Решение № 14146 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2020 г.

Решение № 14146 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2664 от 28.05.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 1490/2020 г. С атакуваното решение е отменена по жалба на "Ник комерс 74" ЕООД заповед № ФК-С312-0044780 от 21.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповедта на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в заповедта се изложени правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Също така, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона – предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид. Възразява се срещу изводите на съда, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата и предходната съдебна инстанция. Алтернативно претендира прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от дружеството. Ответникът - "Ник комерс 74" ЕООД, в писмено становище приложено по делото поддържа, че подадената касационна жалба е неоснователна. Правилно решаващият състав на АССГ е правилно. Споделят се мотивите на съда, че се касае за първо установено нарушение от този вид за търговеца, който не реализира значителни обороти и не притежава голям търговски обект на оживено място в града. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен по делото списък и доказателства за заплащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Постановено е в несъответствие с приложимия материален закон и в противоречие с доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че при извършена проверка на 15.01.2020 г., 16: 00 часа, в търговски обект - комплекс автомивка, находящ се в гр. София, ул. "Незнаен воин" № 16, стопанисван от "Ник комерс 74" ЕООД, при покупка на един брой кафе на стойност 0. 60 лв. не била издадена фискална касова бележка. Бездействието на търговеца е прецененото като нарушение на задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Констатациите са обективирани в протокол № 0044780 от 15.01.2020 г. В същият протокол е отчетена касова наличност по данни от ФУ на стойност от 20. 00 лв., а фактическа такава е бил 63. 40 лв. Разликата от 43. 60 лв. не била въведена служебно по реда на чл. 33, ал. 1 от от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Наложената ПАМ е свързана само с констатираното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил заповедта с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като липсват конкретни мотиви по отношение на срока на наложената мярка, който е 14 дни. Според решаващият състав актът не съответства и на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както от АПК, ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, е посочено, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". От друга страна, органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз "до 30 дни". Настоящият състав намира, че правилно АССГ е приел за безспорно извършването на нарушение, въз основа на констатациите на контролните органи, че при извършената покупка от търговския обект, не е издадена фискална касова бележка. Обоснована е и необходимостта от налагане на ПАМ, като за нарушението са събрани достатъчно доказателства. Не е спорно между старните, че касова бележка за извършената покупка на един брой кафе на стойност 0. 60 лв. не е издавана. Правилни са и се споделят изводите на първоинстанционният съд, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват продължителността на срока на ПАМ. При определяне на срока за който се налага ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Това означава, че той разполага с възможност да определи срока за който се запечатва търговския обект при съобразяване на конкретните факти и обстоятелства относими към нарушението. От съдържанието на изложените мотиви относно определянето на срока в процесната ПАМ е видно, че те не съдържат нито един конкретен довод относим към "Ник Комерс" ЕООД. Мотивите обосноваващи срока биха били относими към всяко нарушение на фискалната дисциплина. Макар да се е позовал на принципа на съразмерност административният орган не е взел предвид тежестта на нарушението, последиците от извършването му, поведението на търговеца и наличието на други извършени нарушения. Вярно е, че определения срок е 14-дневен, при 30-дневен максимален срок предвиден в закон, но това не дава яснота за това как е формирана волята на административния орган. Съблюдаването от издателя на акта на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото, както правилно е приел решаващият състав на АССГ. Решението е правилно постановено, при правилно приложение на закона и правилно формиране на правните изводи на съда, след извършена съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото. Претендираният размер съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им е 900 лв. Основателно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение направено от процесуалният представител на касатора, поради което и разноските следва да бъдат определени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лв. По изложените по-горе съображения Върховен административен съд, състав на Осмо отделение