Решение № 3428 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2012 г.

Решение № 3428 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Катя Димитрова Стефанова от гр. София срещу решение № 232 от 20.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2/2012 г. по описа на Административния съд - София област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на Катя Димитрова Стефанова е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 3175 от 06.12.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман, постановена на осн. чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 11 и ал. 2 от правилника за неговото приложение (ППЗМВР), с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 10 месеца за това, че не е докладвала на преките си началници и е участвала в укриването на извършено дисциплинарно нарушение от друг служител, изразяващо се в допускане на малолетен български гражданин да напусне страната, без необходимия документ за задгранично пътуване, като е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е извършил служебна проверка на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна съгласно чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал съдебния акт върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и при спазване на приложимите материалноправни норми. От представената справка изх. № 25917 от 20.10.2011 г. относно извършено дисциплинарно производство спрямо Катя Стефанова е установено, че на 04.09.2011 г. между 19.30 ч. и 20.00 ч. на ГКПП - Калотина е бил пропуснат да излезе от Република България (РБ) в посока Република Сърбия малолетният Алекс Манолов (без документи за самоличност), пътуващ с родителите си. От събраните и неоспорени в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че малолетното лице и придружаващите го лица не са допуснати да влязат на територията на Р Сърбия и са върнати от сръбските гранични власти, поради липса на валиден документ за пътуване на детето. По несъмнен начин е установено, че след пропускане на лицата на територията на РБ от ст. полицай Венцислав Веселинов, последният е докладвал на началника на смяната ст. инспектор Катя Стефанова за случая и й е предал документите на същите и на автомобила, с който са пътували, за изясняване на случая. От сведение рег. № 25017/12.10.2011 г. на инсп. К. Чешмеджиев - началник на смяната в ГКПП - Калотина преди тази на Катя Стефанова се установява, че тя го е информирала по телефона за възникнал проблем за върнато лице, по повод на което той й е указал да вземе съответно решение за действие, в качеството си на началник смяна в момента на възникване на случая. Липсват каквито и да било доказателства (такива не са представени и с касационната жалба), от които да се установи, че след като е узнала за допуснатото нарушение от служител на пропускателния режим, жалбоподателката Катя Стефанова е докладвала за него по съответния ред, с което фактически е укрила това нарушение. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че е извършено соченото дисциплинарно нарушение, е напълно обоснован. Аргументирано е заключението, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като правилно поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание". Законосъобразни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за това, че дисциплинарнонаказващият орган е спазил административната процедура и е извършил всички необходими действия за доказване на установеното дисциплинарно нарушение, като държавният служител е участвал в проведеното дисциплинарно производство и е упражнил в пълен обем правото си на защита. Изложените от представителя на Върховна административна прокуратура доводи за нарушение във формата на оспорената заповед не могат да бъдат споделени. Актът е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Правилно бездействието на служителката да докладва за случая по установения ред съобразно изискванията на т. 5 и т. 8 от заповед № 4573/08.12.2009 г. и пропуска й да докладва за нарушение от служител на ГКПП - Калотина е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ППЗМВР. Констатираното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, описано е ясно и точно с посочване на времето и мястото на извършването му, посочени са и обстоятелствата, при които е осъществено, като е изведена правилна правна квалификация. С оглед изложеното възражението за нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като не ставало ясно в какво се състои нарушението на Стефанова относно действията на други служители, е неоснователно. Непосочването на името на служителя, извършил нарушение, като е пропуснал малолетното дете да премине държавната граница само въз основа на копие от акт за раждане, не опорочава формата на оспорената заповед и не се отразява на нейната законосъобразност. Наведените в касационната жалба доводи, че отговорността за пропускането на малолетно лице без документ за самоличност следва да се понесе от началника на смяната, преди тази на Стефанова, е неоснователен, тъй като в момента на връщане на лицата от Р Сърбия и пораждане на предпоставки за докладване на случая, началник смяна е именно касационната жалбоподателка. Възраженията относно липсата на нарушение в контекста на тълкуването на понятието "недопуснати в съседна територия лица" и "върнати, респ. принудително върнати лица", по смисъла на т. 5 от Заповед № 4573/08.12.2009 г. на директора на ГД "Гранична полиция", също са неоснователни. Видно от справката за извършеното дисциплинарно производство и от оспорената заповед е, че е посочено допуснато нарушение на две от хипотезите, при които е вменено задължение за докладване на горестоящото звено - т. 5 и т. 8. Последната включва всички неизброени в останалите хипотези, случаи. Първоинстанционният съд е развил подробни и обосновани съображения в тази насока, вкл. относно тълкуването на понятието, употребено в т. 5 на заповедта, които се споделят от настоящия състав. Представените от жалбоподателката в касационното производство международноправни актове са ирелевантни, тъй като съдържат принципна уредба на отношенията, за регулиране на които са подписани. Освен това те не дерогират нормите на националното законодателство, които са релевантни в случая, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, при изследване на въпроса за легитимацията на преминаващите границата на РБ граждани и документите, въз основа на които могат да упражнят правото си на преминаване. Това са чл. 33 и чл. 38 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), които безусловно уреждат изискването за напускане или връщане в страната от лица само, ако притежават някой от посочените в тези норми документи. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и направеният в касационната жалба довод в обратен смисъл, е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани всички доказателства за установяване на фактите от съществено значение за решаването на спора. Съдът е изложил подробни съображения по направените в жалбата срещу оспорената заповед и в съдебната фаза на процеса възражения, като констатациите му се подкрепят от доказателствата по делото. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съда за издаване на заповедта от компетентен орган, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила и при липса на нарушения на материалния закон са съответни на събраните по делото писмени доказателства. Представените в касационното производство споразумение между правителствата на НРБ и СФРЮ и споразумение между Европейската общност и Р Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица не водят до различни правни изводи и не влияят на законосъобразността на оспорената заповед, поради което не се отразяват на правилността на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационната жалбоподателка нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт като правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,