Решение № 962 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15028/2014 г.

Решение № 962 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15028/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни приходи и обслужване на населението" в Община Гулянци, гр. Гулянци, ул. "Васил Левски" № 32 срещу Решение № 496 от 15.10.2014 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 423/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № 4 от 18.03.20014 г. на публичен изпълнил в Община Гулянци, с който на "Т. А. А" ЕООД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5 416, 24 лв. и лихви - 543, 61 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 14 894, 72 лв. и лихви - 1 692, 27 лв.

Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Местни приходи и обслужване на населението" в Община Гулянци, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че актът за установяване на задължения по декларация е немотивиран. В чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не е налице законово изискване за реквизитите на акта, а информацията за изчисляване на задължението се съдържа в нормативни актове. В акта и в потвърдителното решение са изложени мотиви. С акта не се създава задължение, той има само уведомителен характер. Счита, че актът е в съответствие с материалноправните разпоредби. Прави анализ на разпоредбите на чл. 62, 63, ал. 2, чл. 66, 67, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на доказателствата по делото и сочи, че "Т. А. А" ЕООД е ползвало процесните имоти през процесния имот, а общината е предоставяла услугите, поради което задълженията за такса битови отпадъци са дължими. Размера на задълженията е определен правилно, което се потвърждава и от приетата по делото експертиза. Излага подробно механизма на изчисление на задълженията.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от служител с юридическо образование Велислава Велинкова.

Ответникът по касационната жалба - "Т. А. А" ЕООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че в жалбата не са посочени нарушени съдопроизводствени правила. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано. Съдът правилно съобразил липсата на реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК на акта, както и че в акта не е посочено по никакъв начин каква услуга е предоставена на дружеството. Факта, че общината издала всички административни актове за определяне на размера на таксата за битови отпадъци не доказва извършването на процесните услуги по отношение на процесните имоти за процесния период. Сочи, че по делото е безспорно установено, че в периода 25.06.2012 г. - 31.12.2013 г. процесните имоти са били във владение на частен съдебен изпълнител, поради което дружеството не е извършвало никаква дейност в тях, която да предполага ползване на някоя от услугите по чл. 62 ЗМДТ.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Георги Данчев, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови решението съдът приел представените доказателства, изяснил релевантните факти, обсъдил доказателствата, възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото фактически и правно се обосновал. Мотивираният извод на съда за незаконосъобразност на акта кореспондира на фактическите и правни основания по делото. Решението на съда е правилно. Липсват пороци, водещи до отмяната му.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по ч. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Т. А. А" ЕООД е собственик на недвижими имоти с идентификатори 68045.401.495 и 68045.401.1, находящи се в с. Самовит, ул. "Иван Вазов" № 10, представляващи земя и сгради със стопанско предназначение - нотариален акт за собственост № 153, т. 7, рег. № 2433, д. 747/2011 г.

2. На 02.04.2009 г., със Заповед № РД-09-137, кметът на Община Гулянци определил "преки задължения" и вменил "отговорности при извършване на ревизии, проверки и събиране на служителя Сашо Цветанов Спасов", съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, "в качеството му на инспектор по приходите".

3. На 17.01.2011 г., със Заповед № РД-09-12, кметът на Община Гулянци определил Сашо Цветанов Спасов "да изпълнява правомощията на публичен изпълнител, свързани със събирането на просрочени публични вземания, което включва:

обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания;

предаване на неплатените в срок задължения за принудително събиране от органите на НАП и частни съдебни изпълнители"

4. На 14.06.2011 г. "Т. А. А" ЕООД подало декларации по чл. 14 ЗМДТ - вх. № 192 и № 193 и декларации по чл. 17 ЗМДТ за имотите - вх. № 0408000024 и вх. № 0408000025 и декларации, като декларирало отчетна стойност на имотите съответно 1 314 868, 00 лв. и 27 782, 50 лв. За имотите били създадени партиди № М0408000024-110614 и № М0408000025-110614.

5. На 12.10.2011 г., със Заповед № РД-09-140, и на 10.10.2012 г., със Заповед № РД-09-490, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на общината определил услугите и районите, в които те ще се предоставят като в т. 2. е включено с. Сомовит - "всички улици", за четирите вида услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ.

6. На 15.02.2012 г., с Решение № 131, и на 26.02.2013 г., с Решение № 425, Общинският съвет Гулянци, приел план-сметки по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2012 г. и 2013 г.

7. На 27.04.2012 г., със Заповед № ЧР-03-171, издадена на основание чл. 7, 9, 10, ал. 1, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, кметът на общината назначил Сашо Цветанов Спасов на длъжност публичен изпълнител в общината.

8. С чл. 15 на Наредбата за определяне размера на местните данъци (Наредбата за данъците) общинският съвет определил данък върху недвижимите имоти за 2012 г. и 2013 г. в размер на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот.

9. С чл. 14, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Гулянци (Наредбата за таксата) общинският съвет определил за 2012 г. и 2013 г. таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица в размер на 3 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 2 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване върху по-голямата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност.

10. На 17.01.2014 г., с Покана за доброволно изпълнение, изх. № 357, "Т. А. А" ЕООД било поканено да заплати дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г.

11. На 18.03.2014 г. Сашо Цветанов Спасов "на длъжност "Публичен изпълнител", оправомощен със заповед № ЧР-03-171/27.04.2012 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ" - поради невнесени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци издал Акт за установяване на задължения по декларация № 4, с който установил на "Т. А. А" ЕООД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти с партидни № М0408000024-110614 и № М0408000025-110614 в размер на 5 416, 24 лв. и лихви - 543, 61 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 14 894, 72 лв. и лихви - 1 692, 27 лв.

12. На 16.04.2014 г., с Решение № 1, началникът на отдел "Местни приходи и обслужване на населението" в Община Гулянци потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 4.

13. В хода на съдебното производство по делото било представено писмо, изх. № 14485 от 15.05.2014 г., на частен съдебен изпълнител, в което е посочено, че на имоти с идентификатори 68045.401.495 и 68045.401.1, находящи се в с. Самовит, ул. "Иван Вазов" № 10, собственост на "Т. А. А" ЕООД, е наложена възбрана и е извършен опис на 25.06.2012 г. като в имота е назначено трето лице - пазач и по отношение на имота е вписан договор за наем.

14. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която извършила изчисление на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периодите 01.01.2012 г. - 31.12.2012, 25.06.2012 г. - 31.12.2012 г. и 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. върху отчетната и върху данъчната стойност на имотите. Вещото лице установило, че за 2013 г. в акта не е установена такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като имотите не са ползвани.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически основания, поради което не може да се извърши цялостна преценка от съда на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че липсват мотиви за данъчната основа - по отчетна стойност или по данъчна оценка са установени задълженията, за реалното предоставяне на услугите за процесния период, за размера на данъка и на таксата за всеки имот и сграда в него, както и за всеки вид услуга. Това създава неяснота в акта, която не може да бъде преодоляна с приетата съдебно-икономическа експертиза. Съдът приел, че не са изложени мотиви за това кой от начините по чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ органът възприел за определяне на размера на таксата. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменил.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци, са досежно съответствието на решението с материалния закон. Доводи в подкрепа на другите два твърдяни порока касаторът не релевира. Съгласно чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК касационният съд се произнася само по посочените в жалбата пороци на решението. Декларирането на порок, без да е обоснован с конкретни доводи, не съответства на смисъла на закона, поради което съдът не следва да се произнася по твърдяните пороци за съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебното решение.

Доводът, който касаторът поддържа, в подкрепа на твърдяния порок несъответствие с материалния закон, е свързан с извода на съда, че оспореният акт не съдържа фактически основания за издаването му.

Но преди да се произнесе по този довод на касаторът съдът, с оглед на своето задължение по чл. 218, ал. 2 АПК следва да извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решение с материалния закон.

Обжалваното решение е издадено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, защото е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за постановяване на съдебно решение и при липса на процесуални пречки.

По отношение на съответствието на съдебното решение с материалния закон съдът констатира следното:

Първият порок, за наличието, на който съдът, с оглед на задължението си по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, трябва да извърши проверка е компетентността на органа, защото акт, издаден извън компетентността на органа е нищожен и следователно не може да породи целените правни последици.

Съдът приел, с оглед на представените по делото писмени доказателства - виж по-горе т. 2, 3 и 7, че издалият оспорения акт служител на общинската администрация е надлежно оправомощен орган да издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Действията по обезпечаване и събиране на публични задължения не се извършват от орган по приходите, а от публичен изпълнител. Правомощията на публичния изпълнител са установени в чл. 12, ал. 4 ДОПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични задължения. В чл. 4, ал. 4 ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ.

При така съществуващата нормативна уредба е видно, че Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е конституирал и определил правомощията на два самостоятелни органа - орган по приходите и публичен изпълнител, с оглед на фазата, на която се намира данъчния процес - за установяването на данъчни задължения компетентността е на орган по приходите, а за събиране на публичните задължения - е на публичния изпълнител. С оглед на това, и в съответствие с чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 и 1 ЗМДТ кметът на общината следва, със своя заповед, да определи служителите в общинската администрация, които ще изпълняват задълженията на орган по приходите и на публичен изпълнител. Разбира се, няма пречка един и същ служител да изпълнява правомощията и на двата органа, но законът изисква това да бъде изрично определено в акт на кмета на общината.

Какво направил в случая кметът на общината?

Със Заповед № РД-09-137 от 02.04.2009 г. определил правомощията на общинския служител Сашо Цветанов Спасов "при извършване на ревизии, проверки и събиране" като в лимитативно изброените правомощия не фигурира правомощието по чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК - да извършва самостоятелно проверки и ревизии. Със Заповед № РД-09-12 от 17.01.2011 г. го определил като публичен изпълнител, а със Заповед № ЧР-03-2012 г. го назначил на длъжност "публичен изпълнител". Така извършените от кмета на общината назначавания и определяния сочат, че Сашо Цветанов Спасов безспорно е служител на общината, който е определен за публичен изпълнител, но не и за орган по приходите.

Заповед № РД-09-137 не определя служителя като орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, а определя обема на правомощията на служителя при извършване на проверки и ревизии. Това значи, че кметът на общината не определил служителя за орган по приходите, което автоматично би му дало правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и правомощието да издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК, а определил онези правомощия на служителя, които той следва да упражнява при проверки и ревизии. В самата заповед кметът на общината посочил, че се издава "с цел ефективно разпределение на задълженията при извършване на проверки и събиране от отдел "Приходи".

Кметът на общината не може по собствена преценка да ограничава правомощията на орган по приходите, съответно да ги разпределя между органи по приходите - такова правомощие чл. 4, ал. 4 ЗМДТ не му предоставя, но в случая кметът не определил служителя като орган по приходите само му възложил изпълняването на част от правомощията на орган по приходите. Този специфичен подход не удовлетворява изискванията на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ за определяне на органа по приходите със заповед на кмета на общината. С оглед на това издалият оспорения акт служител на общинската администрация няма качеството на орган по приходите.

Следва да се посочи, че чл. 4, ал. 4 ЗМДТ е норма, която оправомощава органа да определи орган по приходите, т. е. норма, която води до учредяване на компетентност и не може да бъде тълкувана разширително, а само stricto sensu. Като не изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ кметът на общината не определил издалия оспорения акт служител за орган по приходите, което прави акта издаден от некомпетентен орган. Съдът като не констатирал този порок на акта постановил неправилно съдебно решение.

Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице обстоятелствата по чл. 222, ал. 2 АПК, поради което съдът следа да го реши по същество. С оглед на гореизложеното досежно компетентността на издалия акта служител съдът следва да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 4 от 18.03.2014 г.

С оглед на този изход от правния спор, без правно значение, само с оглед на доводите на касатора и мотивите на съдебното решение следва да се посочи, че фактическите основания за издаване на един акт за установяване на задължения по декларация се намират, както сочи и касатора, в представената от задълженото лице декларация и в съответните нормативни актове, респективно актове на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Актът за установяване на задължения по декларация е декларативен по своя характер, не той поражда публичните задължения, той само ги установява по размер. Разбира се, чл. 6, ал. 1 АПК задължава органа да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно, което в настоящия случай изисква органът да посочи конкретните задължения по начин, който позволява на задълженото лице и на съда възможно най-ясно да установят тяхното основание и размер. Но тъй като задълженията възникват по силата на самия закон съдът е длъжен да установи настъпили ли са установените в съответната правна норма юридически факти и с оглед на това да установи дължимостта и размера на задълженията. Това следва - per argumentum a contrario, и от посочено в чл. 160, ал. 3 ДОПК, съгласно който съдът е длъжен да установи дължимостта и размера на публичното задължение и само когато установи, че актът е незаконосъобразен и естеството му е такова, че не позволява решаване на делото по същество, да го отмени и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на акта и събраните по делото доказателства не осъществяват фактическия състав на чл. 160, ал. 3 ДОПК.

С оглед на изхода от спора, независимо, че съдът отменя съдебното решение, тъй като крайният съдебен акт е в ползва на ответника по делото, съдът следва да осъди Община Гулянци, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Т. А. А" ЕООД направените за настоящата инстанция разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.11.2014 г., са в размер на 1 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд