Решение № 12178 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160,ал.6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София към ЦУ на НАП, срещу решение 11436 от 10.07.2024 г., постановено по адм.д. 9949/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-22221422021468-004-001/25.02.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 710/10.05.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София и преписката е върната на компетентния орган по приходите за произнасяне при съобразяване с указанията на съда. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдение, че Република България мълчаливо е упражнила правото си на дерогация по чл. 90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО, поради което неплащането на фактури с предмет доставки СМР от ЦСКА АД /в несъстоятелност/ не е основание за коригиране на размера на данъчните основи и претенцията за възстановяване на сума, представляваща начислен и заплатен в бюджета ДДС е неоснователна. Въз основа на горните твърдения иска отмяна на решението на съда и отхвърляне на жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски по делото за производствата пред двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Сити Инвест Пропърти ЕООД, чрез адв. Калистратов, оспорва касационната жалба по подробни аргументи, изложени в проведеното о.с.з. и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура при Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен АПВ П-22221422021468-004-001/25.02.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 710/10.05.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София и преписката е върната за ново произнасяне по искането, подадено на 22.12.2021 г. от Сити Инвест Пропърти ЕООД за възстановяване на сума в размер на 116 124,27 лв., представляваща ДДС по издадени от дружеството 25 бр. фактури през периода 01.08.2013 г. 31.08.2013 г. за извършени СМР към ПФК ЦСКА АД. Решаващият състав е установил, че оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 129 и сл. от ДОПК. По същество на спора, след подробен анализ на чл. 90, §2 от Директива 2006/112/ЕО и приложимата практика на СЕС, съдът е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ. В решението са изложени мотиви, че в случая дерогацията на чл. 90, § 2 от Директивата е неприложима, тъй като е налице окончателна невъзможност да бъде събрано плащането по процесните фактури, поради обявяване на длъжника в несъстоятелност. Този извод е подкрепен и от факта, че дружеството не е бездействало, а активно е търсило насрещна престация от длъжника, с оглед на което е изчерпало всички правни възможности. Посочено е още, че отказът да бъде възстановена претендираната сума за ДДС е в противоречие и с принципа на неутралност на ДДС, а възражението за изтекла 5 годишна погасителна давност е неоснователно, тъй като срокът следва да се брои от годината следваща годината, в която ПФК ЦСКА АД е обявено в несъстоятелност и задължението е станало окончателно несъбираемо от длъжника. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав споделя и изводите на АССГ относно липсата на изтекла 5-годишна погасителна давност, поради което не следва да ги преповтаря. В случая не е спорно между страните, че Сити Инвест Пропърти ЕООД е издало 25 бр. фактури през периода 01.08.2013 г. 31.08.2013 г. за извършени СМР към ПФК ЦСКА АД, които са реално изпълнени от доставчика. Не е спорно и, че процените фактури с данъчна основа 580 621,34 лв. и начислен ДДС в размер на 116 124,27 лв. са надлежно осчетоводени, включени в дневника за продажби, ДДС е заплатен към бюджета и по тях не е извършено плащане от ПФК ЦСКА АД. Безспорно установен е и фактът, че ПФК ЦСКА АД е обявено в несъстоятелност от 09.09.2016 г. и въпреки положените от Сити Инвест Пропърти ЕООД усилия, в т.ч. вписването му в списъка с кредиторите, отправяне на нотариални покани и т.н., задължението е останало несъбираемо. Спорът по делото се концентрира върху въпроса: приложимо ли е правото на дерогация по § 1 на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО, който по принцип попада под дерогацията от задължението за намаляване на данъчната основа по ДДС, предвидена с § 2 от чл. 90 на Директива 2006/112/ЕО. При действието на §1 на чл.90 от Директива 2006/112/ЕО, държавите-членки определят условията, при които се намалява основата в случаите на разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката. С чл.90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО е установено право на държавите членки да дерогират § 1 в хипотезите на пълно или частично неплащане, като националното ни право не съдържа регламентация за намаляване на основата при пълно или частично неплащане. Възможността за корекция е уредена в чл. 115 ЗДДС и е ограничена до случаите на разваляне на доставката. Нормата на чл. 115 ЗДДС гласи, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Безспорно с чл. 115 от ЗДДС са предвидени корекции само при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставката, но не и при неплащане от страна на получателя по същата. Поради това Съда на ЕС приема, че Република България е упражнила възможността си да дерогира от задължението за намаляване на данъчната основа в случай на неплащане. При условие, че Република България е упражнила правото си на дерогация по чл. 90, § 2 от Директивата се налага извода, че не са налице предпоставките за пряко приложение на § 1 от същата разпоредба, въз основа на което данъчната администрация отказва възстановяване на претендираното ДДС. Същевременно обаче данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, поради което не може да се събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице. Тези изводи се подкрепят от множество решения на СЕС, в които се сочи, че основният принцип е, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от което следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице (дело С-627/17). Формалностите, които трябва да изпълнят данъчнозадължените лица, за да намалят данъчната основа, са в пределите на свободна преценка на отделните държави, но те следва да бъдат ограничени до такива, позволяващи да се докаже, че след сключването на сделката няма да бъде получена изцяло или отчасти насрещната престация. Предвид изложеното и съгласно принципа на данъчен неутралитет, въпреки че във вътрешното законодателство не е предвидена възможност за корекция на начисления ДДС по реално извършена доставка, по която има частично или пълно неплащане, несигурността относно събирането на дължимите суми следва да бъде взета предвид, като на данъчнозадълженото лице бъде дадена възможност да възстанови заплатеното към бюджета ДДС в момента, в който вземането стане окончателно несъбираемо или същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено. В този смисъл т. 21 - т. 23 от решението от 23 ноември 2017 г. по дело С-246/16. Следователно, фактът на упражнено право на дерогация от страна на Република България не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъчно задължено лице няма право да възстанови начисления ДДС в случай на неплащане, само обаче ако вземането стане окончателно несъбираемо или същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, което в случая е налице. Длъжникът ПФК ЦСКА АД е обявен в несъстоятелност и няма никаква вероятност да плати задълженията си по издадените от Сити Инвест Пропърти ЕООД 25 бр. фактури въпреки положените от кредитора усилия. След като ДДС се дължи само за действително събрани суми, а в случая е безспорно доказано липсата на плащане по издадените от Сити Инвест Пропърти ЕООД 25 бр. фактури, за дружеството възниква правото да иска възстановяване на вече платения ДДС. Установената по делото несъбираемост на вземането преодолява дерогацията от чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, направена с ограничението за корекция по чл. 115 ЗДДС и за дружеството възниква право да претендира вече платения към бюджета ДДС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претендирани разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,