Решение № 15829 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2010 г.

Решение № 15829 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Кюстендил, срещу решение № 63 от 02.03.2010 г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм. дело № 554 от 2009 г., с което е отменен акт за установяване на общински вземания от местни такси № 31 от 03.11.2009 г., издаден от кмета на община Кюстендил, с който на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ са установени задължения в размер общо на 6842,50 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 2610,03 лв., дължими от ЕТ "Пламен Порожанов-ЕМ-Поли" - гр. Кюстендил. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно е приложена от съда разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, тъй като услугите по чл. 62 от ЗМДТ се предоставят реално от общината чрез специално създаденото за целта общинско предприятие "Чистота". Касаторът възразява по отношение извода на съда относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 117, ал. 5 от ДОПК от страна на административния орган при издаването на административния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Пламен Порожанов-ЕМ-Поли", чрез процесуалния си представител - адв. Петкова, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил акт за установяване на общински вземания от местни такси № 31 от 03.11.2009 г., издаден от кмета на община Кюстендил, с който на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ са установени задължения за периода 01.01.2004-21.12.2008 г. в размер общо на 6842,50 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 2610,03 лв., дължими от ЕТ "Пламен Порожанов-ЕМ-Поли" - гр. Кюстендил. За да го отмени, съдът е приел, че той е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно РД е съставен на 03.11.2009 г., като актът за установяване на общински вземания от местни такси е съставен на същата дата. Съгласно чл. 117 от ДОПК ревизионният доклад заедно с приложенията към него се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му, за да може това лице да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. В случая тази императивна разпоредба е нарушена, като ревизираното лице е било лишено от възможността да представи доказателства, респ. по този начин е ограничено правото му на защита. Според съда това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът е посочил в мотивите на обжалваното решение, че по делото не е установено в периода 2004-2008 г. община Кюстендил, чрез общинското предприятие "Чистота", да е извършвала реално услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците на жалбоподателя. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел, че не съществуват документи за това, че в общинското предприятие "Чистота" в процесния период са съставяни годишни отчети за извършено сметосъбиране и сметоизвозване, като няма и пътни листове за извършените услуги. По отношение на другите две услуги (обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) съдът е възприел тезата, че в административния акт дължимата сума за ТБО е посочена в общ размер, без да е направено разграничение между отделните компоненти, което прави невъзможен контрола от страна на съда върху тези вземания. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. В случая е бил съставен ревизионен доклад по процедурата на чл. 117 от ДОПК във връзка с развило се ревизионно производство с ревизиран субект същият едноличен търговец. Действително, посочената процедура е такава, която се явява приложима в ревизионно производство, но няма пречка в производство по издаване на административен акт по реда на чл. 19 и сл. от АПК да бъде приобщен такъв констативен акт като доказателство, в който се съдържат фактическите констатации на административния орган, които от своя страна обуславят преценката за приложимостта на съответните материалноправни норми. Изводът на съда за допуснато съществено нарушение на посочената разпоредба не рефлектира в процесния спор и не накърнява правото на защита на лицето, понеже тези констатации представляват част от издадения административен акт, не са самостоятелен акт или задължителен в тази му форма акт. Последното се обуславя от възможността за защита на крайния акт за установяване на общински вземания от местни такси чрез обжалване по административен или съдебен ред. С оглед изложеното това нарушение не съставлява нарушаване на административнопроизводствените правила, които са уредени в АПК и се явяват приложими в спора, още повече че същите се явяват конкретизирани поради естеството на задълженията, определяни по ДОПК, съответно тези за ТБО, които също са публични задължения. Настоящата инстанция счита, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Член 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община в качеството й на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл тя трябва да установи, че имоти на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определени видови услуги. Този въпрос в случая е останал неизяснен. От мотивите не става ясно какво приема съда, дали това, че общината не е предоставяла тези услуги на територията в който са имотите на жалбоподателя или това, че ги е предоставяла но те не са били ползвани от субекта. Представените във връзка с тези твърдения доказателства са обсъдени много общо, без да е била изяснена фактическата обстановка по спора, като съдът е кредитирал основно показанията на свидетеля Христов. В това число неправилно е било оставено без уважение искането на общината за допускане на експертиза във връзка с този спор относно предоставянето на услугите за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2004-2008 г. от общинско предприятие "Чистота" на територията на процесните имоти. По отношение на другите две услуги, предоставяни от общината - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, действително в оспорения акт цената на услугата за двете дейности не е посочена отделно, но тя е определена с някои от решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и тези свързани с промените в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, представени по делото които не са били обсъдени от съда. В този смисъл са и представените нови доказателства пред настоящата инстанция. Всичко това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който след съвкупното обсъждане на всички доказателства по делото, евентуално и с помощта на ССЕ се произнесе за дължимостта и размера на ТБО дължими от ЕТ"Пламен Порожанов-ЕМ-Поли" гр. Кюстендил, за процесния период. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за присъждане на разноските по делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,