Решение № 1115 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2010 г.

Решение № 1115 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Захариев против решение № 435/2.07.2010 г., постановено по адм. д. № 75/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-04-04/11.01.2010 г. на и. ф. административен ръководител - окръжен прокурор на гр. Плевен, като е оставена без разглеждане жалбата му срещу т. 2 от заповед № РД-04-126 от 15.12.2009 г. на административния ръководител. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с установената презумпцията за невиновност, на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (Правилата), утвърдени с решение на ВСС по протокол № 23/04.07.2007 г. и на заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор на Република България. Касаторът счита, че лишаването на магистратите от премиране поради образувано срещу тях, но неприключило дисциплинарно производство, сочи на недопустимо повторно прилагане на санкционна мярка за едно и също деяние, доколкото при налагане на дисциплинарно наказание магистратите също нямат право на ДМС за съответната година. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорените административни актове като незаконосъобразни. Ответникът окръжният прокурор - гр. Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни писмени съображения. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за частично основателна по същество. Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната фактическа обстановка. Въз основа на решения по протоколи на ВСС № 49/03.12.2009 г. и № 51/10.12.2009 г., със заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор на Република България е разпоредено в Прокуратурата на Република България да се изплатят суми за допълнително материално стимулиране (ДМС) за цялостен принос за 2009 г. в размер на 2 основни месечни заплати за длъжност, като при определяне на размера да се спазват Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт. В изпълнение на цитираната заповед и на основание чл. 140 от Закона за съдебната власт, със заповед № РД-04-126/15.12.2009 г. окръжният прокурор - гр. Плевен в качеството му на административен ръководител е определил на прокурорите и служителите в Окръжна прокуратура - гр. София да се изплатят ДМС в конкретен размер, като в т. 2 на същата заповед е включен и жалбоподателят. С решение по протокол № 2 от 08.01.2010 г., комисията "Бюджет и финанси" при ВСС обръща внимание на административните ръководители на органите на съдебната власт, че лицата с наложени дисциплинарни наказания и висящи такива нямат право на премиране. Посоченото решение е сведено до знанието на административните ръководители за изпълнение с писма от 08.01.2010 г. и 11.01.2010 г. на директора на дирекция "ФСД" и началника на отдел "СДМ" и гл. счетоводител към администрацията на главния прокурор. В изпълнение на тези указания окръжният прокурор в гр. Плевен е издал оспорената заповед № РД-04-04/11. 01.2010 г., с която е изменил своя заповед № РД-04- 126/15.12.2009 г., като е лишил Димитър Захариев от премиране в определения размер поради наличие на образувано дисциплинарно производство срещу него - дисциплинарно дело № 76/2009 г. на ВСС. С решение по т. 3.3. от Протокол № 2/14.01.2010 г. Висшият съдебен съвет е указал на административните ръководители на органите на съдебната власт лицата с неприключени дисциплинарни производства да не бъдат премирани. Административен съд - Плевен е приел, че волеизявлението на административния ръководител за лишаване на магистрата от ДМС е законосъобразно, тъй като намира основание в решението на комисията "Бюджет и финанси" при ВСС и на изпратените до административните ръководители на прокуратурите писма от дирекция "ФСД" към администрацията на главния прокурор. Обстоятелството, че процесната заповед е издадена преди решението на ВСС от 14.01.2010 г., с което на административните ръководители се указва да не бъдат премирани лицата с неприключени дисциплинарни производства, не води на извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Решението е неправилно. Една от формите за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт е премирането за цялостен принос в течение или в края на годината (чл. 3, т. 1 от Правилата). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година, като по силата на чл. 5, ал. 2 при наложено дисциплинарно наказание, горепосочените лица нямат право на премиране. Следователно основание за отказ от изплащане на годишна премия за цялостен принос на магистрат може да бъде единствено наложено от компетентния орган по съответния ред и със съответен акт дисциплинарно наказание, т. е. приключило с налагане на наказание на лицето дисциплинарно производство. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същите Правила, ВСС е делегирал на административните ръководители в системата на съдебната власт правомощието да определят конкретния размер на премирането за цялостен принос на магистратите, съдебните и прокурорските помощници и съдебните служители съобразно приноса им за резултатите, отчетени от съответния орган на съдебната власт за годината. Жалбоподателят е заместник на административния ръководител - окръжният прокурор в гр. Плевен. Същият не оспорва, че към момента на издаване на процесната заповед за отмяна на определеното му ДМС за цялостен принос през 2009 г. срещу него е имало образувано дисциплинарно производство, което към момента на издаване на спорната заповед не е било приключило и магистратът не е имал наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Правилата. Ето защо със заповед № РД-04-126/15.12.2009 г. на окръжния прокурор - Плевен, съобразно Правилата и заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор, на Захариев в качеството му на правоимащо лице е било определено ДМС в съответен размер. Изложеното води на извод, че фактът на висящо дисциплинарно производство не е предпоставка за отказ от премиране, доколкото към меродавния момент не е било налице приключило такова с краен акт, който да установява извършеното нарушение и да постановява съответно наказание за жалбоподателя. Ето защо неправилна е преценката на съда, че последвалата с обжалваната заповед отмяна на премирането на магистрата поради наличието на висящо дисциплинарно производство, е законосъобразна. Изводът, че процесният административен акт е съобразен с материалноправните разпоредби и издаването му е в съответствие с указанията на комисията "Бюджет и финанси" при ВСС и на администрацията на главния прокурор не намира опора в приложимите норми. С оглед естеството и характера им, цитираните в заповедта решение на помощен орган при ВСС и писмо от директора на дирекция "ФСД" към администрацията на главния прокурор не съставляват правно основание за лишаване на магистрата от годишно ДМС за цялостен принос към отчетените от съответния орган на съдебна власт резултати през годината и не предоставят на административния ръководител правомощие да издаде акт с такова съдържание. Посочените документи нямат самостоятелно правно значение, не се ползват с юридическа сила и не обвързват като правен ефект административния орган. Образуването на дисциплинарно производство срещу магистрат не би могло да се обвърже с основанието и целите на премирането за цялостен принос, от една страна, а от друга - с оглед висящността на дисциплинарното производство и неизвестността на изхода му е недопустимо предварително, без надлежно установено нарушение и наложено наказание, да се прилага допълнителна ограничителна мярка, която по същество има санкционен ефект върху лицето и при това произтича единствено от факта на образувано дисциплинарно дело. По изложените съображения касационната жалба се явява частично основателна. Обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. съдебният състав приема, че обжалваната заповед е била издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта, преследвана от закона. Тя е издадена в противоречие с Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт, тъй като според тях предпоставка за отказ от изплащане на ДМС е единствено наличието на наложено дисциплинарно наказание, но не и факта на висящо дисциплинарно производство. Решението на ВСС, прието след издаване на заповед № РД-04-04/11.01.2010 г., според което лицата с неприключили дисциплинарни производства също нямат право на ДМС, не санира порока на акта. Посоченото в обжалваната заповед основание за лишаване от премиране противоречи на презумпцията за невиновност и на принципа за съразмерност. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Що се отнася до оплакванията на Димитър Захариев за неправилност на решението в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу т. 2 от заповед № РД-04-126/15.12.2009 г., същите са неоснователни. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че това разпореждане не засяга правната сфера на адресата, тъй като същото е отменено от последващото властническо волеизявление на административния орган, което е предмет на съдебната проверка. Съжденията на съда за срочност на жалбата срещу този административен акт са правилни. Доколкото обаче с оспорването на т. 2 от заповед № РД-04-126/15.12.2009 г. жалбоподателят цели корекция на определения му размер на ДМС, то това е въпрос изцяло на самостоятелна преценка на административния ръководител и тази заповед не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. При тези съображения крайният извод за процесуална недопустимост на жалбата в тази й част е съответен на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд