината е плащала за метене, механизирано миене, ръчно метене, оборка на ЦГЧ и главните улици, като метенето и миенето се отчитало в декари. Общината е имала и собствена група за извършване на тези дейности."

Въз основа на горното съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично общинско вземане № ТБО000008 от 16.01.2013 г. и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт в частта досежно установените задължения за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.05.2009 г. - 31.12.2010 г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 1.05.2009 г. - 31.12.2010 г. е неправилен. Изводът на съда относно законосъобразността на акта в частта, с която е установено задължението за такса обезвреждане на битови отпадъци в депа е правилен.

Видно от обжалваното съдебно решение, твърдяните от касатора отменителни основания и доводите им в тяхна подкрепа, както и възраженията на ответника сочат, че предмет на касационното производство е обосноваността и съответствие на изводите на съда с материалния закон по отношение на трите компонента на таксата за битови отпадъци. Макар касационният жалбоподател "Паркландс 59" ЕООД да твърди касационно основание съществено нарушение на процесуалните правил той не сочи доводи в подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение. Доводите му са в подкрепа на отменителното основание необоснованост.

Ноторно е, че за да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани.

По таксата за сметосъбиране и сметоизвозване:

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо да е налице престиране и ползване на услугата. За да се приеме, че общината е престирала услугата е необходимо първо, кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността. И четвърто. Лицето трябва да е ползвало услугата, а не да е декларирало, по реда, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ, че няма да ползва имота.

От приложените по делото заповеди на кмета на общината за 2009 и 2010 г. е видно, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е включена в заповедите на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Но освен вида на услугата със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината трябва да определи границите на района, в който услугата се предоставя и имотът трябва да попада в тези граници. В случая кметът на общината определил, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя в гр. Банско. Но имота на касатора не попада в "гр. Банско". Видно от доказателствата по делото - удостоверение, издадено от кмета на общината, имотът се намира в землището на гр. Банско и е с предназначение по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), т. е. с устройствен статус на поземлен имот - урбанизирана територия извън строителните граници на гр. Банско, за който е одобрен подробен устройствен план. Землището на гр. Банско не е град Банско. Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) ясно сочат, че землище и строителни граници на населеното място са различни понятия. Съгласно § 1, т. 8 ЗАТУРБ землището е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към населено място. Следователно от включването в заповедта на кмета на гр. Банско като район, по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в който общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване не може да се направи извод, че тази услуга се предоставя и в м. "Страгите", землището на гр. Банско.

Съдът като не ценил правилно събраните по делото доказателства, при това изходящи от общината, направил неправилен извод за престиране на услугата по отношение на територията, на която е разположен имота на касатора. Следва да се посочи, че нито един от мотивите на съда, въз основа на които направил извод за престиране от общината на услугата, не съответства на установения в релевантните материалноправни норми юридически факти, които пораждат задължението за такса. От факта, че за 2009 г. касаторът не декларирал ползването на съд за събиране на битови отпадъци, а за 2010 г. - декларирал, не може да се направи какъвто и да било извод за престирането на услугата от общината. Още по-малко такъв извод може да се направи от факта, че в сградата, където се намира имота на касатора, съществуват и други обекти, които при това неясно въз основа на какви доказателства съдът приел, че "изхвърлят отпадъци". Съдът прави изводите си въз основа на събраните по делото доказателства, а не въз основа на житейски предположения. Що се отнася до извода му, обоснован с наличието на път до имота, следва само да се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, а имотът на касатора е урегулиран поземлен имот. Съдът, като краен резултат, правилно не кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, но това кредитиране трябва да бъде не защото не дава вяра на показанията му, както приел съдът, а защото за дължимостта на таксата е ирелевантно как задълженото лице е организирало сметосъбирането и сметоизвозването - важно е общината престирала ли е услугата и лицето ползвало ли е. Няма никаква пречка лицето да е ползвало услугата и наред с това самостоятелно да е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на част от създадените от него битови отпадъци.

Видно от изложеното по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е налице първата предпоставка за нейната дължимост - кметът на общината не е включил в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ територията, на която се намира имота на касатора. Това прави ненужна проверката за наличие на доказателства за фактическо престиране на услугата. С оглед на това без правно значение, само за пълнота на изложението и с оглед на ангажираните по делото от ответника доказателства, следва да се посочи, че в представения по делото договор от 18.05.2010 г. между общината и "Грийн Партнърс - БКС" с предмет услугите по чл. 62 ЗМДТ изрично е посочено, че те се предоставят "на територията на населените места в Община Банско, както следва: гр. Банско, гр. Добринище и селата: Места, Кремен, Филипово, Обидим, Гостун и Осеново". В него не фигурира местност (курортна зона) "Страгите". Вярно е, че в договора от 1.12.2004 г. между общината и "БКО" ООД, със същия предмет - услугите по чл. 62 ЗМДТ, със срок на действие пет години, е посочено, че се извършват "на територията на град Банско, включително зоната за курортно строителство и отдих на гр. Банско", но в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не е определена зоната за курортно строителство и отдих.

Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал и приложил релевантните материалноправни разпоредби към доказателствата по делото. Въз основа на това изводът му за дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е неправилен и необоснован. Тъй като таксата е недължима не следва да се обсъжда довода на касатора свързан с правилно определения размер на задължението и в частност с приложението на чл. 17, ал. 5 Наредбата.

По таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване:

За да е налице престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване следва да са налице посочените вече три предпоставки - кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността. Подаването на декларация за неползване на имота е неотносимо към таксата, тъй като таксата има за цел да осигури необходимия стандарт на чистота на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на населеното място и общината като цяло.

Почистването на териториите за обществено ползване безспорно е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Честотата, с която се предоставя услугата е "по график". Но освен вида на услугата и честотата на нейното предоставяне със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината трябва да определи и границите на района, в който услугата се предоставя. В случая кметът на общината не определил тези граници. Посочил само неопределено "населените места".

Когато органът създава материалноправни предпоставки за извършване на определена дейност от общината, срещу което за частните правни субекти възниква парично задължение той трябва ясно и точно да определи условията, при които тази дейност ще се извършва. За всеки частен правен субект на територията на Община Банско трябва да е ясно ще престира ли общината услугата на територията, на която се намира неговия имот или не. Това следва не само от принципа на правната сигурност и на доброто управление, но и от изрично законодателно разпореждане. Член 63, ал. 2 ЗМДТ посочва, че в заповедта си кметът на общината трябва да определи "границите на районите", в които услугата се предоставя. В случая от неконкретизираното "населените места" не може да се направи извод, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване ще бъде престирана в местността "Страгите", землището на гр. Банско.

Първо, местност "Страгите" не е населено място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Тя не фигурира в Единния класификатор на населените места по чл. 37, ал. 1 ЗАТУРБ. Както бе посочено по-горе, поземленият имот, в който се намира имота на касатора, е урбанизирана територия извън строителните граници на гр. Банско.

Второ. До извод за автоматично включване на урбанизираната територия извън строителните граници на гр. Банско в предоставянето на услугата не води и тълкуването на израза "населените места". Вярно е, че съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Вярно е също, че законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък, изрично установява, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, т. е. обхваща посочените имоти, разположени на територията на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Но от това не следва автоматично, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се престира винаги на територията, на която са разположени всички имоти, предмет на облагане с данък.

Следва ясно да се разграничи задължението за данък, което възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място, от задължението за такса битови отпадъци, за възникването на което наличието на правната връзка с имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е една от предпоставките. Без престиране на услугата задължението за такса не възниква. А волята за престирането на услугата се обективира в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че района, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не може да възникне и задължение за нейното плащане.

При дефиниция в позитивното право на населено място - чл. 3, ал. 2 ЗАТУРБ, която го определя като исторически и функционално определена територия с постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници, при наличието на различно съдържание на понятието "територия на населеното място" - чл. 18 ЗАТУРБ и § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно който територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, и при изричното законово изискване за определяне на "границите на районите", в които общината ще престира услугата не може да се направи извод, че в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на Община Банско изявил воля за престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за територията на селищното образование, на която се намира имотът на касатора.

И трето. Не водят до различен извод и представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. В представените по делото договори между общината и юридическото лице, извършител на услугата, предметът на договора е ограничен изрично до "населените места в Община Банско", съответно макар и да е посочена територия за курортно строителство и отдих същата не е конкретизирана в заповедта на кмета. Местността "Страгите", която се намира извън строителните граници на гр. Банско, в нейното землище, и не е включена в предмета на договора. Местността не фигурира и в нито едно от представените писмени доказателства за изпълнение на договора.

С оглед на изложеното за касатора не е налице задължение за такса битови отпадъци за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът като не отчел липсата на предпоставки за дължимост на таксата постановил неправилно в тази част съдебно решение.

Касационният съд счита за необходимо изрично да посочи, че вещото лице не може да установява факти, още повече да преразказва факти, доказателствата за които се намират по делото. Вещото лице се назначава от съда, за да изясни на съда възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други - чл. 195 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Фактите се доказват с други доказателствени средства, а тяхната оценка е същността на правораздавателната дейност на съда и тя не може да се извършва от вещо лице. Съдът трябва сам да анализира доказаните по делото факти и да ги подведе под релевантната правна норма в резултат на което да достигне до правните изводи, които да обосноват решението му. Нито въпросът подавани ли са декларации по чл. 17, ал. 4 и 6 Наредбата, нито въпросът сключен ли е договор между общината и "БКО" ООД и "Гриин Партнърс - БКС", нито въпросът има ли за периода издадени фактури и плащане по тези договори са въпроси от компетентността на вещото лице. Използването на допустимите доказателствени средства е гаранция за правилността на съдебното решение и съдът следва внимателно да преценява доказателствените искания на страните.

По таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо:

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено - т. 6, че обезвреждането на битовите отпадъци, поддържането, проектирането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за битови отпадъци се извършва от общината. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Банско ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане.

С оглед на това неоснователни са доводите на касатора за недължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. Съдът правилно приел, че касаторът се явява задължен субект за таксата за обезвреждане. Същата е установена на касатора само за 2009 г. За 2010 г. такса не е начислявана. Размерът на таксата за 2009 г. органът определил при 1, 5%о, което видно от Наредбата сочи на прилагане на чл. 17, ал. 3, б. "г". Тази разпоредба регламентира размера на дължимата такса за имота в регулационните граници на населените места. Имотът на касаторът, видно от гореизложеното, е извън строителните граници на гр. Банско, поради което, както сочи и касатора, приложима е разпоредбата на чл. 17, ал. 5 Наредбата. Размерът на дължимата такса за обезвреждане на битови отпадъци за имотите извън регулация е 5, 5%о. Съдът, с оглед на забраната по чл. 158, ал. 8 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 62, изречение второ ЗМДТ не може в производство, образувано по жалба на задълженото лице, да увеличи размера на установената такса. С оглед на това съдът приема за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт в частта, с която на касатора е определена такса за обезвреждане на битови отпадъци при 1, 5%о.

Видно от изложеното касационната жалба в частта, в която касаторът твърди неправилност на съдебното решение досежно установената законосъобразност на акта № ТБО-000008 от 16.01.2013 г. за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е основателна. Съдът неправилно приложил материалния закон и в резултат на това неправилно приел, че таксата е дължима. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти.

С оглед на изложеното съдът следва да отмени оспорения акт № ТБО000008 в частта, с която на касатора за периода 1.05.2009 г. - 31.12.2009 г. са установени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 287, 49 лв., установени за период от осем месеца, считано от 1.05.2009 г. до 31.12.2009 г., и на 230, 00 лв. за 2010 г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 255, 55 лв. за периода 1.05.2009 г. - 31.12.2009 г. и на 383, 33 лв. за 2010 г. Тъй като задължението за тези два вида такси не е дължимо не се дължи и начислената за тях лихва. Съгласно чл. 19 Наредбата таксата се внася на четири равни вноски в срок до 30 април, 30 юни, 30 септември, 30 ноември като съгласно § 9 Наредбата за 2009 г. първата и втората вноски се внасят до 30.04.2009 г.

С оглед на това и при отчитане на факта, че за 2009 г. таксата е установена считано от 01.05.2009 г. лихвите за тези недължими задължения са както следва: за такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. 287, 49 лв., дължима на три вноски, като първата вноска е дължима за два месеца и е в размер на 71, 86 лв., а втората и третата вноски са по 107, 79 лв. лихвата е в размер на 26, 78 лв., 36, 90 лв. и 34, 88 лв. или общо в размер на 98, 56 лв. За таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 255, 55 лв., дължима на три вноски, като първата вноска е дължима за два месеца и е в размер на 63, 88 лв., а втората и третата са по 95, 82 лв. лихвата е в размер на 23, 80 лв., 32, 80 лв. и 31, 01 лв. или общо в размер на 87, 61 лв.

За задължението за 2010 г., досежно таксата за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 230, 00 лв., дължима на четири равни вноски, дължимата лихва е в размер на 16, 12 лв. за първата вноска, 15, 13 лв. за втората вноска, 13, 64 лв. за третата вноска и 12, 64 лв. за четвъртата вноска или общо 57, 53 лв. За задължението за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размерна 383, 33 лв., дължима на четири равни вноски, дължимата лихва е в размер на 26, 87 лв. за първата вноска, 25, 22 лв. за втората, 22, 72 лв. за третата и 21, 07 лв. за четвъртата вноска или общо в размер на 95, 88 лв.

Общо недължимо е задължението за такса сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 517, 49 лв. и лихви - 156, 09 лв. и за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 638, 88 лв. и лихви - 183, 49 лв. или общо в размер на 1 495, 95 лв.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че съгласно чл. 62, изречение второ ЗМДТ в акта за установяване на задълженията органът е длъжен да установи задълженията за всяка от таксите, в т. ч. да посочи периода, за който начислява лихва. Факта, че от доказателствата по делото съдът може да извърши контрол за законосъобразност на установените задължения, тъй като таксата е на пропорционална основа и е изчислима с прости аритметични пресмятания, не освобождава органа от законовото му задължение за точно посочване на всички релевантни за определяне на задължението факти.

При така установеното оставащото на касатора задължение е задължението за такса обезвреждане на битови отпадъци в депа за 2009 г. в размер на 95, 84 лв. То също е дължимо на три вноски като първата е за два месеца и е в размер на 23, 96 лв., втората и третата са по 35, 94 лв. Дължимата за него лихва е в размер на 8, 93 лв., 12, 30 лв. и 11, 63 лв. или общо 32, 86 лв. Общото задължение на касатора е в размер на 128, 70 лв. Над този размер акт № ТБО000008 от 16.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско следва да бъде отменен. За задължението до 128, 70 лв. съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Банско - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Паркландс 59" ЕООД разноските по делото съобразно уважената част на жалбата. Общият размер на разноски е както следва: 75, 00 лв. държавна такса, 150, 00 лв. възнаграждение на вещо лице, 280, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2013 г. и 75, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие по касационното производство или общо 580, 00 лв. Съразмерно на уважената част от жалбата дължимите разноски са в размер на 534, 00 лв. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд