Решение № 7977 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез адв. Л. и адв. Л. Нуцова като процесуални представители, против решение 2130 от 14.11.2023 г., постановено по адм. дело 149/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта, с която е отменена заповед АБ-56/18.07.2019г. на кмета на община Сандански. С касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно се сочи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и оставяне на жалбата без разглеждане или за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу административния акт. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора адв. Дамянов поддържа доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът - А. П. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Стойкова, в писмен отговор, писмена защита и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за допустимо и правилно. Иска присъждане на разноски за касационното производство съгласно представен списък. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, което счита за прекомерно. Ответникът Й. Н. Т. представя писмен отговор за оспорване на касационната жалба. Ответниците Р. С. Д., Б. Г. Г., Х. М. Т., Е. Т. Д. и Г. И. Т., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решението в оспорената му част, по жалба на А. П. Г., съдът е отменил заповед АБ-56/18.07.2019г., издадена от кмета на община Сандански, с която на осн. чл.129, ал.2 във вр. с чл.128, ал.13 от ЗУТ е одобрен ПУП-План за застрояване по чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, изготвен на осн. чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед АБ-51/29.07.2015г. на кмета на община Сандански, за УПИ VІІА-1383, кв.77 по плана на гр. Сандански, ПИ с идентификатор 65334.300.3816 по КККР, съгласно приложена графична част. Видно от изложените мотиви, с одобреното изменение на ПУП-ПР е променена конфигурацията на петното по действащия ПЗ, като се запазват начинът и характерът на застрояване по действащия план, напълно се запазва калканната стена при свързаното застояване, всички коти от силуетния план и показателите на застрояване в рамките не зона Ц-ПЛ до 80% и Кинт до 3.0. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Според формираните правни изводи, с процесния административен акт е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед АБ-51/29.07.2015г. на кмета на община Сандански, която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което не е налице действаща градоустройствена основа, върху която е изработена промяната на регулационните и/или застроителни предвиждания за конкретния УПИ. С горните доводи съдът приема, че оспорената заповед е лишена от предмет, както и че не е налице материалноправна предпоставка и елемент от фактическия състав за одобреното изменение на плана. Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът е проверил допустимостта на жалбата, като е приел същата за допустима в хипотезата на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ само по отношение на жалбоподателя А. П. Г.. По отношение на другите жалбоподатели А. М. Д., А. М. Д., А. В. Д. и Р. А. Д., съдът е отрекъл качеството им на заинтересовани лица по см. на чл.131, ал.2, т.1-5 вр. с ал.1 от ЗУТ, поради което с постановеното решение е оставил жалбата им без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Съдебният акт в тази част е влязъл в сила и предмет на касационна проверка е решението само в частта, с която е отменена процесната заповед на органа. Решението на административния съд в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт като постановен по недопустима жалба. Видно е, че А. П. Г. се легитимира като собственик на трети жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ VІІ-1383,1384, кв. 77 по плана на гр. Сандански, с нотариален акт 25, том І, рег. 597, дело 22/2003г. на нотариус с район на действие РС-Сандански, в който е обективиран договор за продажба на посочения недвижим имот. Видно е също, че със заповед АБ-51/29.07.2015г. на кмета на община Сандански е одобрен ПРЗ за УПИ VІІ-1383,1384, кв. 77 по плана на гр. Сандански, съобразно който от УПИ VІІ се образуват нови УПИ VІІ-1383 и УПИ VІІА-1383, а УПИ VІІА-1383 е предмет на оспорената по делото пред административния съд заповед. Както се посочи, заповед АБ-51/29.07.2015г. е отменена по жалба на А. П. Г., с решение 282/17.02.2022г. по адм. дело 148/2020г. на Административен съд Благоевград, влязло в сила на 28.11.2022г. Противно на поддържаното от касатора, съдебният акт за отмяна на заповедта има конститутивно действие и отменя с обратна сила - от датата на издаване административния акт, от което следва прекратяване на административното правоотношение, възникнало с него. Изводите от горното по отношение на процесния казус, са че след отмяната на заповед АБ-51/29.07.2015г. на кмета на община Сандански, отпада с обратна сила одобреното с нея образуване на два нови УПИ, т.е. отпада разделянето на УПИ VІІ, в който А. П. Г. притежава жилищен етаж в изградената жилищна сграда, а като собственик на обект в жилищната сграда в УПИ VІІ, същата е носител и на съответното право на строеж. Качеството на титуляр на ограничено вещно право в УПИ VІІ, чието разделяне е отменено, в процесния случай легитимира Г. като заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 вр. с ал.1 ЗУТ, за което е налице правен интерес да оспорва издадената заповед, а упражняването му не е злоупотреба с право, както неоснователно се сочи от касатора. С горните доводи, допълващи мотивите на административния съд, крайният извод за допустимост на жалбата, е правилен и постановеният съдебен акт е допустим. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на оспореното решение. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл.221, ал.2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция, а именно: Правилно е заключението на съда за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл.146, т. 3-5 от АПК. Безспорно е, че със заповед АБ-56/18.07.2019г., органът е одобрил ПУП-План за застрояване по чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ за изменение действащ на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед АБ-51/29.07.2015г. на кмета на община Сандански, за УПИ VІІА-1383, кв.77 по плана на гр. Сандански. Безспорно е също, че заповед АБ-51/29.07.2015г. е отменена с влязло в сила съдебно решение. При тези констатации и по арг. от чл.134, ал.2 ЗУТ, в случая липсва одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който може да бъде изменен, от което следва, че актът за изменение на плана, какъвто е оспореният по делото, е лишен от предмет, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съществуването на стабилен административен акт, определящ статуса на УПИ е основата, върху която се изработва последващият акт за промяната на регулационните и/или застроителните предвиждания. Затова след отмяната на заповедта от 2015 г., не е налице подлежащ на изменение ПУП, което е отрицателна материалноправна предпоставка за издаване на процесната заповед. Последната, само на това основание, е незаконосъобразен административен акт и като го е отменил, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на горното, наведените от касатора аргументи относно основанията за придобиване на собствеността върху УПИ от заявителите в административното производство и относно вещноправните последици на договора за делба, легитимиращ като собственици на УПИ техните праводатели, са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорената по делото заповед и основателно съдът е отказал да ги обсъжда. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в жалбата основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК за обезсилване или отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като допустим и правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на деловодни разноски. На ответника по касация А. П. Г., съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00лв., които са доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,