Решение № 15635 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2010 г.
ВАСI отделение20.12.2010 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 20.01.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 244/2001 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15635 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по подадената от Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. Недялкова, касационна жалба срещу Решение от 20.01.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 244/2001 г., с което е отменено ППСМС В№ 50/1999 г., издадено от Началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № Б-16/15.02.2000 г. на Началник РМУ - София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че публичното вземане е погасено по давност. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ППСМС В№ 50/1999 г., издадено от Началника на Митница Аерогара София, както и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Булгарлизинг" АД, гр. София, представляван от Димо Тадаръков оспорва същата в приложено по делото възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред СГС е било ППСМС В№ 50/1999 г., издадено от Началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № Б-16/15.02.2000 г. на Началник РМУ - София, с което "Булгарлизинг" АД, гр. София е задължено да заплати в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на постановлението, сумата на митните сборове в размер на 454219 лв. и ДДС 219631 лв., както и дължимите лихви за просрочие от датата на възникване на задължението. СГС е отменил постановлението за принудително събиране на митни сборове, като е приел, че публичното вземане е погасено по давност. Не се спори по делото, че фактическият внос на стоките на територията на България е през 1944 г., т. е. е извършен при действието на Закона за митниците от 1960 г. (отм.). Съгласно чл. 69 от ЗМ (отм.) правото на събиране на митни сборове се погасява с 10-годишна давност. Давностният срок по чл. 69 от ЗМ (отм.) е специален давностен срок, който не подлежи на спиране или прекъсване, тъй като това не е предвидено в правната норма. Правилен е изводът на Съда, че доколкото спирането или прекъсването е неблагоприятно за страната, то не може да се прилага по аналогия института на общата погасителна давност. Следователно, към 2004 г. 10 годишния давностен срок за всички внесени стоки по всички цитирани митнически декларации, е бил изтекъл. При действието на новият закон и съгласно чл. 140- чл. 142 ДПК и съответно чл. 172 от ДОПК давностният срок е петгодишен, считано от първи януари на годината, следваща възникването на вземането. Предвижда се също, че с изтичането на 10-години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването. Този срок, започва да тече на първи януари на годината, следваща годината на настъпване на изискуемостта на вземането. Съгласно наличните доказателства, процесните митнически декларации са за внос, извършен през 1994 г. Следователно, на 1.01.2005 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. Решението е правилно. Поради така изложените съображения, то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 140, ал. 2 ДПК