Решение № 140 от 2.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 100/2009 г.

Решение № 140 от 2.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 100/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Обжалва се решение № 459 от 01.12.08 г. по внохд № 762/08 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 10 от 22.05.08 г. по нохд № 5339/06 г. на Софийски градски съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК и необоснованост на съдебния акт. Иска се алтернативно на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК да се постанови решение, с което да се отмени решението на АС - София и делото да се върне за ново разглеждане или на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 да се измени, като се намали наложеното му наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмено становище. Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на своите правомощия, като взе предвид изтъкнатите основания и доводи и становището на страните, намира жалбата за неоснователна. С цитираната присъда подсъдимият Б е признат за виновен в това, че на 21.09.06 г., около 21.30 часа в гр. С. в съучастие с М. П. и Г. Г., като извършители, отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 221.30 лв. от владението на Н. Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 54 НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които на осн. чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН да се изтърпят при първоначален строг режим, като на осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето на задържането му под стража. Съдът се е произнесъл и по разноските. С второинстанционния акт присъдата е потвърдена. Касационната жалба и писменото становище дословно преповтарят въззивните доводи, свързани с необоснованост на присъдата относно авторството и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в опорочено разпознаване на Б. Те са поставени от защитата при първоинстанционното и въззивно производство. Намерили са законосъобразен и обоснован отговор в мотивите към присъдата /л. 137-139/ и решението /л.18 - 21/, с което са изпълнени задълженията на съда по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Настоящата инстанция ги споделя, като констатира, че не е нарушен материалният закон и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита. Предходните инстанции са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и са изградили вътрешното си убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Искането за намаляване на наложеното наказание не е подкрепено с конкретни доводи. За извършеното престъпление при условията на опасен рецидив по чл. 199, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Б. е осъден на пет години и шест месеца, т.е. шест месеца над предвидения минимум. Предходните инстанции са отчели всички възможни смекчаващи отговорността обстоятелства. Други такива не се констатират по делото. От друга страна настоящият съд счита, че по-голяма снизходителност не би била в съответствие с целите на чл. 36, пр.3 НК с присъдата да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото с оглед високата динамика на този вид престъпления. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,