Решение № 526 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 545/2009 г.
ВКСI наказателно отделение08.12.2009 г.докладчик Евелина Стоянова
Диспозитив
Отменя нова присъда № 2 от 7.07.2009 г., постановена по внохд № 319/09 г. на Окръжния съд - гр. Д., в частта, с която Р. И. П. е осъдена на основание чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 55 НК, както и в частта, с която на основание чл. 189, ал. 1 НПК е ангажирана отговорността й за разноски, като в тази част прекратява наказателното производство. Оставя в сила същата присъда в останалата й част.
Мотиви
Решение № 526 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 545/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1077/08 г. Районният съд - гр. Добрич оправдал подсъдимите Т. И. П. и Р. И. П. по предявеното им обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. По внохд № 319/09 г. Окръжният съд - гр. Добрич отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова такава, с която осъдил двамата подсъдими на основание чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 55 НК на наказания пробация, включващи пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от по 6 месеца с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 6 месеца. Срещу въззивната нова присъда са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС защитата на подс. П. поддържа жалбата и алтернативно предлага преценка на деянието на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК. Подсъдимата П. не взема участие, тъй като на 30.07.2009 г. същата е починала - видно от препис-извлечение от акт за смърт № 499 от 31.07.2009 г., издаден от Столична община-район "Подуяне". Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. П. и наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК спрямо жалбоподателката П. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: По жалбата на подс. Панайотова: Очевидно са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. Новата присъда на ДОС, в частта срещу Р. П. следва да бъде отменена, а наказателното производство в същата част - прекратено. По жалбата на подс. Панайотов: Жалбата е неоснователна. Не се спори по фактите, приети за установени от решаващия съд. Възразява се срещу приложението на закона при съображения, идентични с поддържаните пред въззивната инстанция. Последните не са били пренебрегнати, а видно от мотивите на оспорения съдебен акт, са отхвърлени като неоснователни, в резултат на прецизен анализ и в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Изложените от ДОС съображения по наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав изцяло се споделят от касационната инстанция, като не е наложително преповтарянето им тук, доколкото са съобразени със задължителните указания, дадени с Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС на РБ - т. 6, където изрично е подчертано, че невярното съдържание предполага отразените в документа обстоятелства да не отговарят на обективната действителност, какъвто е настоящият случай. От друга страна, липсва основание за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за наличието на предпоставките на последно посочената разпоредба на закона, изисква съобразяване на всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта на издаването му, значението на утвърдените в него факти, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане. Тъкмо тези обстоятелства, не дават основание на ВКС да приеме, че извършеното от подс. П. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Ползваното удостоверение за наследници е довело до сериозно накърняване на чужди имуществени права, респ. незаконосъобразно придобиване на блага. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Всички обстоятелства, очертаващи степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец, включително и тези, на които акцентира защитата, са били съобразени при индивидуализацията на наказанието. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение