Решение № 6682 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2009 г.

Решение № 6682 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Георгиева Колева, лично и чрез пълномощника й адв. Савова, против решение № 270 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 307/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1624 от 14.07.2006 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и протокол № 27-б от 23.04.2007 г. на комисията по § 62 от ППЗСПЗЗ, е признато правото на Костадин Вълчев Георгиев, респективно на наследниците му да придобие/ят собственост върху имот № 110, масив 257, находящ се в землището на гр. Стара Загора, м. "Бойчо бунар". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно съображенията за отмяна са развити в писмена защита от пълномощника на касаторката адв. Стефан Анков и в писмена защита, постъпила на 14.05.2010 г. Иска се отмяна на решението и да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Стара Загора, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пламен Ганев, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Васко Костадинов Вълчев в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа становището си и в открито съдебно заседание. Ответникът - Иван Костадинов Вълчев не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпило писмено становище от Константин Банчев - прокурор в ОП - Стара Загора, в което е изразено мнение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, от своя страна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че по делото е установено, че ответниците по жалбата са наследници на ползувател, чието право на ползване върху земеделска земя е било учредено по силата на актове на МС, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Тогава земята е била с друг статут по отношение на собствеността и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 62 ЗС, в редакцията до 1996 г. Затова правото на ползване е било наследимо, а оттам и правото да се иска трансформирането му в право на собственост. Процедурата по трансформацията е започнала при режима от 1992 г., но поради бездействие на администрацията, тя е завършила по новия ред едва през 2006 г. Заповедта не е нищожна на основанията, посочени от касатора, и съдът е изложил мотиви. Налице е спор за материално право, който следва да се разреши по общия исков ред. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Надежда Колева - настоящ касатор, е сезирала Административен съд - Стара Загора с жалба, насочена против заповед № 1624 от 14.07.2006 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и протокол № 27-б от 23.04.2007 г. на комисията по § 62 от ППЗСПЗЗ е признато правото на Костадин Вълчев Георгиев да придобие собственост върху имот № 110, масив 257, находящ се в землището на гр. Стара Загора, м. "Бойчо бунар". В жалбата са развити доводи за нищожност на постановената заповед, тъй като с предходна заповед № 2284 от 05.12.2005 г., издадена от същия административен орган - кмета на община Стара Загора, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание влязъл в сила ПНИ, на жалбоподателката е възстановена собствеността върху същия имот - новообразуван имот № 110, масив 257 по ПНИ, с площ от 1568 кв. м. Следователно с оспорената заповед се отменят влезли в сила административни актове, единият от тях издаден от висшестоящия орган на кмета на общината - областния управител на Старозагорска област, от които жалбоподателката е придобила права. По жалбата е образувано адм. дело № 244/2007 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, като с решение № 36 от 03.07.2008 г., съдът е отменил оспорената заповед по съображения за нейната незаконосъобразност. С решение № 2460 от 23.02.2009 г., постановено по адм. дело № 11895/2008 по описа на ВАС, тричленен състав на Върховния административен съд е обезсилил постановеното решение, по съображения, че съдът недопустимо се е занимавал със законосъобразността на акта, тъй като е сезиран с жалба само за неговата нищожност. ВАС е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът е постановил оспореното понастоящем решение, с което е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че административното производство е започнало по заявление вх. № 0302018, подадено на 28.05.1992 г. от Константин Вълчев, в качеството му на ползувател, с което е поискал да придобие предоставения му за ползване имот общо от 1000 кв. м, находящ се в м. "Иринина поляна/Бялата пръст". Заявителят се легитимира, видно от удостоверение № 320 от 29.05.1980 г., като ползувател на имота, предоставен по реда на ПМС № 76/1977 г. и решение № 111 от 21.09.1980 г. на ИК на ОНС, представляващ лозе, овощна и зеленчукова градина общо от 1 дка, в м. "Иринина поляна", в землището на Стара Загора. По заявлението, едва през 2007 г., се е произнесла назначената през 2004 г., със заповед на кмета на община Стара Загора, комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е приела, че по отношение лицата, включени в изготвения списък, в който заявителят е под № 4, са налице основанията на § 4а и § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост. В списъка не е посочено по отношение всеки конкретен имот, кое от двете основания е налице. В разписния списък на неодобрения кадастрален план на ползувателите за м. "Бойчо Бунар", за имот № 110 е посочен като собственик заявителят К. Георгиев. Въз основа на цитирания протокол, кметът на община Стара Загора е издал оспорената заповед. От друга страна е установено, че ПНИ за м. "Бойчо бунар" е одобрен със заповед № 440 от 11.05.2004 г. на областния управител на област с административен център гр. Стара Загора. С плана имот № 110, масив 257 е отреден за наследниците на Георги Кардашев, между които и Надежда Колева, с площ от 1588 кв. м, като същите се легитимират като собственици с възстановено право на собственост върху имот от 6 дка, в м. "Бойчо бунар", с решение на ПК Стара Загора по протокол № 51195 от 25.05.1998 г. След влизане в сила на ПНИ за посочения имот, кметът на община Стара Загора е издал заповед № 2284/05.12.2005 г., с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановил правото на собственост на наследниците на Георги Кардашев върху новообразуван имот № 110, масив 257, с площ от 1588 кв. м. Заповедта е влязла в сила. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че съгласно предмета на жалбата и указанията на ВАС в отменителното решение, следва да прецени само основанията за валидност на оспорената заповед. Съдът е приел, че същата не е нищожна, тъй като на първо място е издадена от компетентния, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ орган - кмета на общината. Признаването на правото на ползване представлява сложен фактически състав, включващ издаване на заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, оценяване на имота, ако са признати права върху него, която оценка, подлежи на обжалване и заплащане на цената по сметка на общината. На второ място, с оспорената заповед не се отменя нито заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, нито заповедта на кмета на общината за възстановяване на правото на собственост на бившите собственици върху същия имот, както се твърди в жалбата. Ползувателят не е имало основание да бъде вписан в ПНИ, тъй като не е била приключила процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, но същият не е загубил правото си да придобие имота. В случая две лица претендират за един и същи имот, поради което породеният спор следва да бъде решен по общия исков ред. Не е налице и пълна липса на основание за постановяване на заповедта. В нея не са посочени точно кои от предпоставките - на § 4а или на § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ са приложими, но посоченият порок - материална незаконосъобразност не е в степен да води до нищожност на акта. Актът е издаден в изискуемата форма, като макар и да липсват убедителни мотиви, липсата им също води до унищожаемост на акта, а не до неговата нищожност. Посоченото важи и за липсата на мотиви по приложението на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е отхвърлил възражението, че правото на ползване е погасено със смъртта на ползувателя, както и че същото не може да бъде наследено. В тази връзка е посочил, че приложима е нормата на чл. 62 от ЗС, съгласно която относно правото на ползване върху общински или държавен имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акта за учредяване на това право не е предвидено друго. В случая приложими са нормите на ЗСПЗЗ, както и тези на чл. 18 и сл. от ПМС № 76/1977 г., съгласно които земята се предоставя за безвъзмездно и безсрочно ползване, т. е. правото е наследимо. След смъртта на ползувателя правото е преминало по реда на наследяването и е в патримониума на неговите наследници по закон, съответно същите имат право да придобият имота, по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при ограничението по § 4з от същия. По тези съображения Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата, приемайки че оспорената заповед не е нищожна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем в касационната жалба и в писмените становища се повдигат същите възражения под формата на оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Същите не са налице. Неоснователно е възражението, че с оспорената заповед се отменя заповед на по-висшестоящия на кмета административен орган - областния управител, както и предходна заповед на самия кмет на община за възстановяване на правото на собственост на бившите собственици, поради което тя е нищожна. Заповедта за одобряване на ПНИ е влязла в сила и същата по никакъв начин не се влияе от оспорената заповед на кмета на общината. Приемането на ПНИ е съобразено с правата на страните към момента на неговото одобряване, като към този момент бившият ползувател не е бил с довършена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Поради тази причина, същият не фигурира в ПНИ, на него не му е отреден имот и не е вписан в регистър на собствениците към плана. Процедурата е довършена по отношение бившите собственици като е изпълнен фактическия състав на възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот, чрез издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ от кмета на общината. Същевременно обаче ползувателят не е загубил правото си да му бъде трансформирано правото на ползване в право на собственост, тъй като забавянето се дължи само и единствено на бездействието на администрацията, а не поради липса на основания затова. по тази причина заповедта не е нищожна, като възникналата колизия на права може да бъде разрешена по различни начини, в това число и чрез исков процес по общия ред. Неоснователно е и възражението, че не е представено заявлението, по което е започнало административното производство, съответно същото е подадено след срока, визиран в закона и произнасянето на органа е без наличие на компетентност. Възражението не намира опора в данните по делото. Като доказателство е представено заверено копие от заявление № 0302018 от 28.05.1992 г., заведено в община Стара Загора, видно от клеймото и заверката от входящия регистър, като същото е по образец по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със заявлението Костадин Георгиев е поискал на основание § 4 и § 5 от ПЗР на ППЗСПП, в действащата към този момент редакция, да придобие предоставения му за ползване имот, подробно описан, с посочване на основанието за предоставяне на правото на ползване. Заявлението е подадено в срок и правилно компетентния орган - кмета на община Стара Загора се е произнесъл по него, по приложимия към момента на произнасянето ред, макар и след значително забавяне във времето. Удостоверението като писмено доказателство не е оспорено от страните. Неоснователно е и възражението, че правото на ползване не е наследимо и се е погасило. Съдът правилно е приложил нормата на чл. 18 от ПМС № 76/1977 г., съгласно която правото на ползване се предоставя безвъзмездно и безсрочно, т. е. същото е наследимо. Не са налице сочените в касационната жалба пороци и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,