Решение № 339 от 8.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 960/2015 г.

Решение № 339 от 8.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 960/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Л. Р. Д. -чрез защитник, срещу решение № 84/22.05.2015 г. по въззивно нохд № 70/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници, довели до нарушение на закона с потвърждаване на осъдителната присъда. Прави се искане за извършване на повторен анализ на доказателствата и приемане на други фактически констатации поради необоснованост на въззивното решение и алтернативно-за отмяна и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че деянието на подсъдимия е доказано, а при постановяване на решението не са допуснати нарушения, поради което жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбата и намира: Великотърновският окръжен съд, наказателна колегия, с присъда № 9/03.02.2015 г. по нохд № 453/2014 г. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 29.04.2014 г. в гр. В. Т. предложил и дал дар-банкнота с номинал 50 лева на полицейски орган - Н. Л. и В. П., за да не извършат действия по служба. На основание чл. 304а, пр. 1 и 3, алт. 2 вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 с периодичност два пъти седмично за срок от 9 месеца и по т. 2 за срок от 9 месеца, както и на глоба в размер на 100 лева. Приложил чл. 53, ал. 1, б. "б" вр. чл. 307а от НК и отнел предмета на престъплението. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 70/2015 г. изменил присъдата в частта относно квалификацията на деянието и оправдал подсъдимия по обвинението да е предложил дар. Потвърдил в останалата част. Жалбата е подадена в предвидения срок и от лице, което има право, но разгледана по същество е неоснователна. В нея са развити доводи за допуснати нарушения, които защитникът по подобен начин е поддържал и пред въззивния съд. От съдържанието на обжалваното решение следва да се направи извод, различен от твърдените, че са разгледани подробно, а съображенията за тяхната неоснователност - че са задълбочени, непротиворечиви и убедителни. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила в поддържания смисъл, че е изградил изводите си за виновност на подсъдимия само въз основа на противоречивите показания на полицейските служители - свидетелите Л. и П., и въпреки тяхната заинтересованост обвинението да се докаже, за да се издигне професионалния им престиж. Право на въззивния съд е да прави самостоятелен анализ и оценка на всички събрани и проверени по предвидения процесуален ред доказателствени източници. По повод жалбата и в изпълнение на изискванията за цялостна проверка на съдебния акт от решението ясно личи, че е извършил процесуална дейност в пълно съответствие с изискванията по НПК. Не само е заявил съгласие с приетите за установени фактически положения, но и подробно ги е изложил в тяхната последователност. Обсъдил е целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Насочил е вниманието си основно към свидетелските показания като е приел, че има две групи и че са налице противоречия по основни факти, които следва да бъдат отстранени по начина, предвиден в чл. 305, ал. 3 НПК. Изследвал е задълбочено показанията на свидетелите, чиято годност се оспорва-Л. и П., не само защото според твърденията в жалбата първоинстанционният съд неоправдано ги е предпочел, но и защото са източник на преки доказателства. Подробно е мотивирал извода, че за относимите към предмета на доказване обстоятелства са последователни и логични, че няма основание за съмнение в тяхната достоверност и затова следва да им се довери. Отчел е наличието на несигурност, но за несъществени обстоятелства и на непълноти при разпита им в съдебното заседание, но произтичащи от степента на ангажираност при извършване на проверката и прекия контакт с подсъдимия, поради което е приел, че не се отразяват по съществен начин на изводите за виновността му. Правилно е решението да не ги пренебрегне и да ги оцени като незаинтересовани, независимо че са служители на МВР. Право на съда е да реши на кои доказателствени източници да се довери и кои от тях да отхвърли. Когато е приел, че показанията на свидетелите от втората група-М. М. и Ат. Д., са дадени с единствената цел - да подкрепят позицията на защита на подсъдимия, не е основал изводите си само въз основа на установените отношения с него - съпруга и приятел. Съпоставяйки казаното от тях за относимите факти съдът е обосновал вътрешната им противоречивост и нелогичност, липсата на категоричност и убедителност в твърденията, а наред с това и пълното им несъответствие с показанията на П. П. и Л. за конкретното поведение на подсъдимия. Процесуалната дейност на въззивния съд, видно от съдържанието на решението, съответстващо на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, е основание за извод, че е приел верен подход за проверката на всички доказателствени източници, включително обясненията на подсъдимия, които е съпоставил, обсъдил и подробно анализирал и за изграждането на вътрешното убеждение въз основа на оценката според действителния им смисъл. Не е проявил избирателност и не е допуснал пренебрегване на някои от тях във вреда на подсъдимия, нито е направил изводи, основани на недопустими предложения. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на правилно установените фактически положения съдът е извел и правните изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Касационната инстанция не може да прави повторен анализ на доказателствата и да приеме, че фактическите констатации не кореспондират с правните изводи, каквото искане се поддържа в жалбата. Процесуалната дейност е изчерпателно регламентирана и е недопустимо да обсъжда и да се произнася по доводи за необоснованост, която не се дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение