Решение № 765 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2009 г.

Решение № 765 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от "Агромашинаимпекс 2000" АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, Индустриален квартал, ул. "Ан. Стоянов" № 8, чрез представляващия дружеството управител Илия Вълчев, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на решение № 49 от 5.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8934/2008 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, от значение за спора, изразяващо се в откриване на счетоводна грешка при отразяване на спорното плащане с компенсаторни инструменти, което обстоятелство е открито при извършване на одиторска проверка. От същата е установено, че дружеството е осчетоводило извършеното плащане, съгласно НСС-22, при което се формира положителна репутация - разлика между цената на придобиване на компенсаторните инструменти и размера на погасеното с тях плащане по приватизационен договор, което съответно е довело и до начисляването на корпоративен данък, което е погрешно. Според одитора, отразяването на плащането следва да се извърши по т. 14 на НСС-4 (отм.), съответно по НСС-25, при което не се формира търговска репутация. Откритата грешка не е можела да стане известна на страната, докато процесът е бил висящ, тъй като предполага наличието на специални знания. Ето защо се иска отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на цитираното решение на ВАС. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" при ТД на НАП - Добрич, чрез процесуалния си представител Румяна Търкаланова - началник отдел "Правен и обжалване", оспорва молбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображенията са развити в писмено възражение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че с решение № 49 от 5.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8934/2008 г. по описа на ВАС, първо отделение, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 346 от 19.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1708/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 08-00-116 от 5.05.2006 г. на ТД на НАП Добрич, за определяне на "Агромашинаимпекс 2000" АД данъчни задължения по ЗКПО за 2000 г. и 2001 г. в посочените размери за данък за общините и данък върху печалбата и лихви върху сумите, както и потвърждаващото го решение № 447А от 14.07.2006 г. на ДОУИ при ЦУ на НАП и вместо това е отхвърлена жалбата на дружеството против РА 08-00-116 от 5.05.2006 г. Спорът по делото е касаел начина, по който следва да бъде осчетоводена разликата между цената за придобиване на компенсаторни инструменти (компенсаторни бонове, купени за разплащане по приватизационна сделка) и стойността на погасеното с тях задължение - дали следва да бъде отразено по кредита по сметка 261 - положителна репутация, съответно приложението на НСС - 22 - отчитане на бизнескомбинации или е приложим НСС - 32 - финансови инструменти. Съдът е изложил подробни доводи по приложението на стандартите, съответно по приложението на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО, като в тази насока е обсъдено и заключението на назначената счетоводна експертиза. В молбата като фактическо основание се сочи изготвянето на одиторска проверка, възложена от самия молител. В доклада за констатациите на същата от 14.07.2009 г., извършилия проверката, по силата на сключения с дружеството договор, експерт-счетоводител е приел, че процесното по делото осчетоводяване е неправилно извършено, като не е следвало да бъде приложен НСС-22, съответно не е следвало да бъде призната "търговска репутация", тъй като такава не е възникнала. Независимо от това, ефектът от посочената разлика не е намерил отражение във финансовия резултат на дружеството и не е обект на данъчно облагане, като правилно разликата не е отчетена като приход, тъй като компенсаторните записи не отговарят на нито една от дефинициите на НСС-32. От тук се прави извод, че при липса на "търговска репутация" липсва пораждане на данъчното задължение, съответно няма основание за увеличаване на финансовия резултат за двете процесни години. Посоченото, според молителя, обосновава и наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново обстоятелство - извършване на частна счетоводна експертиза (одит) не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Освен това извършената частна експертиза, съдържаща становище и коментар относно релевантните факти и норми не съставлява и писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е едно мнение изразено в писмен вид, което няма характер на писмено доказателство и не попада в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства. Когато на съда са необходими специални знания, каквито в случая се твърди че извършилия одита притежава, то само съдът е компетентен да назначи експерт, който да го подпомогне при изясняване на възникналите въпроси, но само и единствено при установяване на спорни факти. Вещите лица нямат компетентност и не могат да заместят съда относно въпроси по приложението на закона. В случая спорният въпрос е именно по приложението на закона - съответно приложението на НСС. Липсва спор по фактите, как молителят е извършил спорните счетоводни записвания, поради което съдържащото се в одита правно мнение - кой счетоводен стандарт е приложим не може да бъде взето предвид. В този смисъл соченото като ново обстоятелство и ново доказателство, а както се посочи то не е и такова, няма и съществено значение за спора, каквото е другото изискване на чл. 239, т. 1 от АПК. С молбата за отмяна, на практика се иска произнасяне по правилността на съдебното решение и изводите на тричленния състав на ВАС по приложението на закона, което е недопустимо и не може да бъде предмет на настоящото производство. Не са налице елементите от хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 5.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8934/2008 г. по описа на ВАС, първо отделение, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,