Решение № 10261 от 14.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. министъра на културата, чрез гл. юрк. Й. Ничева, срещу Решение 6343 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело 3465/2021 от Административен съд София-град, с което, по жалба на Фимен ЕООД, представлявано от управителя Ш. Гойгаджиева, е отменена Заповед РД9Д-9 от 22.02.2021 г. на зам. министъра на културата, преписката е изпратена на Министерство на културата за ново произнасяне при съобразяване на даденото от съда тълкуване на материалния закон и ответната страна е осъдена да заплати в полза на търговското дружество направените по делото разноски. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства под опис. Ответната страна Фимен ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Зл. Орсов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 и чл. 219 АПК и предвид забраната на чл. 220 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед РД9Д-9 от 22.02.2021 г., издадена от зам. министъра на културата, оправомощен съгласно т. 3 от Заповед РД09-1089 от 17.11.2020 г. на министъра на културата да издава заповеди по чл. 58, ал. 1; чл. 62, ал. 1, чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 69, ал. 1 ЗКН, с която Къща на Шапкарева, находяща се в гр. София, район Триадица, бул. Ген Скобелев 18, ПИ 68134.1001.529 е декларирана като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с предварителна категория ансамблово значение на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, Становище на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) и Решение по т. 10 от Протокол 89 от заседание на СЕСОНКЦ, състояло се на 30.11.2020 г. 01.12.2020 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Въз основа на доказателствата, представени с административната преписка и събраните в хода на съдебното дирене е приел, че заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е издаден от надлежно оправомощен административен орган зам. министъра на културата. При издаването й е спазено изискването за форма по чл. 59 АПК, като мотивите се съдържат в съпътстващите я документи - решение на помощен орган СЕСОНКЦ и в предложението на директора на НИНКН. Установил е обаче, че при постановяването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения които са обосновали извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед: 1. Собственикът на процесния обект не е бил уведомен, по предписания от закона ред, за образуването на административното производство. За уведомяването в конкретния случай административният орган незаконосъобразно е приложил реда по чл. 66 АПК, приложим за общите административни актове, какъвто оспорваният не е; 2. По този начин е нарушено правото на защита на собственика; 3. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до нарушение по смисъла на чл. 34 и чл. 35 АПК; 4. Допуснато е нарушение на процедурата, установена с Наредба 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа на подлежащите за вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности (Наредбата или Наредба 3); 5. Не е изследвана собствеността и в достатъчна степен самата сграда, за да се обоснове извод, че представлява или има признаци на НКЦ. Решението е валидно и допустимо. Неправилно е в частта, с която съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в мотивите му. Това е така, тъй като в случая административното производство е инициирано от органа, който след отмяната на оспорвания акт е в компетентността си да стартира или не нова процедура, поради което не е необходимо преписката да му се връща за ново произнасяне. В останалата част решението е правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. Фактите, от значение за правилното решаване на правния спор, са изяснени напълно, събрани са относимите доказателства, като съдът е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи се споделят напълно от касационната инстанция, не е необходимо да се повтарят, и към тях съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Правилен е извода на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Обосновано е приетото от съда, че заповедта за деклариране на обект, който може да бъде определен като НКЦ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗКН заповедите за деклариране се съобщават при условията и по реда на чл. 61 АПК, респ. този по чл. 18а от с.к., в тридневен срок от издаването им на всички заинтересовани лица, вкл. на тези, които не са участвали в административното производство. Така установения с императивна норма на закона ред, не е бил спазен от административния орган. От доказателствата по делото не се установява законосъобразно да е уведомил известните заинтересовани лица за образуването на производството по издаването на заповедта, каквото изискване поставя чл. 26, ал. 1 АПК. При това положение изводът на съда, че това е съществено нарушение на административно производствените правила с оглед нарушеното право на участие в производството на тези лица, гарантирано от чл. 34 АПК, съответно правото им да ангажират доказателства, да направят искания и възражения, да изразят становище за защита на интересите им, е обоснован и правилен. Прилагането на друг ред, касателно друг вид административни актове обосновано е приравнено на неизпълнение на законово задължение. Правилно съдът е констатирал съществено нарушение на процедурата за деклариране на НКЦ. Освен изложеното в мотивите на първостепенния съд следва да се добави още, че процесното предложение на НИНКН не е било включено в дневния ред на заседанието, проведено онлайн, предвид пандемичната обстановка, на 30.11.2020 г. 01.12.2020 г. Като т. 10 от приложения по делото дневен ред фигурира друг имот, находящ се в гр. В. Търново на ул. Г.С. Раковски. В същият дневен ред не е посочена и т. други. В самото заседание на съвета, като т. други е предложено да бъде разгледано, и е било разгледано предложение, за което членовете на СЕСОНКЦ не са били предварително уведомени. Именно по това извънредно включено в дневния ред предложение е бил взето оспорваното понастоящем решение. Тези действия на специализирания експертен съвет са в грубо нарушение на процедурата, визирана от Раздел V от Наредба 3 и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на административния акт. При наличието на посочените съществени нарушения на процесуалните правила извода на съда, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК също се явява аргументиран. Редът за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности е подробно регламентиран в приложимата правна уредба както като действия, така и като срокове и изводът на съда, че редът не е бил спазен е обоснован и законосъобразен. Установените нарушения на процесуалните правила са съществени, и законодателят ги обвързва с отмяна на акта. С оглед на установените по делото факти и обстоятелства съдът законосъобразно е отменил оспорения административен акт. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не санират допуснатите процесуални нарушения, предвид забраната на чл. 220 АПК, поради което не следва да се коментират. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила в отменителната му част. При този изход на правния спор Министерството на културата следва да бъде осъдено да заплати на търговското дружество понесените пред настоящата инстанция разноски в доказания размер от 1 440 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение