Решение № 9734 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2019 г.

Решение № 9734 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Русимов от [населено място] и по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, срещу Решение № 93 от 08.04.2019 г., постановено по адм. дело № 39/2019 г. по описа на Административен съд Перник. Касационният жалбоподател Р. Русимов оспорва първостепенното решение в отхвърлителната му част, с доводи за неговата неправилност, касационно основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорваната му част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск срещу НАП в пълен размер. Претендира разноски в пълен размер за двете инстанции. Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Кирилова оспорва първоинстанционното решението в осъдителната му част, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорената му част и да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Перник е уважил частично предявения от Р. Русимов против НАП иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление за сумата в размер на 9 000. 40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция на Русимов срещу НАП, за сумата над 9 000. 40 лева до пълния предявен размер от 12 400. 60 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директор на офис "Перник" при ТД на НАП-София, с което на ищеца са наложен административни наказания – глоби в общ размер от 148 510 лева. За осъществената в производството пред Районен съд Перник адвокатска защита Русимов е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение в размер от 6 200. 30 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 60). За осъществената адвокатска защита в производството пред Административен съд Перник, Русимов е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение в същия размер – 6 200. 30 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 15). Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е приел, че сумата от 12 400. 60 лева е завишен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и се е възползвал от възможността да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и с оглед на материалния интерес по процесното НП - общо за сумата от 148 510 лева, и съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. първостепенния съд е приел, че минималният размер за адвокатското възнаграждение по всяко едно от съдебните производства пред РС Перник и АС Перник, следва да е в размер на 4 500. 20 лева (3 530 лева + 970. 20 лева за горницата = 4 500. 20), или общо имуществената вреда на ищеца, за производствата пред двете съдебни инстанции възлиза на 9 000. 40 лева, в който резмер искът е основателен. Върху тази сума ответникът следва да заплати законната лихва, считано от предявяването на исковата молба - 23.01.2019 г. до датата на окончателното й изплащане. В останалата част, до пълния претендиран размер от 12 400. 60 лева, искът е приет за неоснователен и е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца са наложени административни наказания – глоби в общ размер на 148 510 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същият е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред РС Перник и АС Перник е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Установено е безспорно, че г-н Русимов е бил надлежно представляван от адвокат в съдебното производство по обжалване на НП. В производството по обжалването му са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение - договор по чл. 36, ал. 2 ЗА, където това обстоятелство е отбелязано. Плащането в хода на делата е за осъществена по договора правна защита. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - касатор в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като имуществото на ищеца е намаляло, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно съдът от първата инстанция е приел за основателно направеното от НАП оспорване размера на претендираното обезщетение като прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение, доколкото размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция от ДВ бр. 2/2009 г.) не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. С оглед гореизложеното, както и с оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския хонорар минимален размер по Наредба № 1/2004 г., подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 4 500. 20 лева за всяка инстанция или общо в размер на 9 000. 40 лева за двете инстанции, както правилно и обосновано е приел първоинстанционния съд. Правилно е приет за основателен и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, считано от предявяването на исковата молба - 23.01.2019 г. до датата на окончателното й изплащане. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационните жалби са неоснователни, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение