Решение № 4346 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2020 г.

Решение № 4346 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" срещу решение № 130 от 6.07.2020 г., постановено по адм. д. № 591/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч (АС - Ловеч). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Д. Щ., чрез адв. Т., в писмено възражение срещу касационната жалба, оспорва същата. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С решение № 130 от 6.07.2020 г., постановено по адм. д. № 591/2019 г. на АС – Ловеч, съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Д. Щ. сумата от 652 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 63 от 29.03.2018 г., издадено от началника на Митница Свищов; осъдил е Агенция "Митници" да заплати на Д. Щ. разноски по делото в размер на 100 лева /депозит за вещо лице и държавна такса/; осъдил е Агенция "Митници" да заплати на адвокат Г. Т. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с НП № 63/29.03.2018 г., издадено от началника на Митница Свищов, на Д. Щ., на основание чл. 126, предл. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е отнет в полза на държавата предмета на административното нарушение - гориво /чл. 107е, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС/. Наказателното постановление е обжалвано пред РС - Луковит, който с решение № 134/3.12.2018 г. по а. н. д. № 105/2018 г. е отменил НП като незаконосъобразно. Решението на РС - Луковит е обжалвано от Митница - Свищов пред АС - Ловеч, който с окончателно решение № 36/8.02.2019 г. по к. а. н. д. № 16/2019 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. По повод обжалването на НП ищецът е ангажирал правна помощ, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство по образуваното пред РС - Луковит а. н. д. № 105/2018 г. От договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/, приложен по делото, е установено, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е заплатено изцяло и в брой. От ДПЗС е установено, че за процесуалното представителство пред касационната инстанция – АС – Ловеч, между страните е договорено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като Щ. е пенсионер и няма възможност да продължи да заплаща адвокатски хонорар по повод обжалването на НП. От адвоката е оказана безплатна защита на основание чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От правна страна съдът е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, от което за ищеца са настъпили вреди - направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП, които ищецът не би заплатил, ако спрямо него не беше издадено НП. Установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между НП и вредите. По отношение на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, първоинстанционният съд е определил същото в минимален размер на 300 лв., съобразно размера на исковата претенция, като в договора за безплатна правна помощ страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът няма възможност да заплаща адвокатски хонорар и защитата е безплатна. За основателна е приета и претенцията за имуществени вреди от 252 лева, представляващи паричната равностойност на отнетия с отмененото наказателно постановление предмет на нарушението - гориво, чийто размер е доказан със заключение на съдебно - оценителната експертиза по делото. Решението е валидно, но частично недопустимо и частично неправилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, административният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК по отношение претендирания размер на вредите в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по образуваното пред РС - Луковит а. н. д. № 105/2018 г. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводите на страните, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществено процесуално представителство, във връзка с оспорване на НП № 63/29.03.2018 г., издадено от началника на Митница Свищов пред Районен съд – Луковит. Законосъобразен е изводът на съда в тази част, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените от ищеца разходи във връзка с неговото оспорване – ангажирането на правна помощ и съдействие и тяхното заплащане под формата на адвокатски хонорар. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отмяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване е разрешен, като в тълкувателното решение е прието, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". В конкретния случай липсва спор относно реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав, като отчита, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск, в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Д. Щ. сумата 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по образуваното пред РС - Луковит а. н. д. № 105/2018 г., поради което решението следва да бъде оставено в сила в тази част. Настоящият съдебен състав приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел за основателна претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 252 лева, представляващи паричната равностойност на отнетото с отмененото наказателно постановление предмет на нарушението - гориво, чийто размер е установен със заключение на съдебно - оценителната експертиза по делото. Административният съд необосновано и в нарушение на чл. 106а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на претенцията, както и не е обсъдил възражението, че е налице изоставяне на горивото в полза на държавата по смисъла на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС и не е обсъдил приложението на чл. 5 от ЗОДОВ, в тази част на исковата претенция. В съответствие с чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата. Съдът необосновано и при липса на мотиви е приел единствено, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС "не препятстват правото на същата да потърси овъзмездяване за нанесените й вреди по реда на ЗОДОВ". В нарушение на материалния закон съдът не е съобразил въведената с чл. 106, ал. 2 от ЗАДС законова фикция за придобиване в полза на държавата на акцизни стоки, които не са потърсени в 45 дневен срок, в случая от влизане на съдебното решение в сила, с което е отменено наказателното постановление за тяхното отнемане. Съдът не е установил конкретните фактически обстоятелства във връзка с упражняване на правото на ищеца да потърси отнетите акцизни стоки по реда на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, респективно наличните факти във връзка ненавременното упражняване на това право, както и дали е проведено оспорване на отказа на митническия орган за връщане и дали претендираните вреди като стойност на акцизните стоки не попадат в приложението на чл. 5 от ЗОДОВ, поради което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила в тази част. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Д. Щ. имуществени вреди в размер на сумата 252 лева, представляващи паричната равностойност на отнетото с отмененото наказателно постановление предмет на нарушението - гориво и представляваща разликата над 400 лв. до пълния размер на сумата 652 лв., за която е осъдена Агенция "Митници", следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да установи конкретните фактически обстоятелства свързани с правилното прилагане на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС и евентуалното приложение на чл. 5 от ЗОДОВ в тази част, като съобрази изложените по-горе мотиви. По отношение на процесуалното представителство пред касационната инстанция по к. а. н. д. № 16/2019 г. на Административен съд – Ловеч, съдът е установил, че между страните е налице договор за правна защита и съдействие, с който е договорено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради невъзможност на страната да заплати адвокатски хонорар. От адвоката е оказана безплатна защита на основание чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като съдът е приел, е дължимо адвокатско възнаграждение и е определил възнаграждение в минимален размер на 300 лв., съобразно размера на исковата претенция. Адвокатски хонорар в размер на 300 лв. е присъден и за съдебното производство по чл. 203 от АПК пред административния съд. Решението на административния съд в частта, с която е осъдил Агенция "Митници" да заплати на адвокат Г. Т. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, по предявения от Д. Щ. иск за вреди в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар за безплатна защита и съдействие предоставени на Щ. по к. а. н. д. № 16/2019 г. на АС – Ловеч, е недопустимо. Административният съд не е съобразил, че искът по реда на ЗОДОВ в тази част е предявен от Д. Щ. против Агенция "Митници" във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В съответствие с чл. 38, ал. 2 от ЗА – при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Възнаграждението е дължимо в полза на адвоката и се присъжда за съответното производство. Лицето по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, не е активно процесуално легитимирано и няма право на иск по реда на ЗОДОВ спрямо ответната страна и не може да претендира от името на адвоката предоставил безплатната адвокатска защита и съдействие, заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на самия адвокат. В случая административният съд като е уважил предявения иск от Д. Щ. против Агенция "Митници" в размер на 300 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и е присъдил тази сума в полза на адв. Г. Т., е постановил недопустимо решение по недопустим иск, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили решението в тази част и делото бъде прекратено в тази част. В останалата част на решението, с което е осъдена Агенция "Митници" да заплати на адв. Г. Т. в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (представляваща сума част от общо присъдения размер от 600 лв.) административният съд правилно е приел, че са дължими разноски за исковото производство по адм. д. № 591/2019 г. на АС – Ловеч, като обосновано и законосъобразно е определен минимален размер от 300 лв., който да се изплати в полза на адвоката оказал правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което решението следва да бъде оставено в сила в тази част. Предвид на изложеното и частичната отмяна на решението в частта за сумата 252 лв. и обезсилването на решението в частта на присъдената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., следва да бъде отменено решението и в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Д. Щ. разноски по делото до размера на сумата 90 лв. (представляваща сумата 80 лв. за вещо лице и две държавни такси по 5 лв. за двата иска) до пълния размер на сумата 100 лв., поради отмяната и обезсилване на решението в частта по отношение на тези предявени искове. При този изход на процеса за настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски, а същите се присъдят съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК и изхода на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение