Решение № 6583 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, срещу Решение 7204/28.02.2025 г., постановено по адм. дело 3783/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на Валентино Сервиз 2 ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221523003407-091-001/21.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 337/13.03.2024 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за реално изпълнение на доставките по фактури, издадени от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД и Ем Билд Дизайн 22 ЕООД, като се твърди, че не са ангажирани доказателства за съхранението и транспортирането на стоките. Изтъква се липсата на техническа и материална обезпеченост на контрагентите на ревизираното дружество. Твърди се, че от установените по делото факти и обстоятелства е доказано участие в данъчна измама, което не е съобразено от съда. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Валентино Сервиз 2 ЕООД, чрез адв. Христов и адв. Добрев, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221523003407-091-001/21.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 337/13.03.2024 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Валентино Сервиз 2 ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 49 812,15 лв. главница, ведно с 4 525,47 лв. лихви. С решението на административния съд е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 713,82 лв., ведно с лихви в размер на 59,55 лв. В тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Основният предмет на дейност на ревизираното дружество е сервиз, поддръжка и продажба на фискални устройства, упражнявана в наети офис и магазин със склад. Установено е, че през данъчните периоди м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. Валентино Сервиз 2 ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по 19 броя фактури, издадени от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД, в размер на 24 078,00 лв. Предмет на доставките са следните стоки: лаптоп с калъф, ксерокс хартия, архивна кутия с капак, класьор вертикален, джоб с перфорация, таблет, касова книга и термо ролки. На РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД, в рамките на извършена насрещна проверка, е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени спорните фактури, стокови разписки, 5 броя ПКО за плащане по пет от фактурите, хронологичен регистър; свидетелство за регистрация на ФУ и дневни отчети, 19 броя пътни листи за МПС Рено Премиум 340 с рег. [рег. номер], месечни оборотни ведомости, рекапитулация по начислени заплати и писмени обяснения. Установено е, че считано от 28.02.2023 г. дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС на основание чл. 176 от Закона. Разполагало е с 11 наети по трудов договор лица, но за тях не са внасяни здравни и осигурителни вноски. Не е установено дружеството да разполага с имоти и МПС. През данъчните периоди м. 03.2023 г. и м. 04.2023 г. Валентино Сервиз 2 ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по 20 броя фактури, издадени от Ем Билд Дизайн 22 ЕООД, в размер на 24 826,00 лв. Предмет на доставките са термо лента за ФУ, химикалка сменяем пълнител, папка дело, кашон архивен, ксерокс хартия, джоб с перфорация, таблет с калъф, лаптоп НР и др. На доставчика е извършена насрещна проверка, като са представени фактурите, стокови разписки, хронологичен регистър за клиент Валентино Сервиз 2 ЕООД, два броя ПКО, свидетелство за регистрация на ФУ, дневни финансови отчети, рекапитуалция по начислени заплати, писмени обяснения. По данни от информационните масиви на НАП е установено, че дружеството е дерегистрирано служебно на основание чл. 176 ЗДДС, считано от 19.06.2023 г. На 18.04.2023 г. Ем Билд Дизайн 22 ЕООД е сключило трудови договори с 5 лица, за които не са внесени здравни и осигурителни вноски. Не разполага с декларирано имущество имоти и превозни средства. Във връзка със спорните доставки от ревизираното дружество също са представени процесните фактури, стокови разписки, касови бонове и хронологичен регистър на сметка 304 Стоки. Ревизиращите органи са приели, че доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, тяхното предаване не е доказано, тъй като липсват данни за тяхното съхранение, транспортиране и предаване. Връчените на двете дружества ИПДПОЗЛ са изтеглени от един и същ IP адрес, а издадените фактури за спорните доставки са идентични. Въпреки изрично искане, не са представени доказателства за наети складови помещения с оглед счетоводните данни за големи количества стоки. И двете дружества имат публични задължения в големи размери. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС на Валентино Сервиз 2 ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД и Ем Билд Дизайн 22 ЕООД. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Въз основа на приетите по делото доказателства е формиран извод за реално изпълнение на доставките от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД и Ем Билд Дизайн 22 ЕООД. Изложени са съображения, че отказът на право на данъчен кредит в полза на Валентино Сервиз 2 ЕООД е мотивиран с установени при доставчиците му нередности, което е в разрез с тълкуването и прилагането практиката на СЕС с оглед липсата на обективни данни за участие в данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика). Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на СЕС, а и тази на ВАС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, включително неоспореното заключение по допуснатата финансово-счетоводна експертиза, като е формирал правилен и обоснован извод за доказаност на реалното изпълнение на получените от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД и Ем Билд Дизайн 22 ЕООД доставки. В случая е установено изпълнение както на материалните, така и на формалните предпоставки от значение за надлежното възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Доказателства за реалното изпълнение на спорните доставки са представени както от Валентино Сервиз 2 ЕООД, така и от неговите доставчици в рамките на извършени насрещни проверки, в т.ч. спорните фактури, съдържащи нормативно предвидените реквизити съобразно изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, предметът на доставките е индивидуализиран в достатъчна степен отразен е конкретния вид на доставените консумативи и офис техника. Към фактурите са представени двустранно подписани и подпечатани стокови разписки, данните в които кореспондират с тези във фактурите. Приетата по делото без оспорване от страните експертиза е констатирала, че доставените от РЕ-ЕЛ-ТЕХ 88 ЕООД и Ем Билд Дизайн 22 ЕООД стоки са надлежно счетоводно отразени при Валентино Сервиз 2 ЕООД, а получената компютърна техника лаптопи и таблети, са отразени в сметките за дълготрайни активи от група 20. Вещото лице е констатирало, че закупените количества канцеларски материали са използвани във връзка с облагаемата дейност на дружеството, като е налице относително съответствие между заприходените и изписаните стоки към клиенти на Валентино Сервиз 2 ЕООД. Както правилно е приел и административният съд, основните мотиви, с които е обоснован отказът на данъчен кредит на ревизираното дружество, се свеждат до липса на доказателства за материална и техническа обезпеченост на доставчиците. От ревизиращите са изложени и мотиви за липса на доказан произход на предмета на доставките и установени нарушения на доставчиците във връзка с данъчното законодателство. В тази връзка, правилно е съобразена константната практика на Съда на ЕС, възприета и в постоянната практика на ВАС, съгласно която не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване правото на данъчен кредит на получателя. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика, както и за произхода на предмета на доставките, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито в случая са едни от основните съображения на приходната администрация за установяване на спорните задължения. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че задълженото дружество не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Съгласно решение на СЕС по дело С-18/13 не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая твърденията на приходната администрация, чиято е доказателствената тежест за установяването им, поддържани и с касационната жалба, са останали недоказани. Гореизложеното обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд, че процесните доставки са реално осъществени от посочените доставчици, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Поради това решението, с което е отменен РА, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 930 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение