Решение № 13684 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2019 г.

Решение № 13684 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бру Дийл" ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. К. Чакова срещу решение № 2018/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 317/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 0394833/02.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект "Harem of Paradise", находящ се в гр. София, бул. "Черни връх" № 100 В "Парадйс център" и забрана за достъп до него за 14 дни". От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички, съдържащи се в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според касационния жалбоподател неправилна е преценката на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че въпреки установената фактическа обстановка и указанията на съда при разпределение на доказателствената тежест към приходните органи, е прието, че са налице основанията за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Касаторът излага оплаквания, че протоколът за извършената в обекта проверка не съдържа позоваване на обстоятелството, че сочените в служебния бон ден и час лицето е извършило плащане по поръчката, което е релевантният факт, като от заведението е представен при плащането именно въпросния служебен бон, без за плащането по поръчката да е издаден и представен на клиента фискален касов бон. Излагат се твърдения от касационния жалбоподател, че в съдебното производство приходните органи не са приобщили доказателства относно факта налице ли е плащане във връзка с поръчката на процесната сметка, както и че съдът неправилно се е произнесъл, без да съобрази необосноваността на констатациите в протокола за извършената проверка, а и в хода на съдебното производство се твърди, че не е съобразена липсата на представени доказателства и неизясняване на релевантните факти във връзка с прилагане на процесната ПАМ от страна на органите по приходите, а това допуснато процесуално нарушение е съществено. В тази връзка касаторът излага довод, че не е установено получено плащане по поръчката, а наличието на нефискална разпечатка като единствено доказателство, на което се позовават органите по приходите, е индиция за такова плащане, но не установява наличието му, както и че не е налице съвпадение между сумата от 6,80 лв., установена като разлика между касова и фактическа наличност и сумата от 7,97 лв., за която се твърди, че не е издаден фискален касов бон. Касаторът се оплаква, че съдът не е взел предвид и част от съдебната практика, съгласно която "не следва да се надценява доказателствената стойност на протокола за проверка от 21.12.2018 г. " – решения по адм. дела № 415/2018 г. и № 7366/2017 г. на ВАС. Сочат се и други решения на ВАС по адм. дела № 177/2012 г. и № 8304/2011 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. Чакова, както и искането за присъждане на разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител адв. Раева, я оспорва с искане обжалваното съдебно решение да се остави в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на съда следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Бру Дийл" ЕООД срещу заповед № 0394833/02.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект "Harem of Paradise", находящ се в гр. София, бул. "Черни връх" № 100 В "Парадйс център" и забрана за достъп до него за 14 дни", първоинстанционният съд е приел, че неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба – в случая фискален бон по в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е установено по безспорен начин от контролните органи. За неоснователно съдът е счел, че жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Според съда фактът, че е осъществена продажба, за която не е издаден касов бон, е достатъчно основание да бъде приложена мярката. Освен това съдът е изложил мотиви, че начинът, по който се отчитат продажбите следва така да бъде организиран, че да отчита своевременно заплатената консумация в заведението от монтираното и работещо фискално устройство в обекта. Относно определения срок за запечатване на обекта, съдът е приел, че той се определя по целесъобразност от органа, като в процесния случай тази преценка е упражнена в рамките на закона около средния размер – 14 дни. Съдът в решението си е отразил, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните приходи. Предвид наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДД Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а в случаите, когато това не е направено, представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай при извършена проверка в търговския обект, стопанисван от "Бру Дийл" ЕООД е установено при контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. пепси-кола, 1 бр. минерална вода и 1 бр. натурален сок на обща стойност 7,97 лв., чене е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. При отпечатване на КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за деня на проверката е установено, че контролната покупка не е отразена, което е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Освен това установено е по делото, че вместо фискален касов бон от фискално устройство е отпечатан служебен бон, както и е налице разлика в касовата наличност в размер на 6,80 лв. Обосновани с разпоредбите на ЗДДС и посочената по-горе Наредба са изводите на решаващия съд, че в търговския обект, където при контролна покупка не е издаден фискален касов бон, което сочи на създадена организация за укриване на приходи, респ. неплащане на данъчни задължения. Издаването на служебен бон има единствено информационен характер за вътрешни на предприятието на търговеца цели, но не е нормативно установено документ, обективиращ плащане при покупко-продажба в търговски обект. Правилно съдът е приел, че действията на търговеца са насочени срещу установената в държавата фискална дисциплина и е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, което налага издаването на заповед за принудителна административна мярка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът необосновано е възприел констатациите от протокола за проверка на приходните органи в търговския обект. Този протокол като официален документ, се ползва с материална доказателствена сила, като цитираните в касационната жалба решения на ВАС по адм. дела № 415/2018 г. и № 7366/2017 г. касаят различна фактическа обстановка от тази по настоящето дело. Не се установяват твърдените оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които първостепенният съд не бил санкционирал с отмяна на оспорената пред него заповед. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице основанията за отмяна, сочени в касационната жалба, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Раева, на приходната агенция следва да се присъди юрисконсултско възнагарждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение