Решение № 14339 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6123/2018 г.

Решение № 14339 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6123/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Образувано е по касационна жалба на "Випом" АД, ЕИК 815123244, гр. Видин, ул. "Цар Иван Асен II" № 9, чрез процесуалния представител адвокат Р. Длъгнекова, против Решение № 23/14.03.2018 г. по адм. дело № 253/2017 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на НЕЛК, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - ТЕЛК-Общи заболявания при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД- гр. София, се представлява в съдебно заседание от председателя доц. д-р М. Демирова, която оспорва касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – ТП на НОИ- гр. Видин, редовно призовано, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция "Социално подпомагане- гр. Видин, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание, но в писмени бележки изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Агенция за хора с увреждания, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Б. Йорданов, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си представител адв. Кълцева и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, прилагайки писмено доказателство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 23 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 253/2017 г., Административен съд –гр. Видин е отхвърлил жалбата на "Випом" АД, ЕИК 815123244, гр. Видин, ул. "Цар Иван Асен II" № 9, представлявано от Г. Георгиев - изпълнителен директор, против Експертно решение № 0736 – от заседание 083 от 2.10.2017 г. на НЕЛК "Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести" и е осъдил "Випом" АД да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, Административен съд – гр. Видин е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го определя като валиден административен акт. Първоинстанционният съд прави извод, че наличието на основание за определяне на професионален характер на някое от установените заболявания на жалбоподателя съответства на доказателствата по делото. Изведено е твърдение, че доколкото определеният в оспореното експертно решение на НЕЛК процент на трайно намалена работоспособност от общо заболяване не е спорен между страните, то следва, че обжалваният административен акт е и материално законосъобразен. Решението е правилно. По делото е установено, че Б. Йорданов е започнал работа на длъжност "леяр-формовчик" във "Випом" АД на 14.01.2004 г. на основание Трудов договор № I- 18/8.04.2004 г., като е работил до 14.10.2004 г., когато е бил освободен от работа въз основа на подадена молба. Въз основа на нова подадена молба, Йорданов сключва Трудов договор № 1-57/25.10.2004 г. и постъпва на работа на 27.10.2004 г. на длъжност "леяр-формовчик". Трудовото му правоотношение с "Випом" АД е прекратено, считано от 20.03.2014 г. С Експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания - Видин № 2912 от зас. № 200 от 4.12.2013 г., на Б. Йорданов са признати 52 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, считано до 1.12.2014 г. Водещата диагноза е "Друга хронична обструктивна белодробна болест", общо заболяване: "ХОББ СМЕСЕН ТИП. АХ I -II СТ". С Експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания - Видин № 0547 от зас. № 037 от 21.02.2014 г., на ответника по делото са признати 52 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, считано до 01.02.2016 г. Водещата диагноза е "Друга хронична обструктивна белодробна болест", общо заболяване: "ХОББ СМЕСЕН ТИП. АХ I -II СТ". Направено е заключение, че лицето не е работоспособно за заеманата длъжност "леяр". Извършено е проучване на професионалната болест на Б. Йорданов, което е документирано в Протокол № 1 от 07.11.2014 г. на ТП на НОИ – Видин. В него е отразено, че Йорданов е работил в търговското дружество като "леяр – формовчик" в продължение на 9 години, 10 месеца и 23 дни. Съгласно списъка на професионалните болести, едно от условията за признаване на такава е доказано професионално въздействие минимум 10 години. Началната регистрация на обсъжданото заболяване "Смесена (леярска) пневмокониоза" с МКБ J63. 8 е с получено Бързо известие, вх. № К-3829 от 2.09.2014 г., изпратено от д-р В. Джамбазова, УБ МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД- гр. София. С Експертно решение на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД- гр. София № 0278 от зас. № 053 от 26.03.2015 г., на Йорданов са признати 20 % ТНР поради общо заболяване и 50 % ТНР/трайно намалена работоспособност/ за професионално заболяване, за срок от три години, считано до 1.03.2018 г., с водеща диагноза "Пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична". С Експертно решение № 0325 от зас. № 066 от 19.04.2016 г. на Специализиран състав по белодробни болести на НЕЛК, експертното решение на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД- гр. София № 0278 от зас. № 053 от 26.03.2015 г. е отменено и върнато за ново освидетелстване. С Експертно решение на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД- гр. София № 0833 от зас. № 113 от 17.08.2016 г., на Йорданов са признати 64 % ТНР за срок от три години, считано до 1.08.2019 г. Водещата диагноза е "Пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична", като се приема наличието на професионално заболяване с дата на инвалидност 7.11.2014 г. Впоследствие е издадено и процесното ЕР, с което само е коригиран процента на ТНР, а в останалата част е потвърдено решението на ТЕЛК. Пред първоинстанционния съд е изготвена и кредитирана съдебно–икономическа експертиза, която като пълна, непротиворечаща на събраните по делото доказателства, добре мотивирана, точна и ясна, прави изводи, с които и настоящата касационна инстанция се солидаризира. От експертизата се установява, че Б. Йорданов не е работил на други длъжности в търговското дружеството, освен като "леяр-формовчик". От второто постъпване на работа във "Випом" АД на 27.10.2004 г. до напускането му на 20.03.2014 г., Йорданов е имал 2 373 работни дни. През целия период на работа Йорданов е осигуряван с код 03 - втора категория труд за длъжност "леяр-формовчик", което става ясно от проверка, извършена в НОИ. Спорът между страните не касае процента на определена неработоспособност, нито срокът й, а е съсредоточен изцяло върху въпроса дали заболяването на Б. Йорданов е с професионален характер. Административен съд – гр. Видин правилно е приложил относимите към настоящия случай правни норми. Съгласно чл. 56 на Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1.01.2000 г., професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването (приет с ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.). За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици - т. н. "ексцес". Съгласно нормата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. В настоящата хипотеза това е Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В Списъка на професионалните болести, приет с ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г., посочените условия за код 5302 – Леярска пневмокониоза, следва да са от доказано професионално въздействие минимум 10 години. Съобразно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести (НРСРПООПБ), в срок 3 дни от датата на получаване на бързото известие за професионална болест, териториалното поделение на НОИ открива досие по чл. 59, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, а ръководителят на териториалното поделение на НОИ издава заповед за проучване на случая, която се връчва на заинтересованите лица. Проучването установява професионалния маршрут, факторите на работната среда и работния процес, при които е работило заболялото лице, както и други данни, необходими на органите на медицинската експертиза за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяването. В заключителната част на протокола, комисията обобщава резултатите от проучването, като посочва установен ли е професионален риск по отношение на съобщеното заболяване. В чл. 6, ал. 12 от НРСРПООПБ е уредена възможността за подаване на възражение от заинтересованите лица, които се прилагат към протокола. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от НРСРПООПБ, ТЕЛК и НЕЛК потвърждават или отхвърлят професионалния характер на болестта и се произнасят по всички въпроси на експертизата на работоспособността съобразно реда, принципите и критериите, регламентирани с Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Списъка на професионалните болести, а резултатът се отразява в експертно решение по образец. Относно причинната връзка между условията на труд и заболяванията на лицето, приетото от НЕЛК съответства на данните от официалната медицинска документация по преписката, приета по делото. В медицинското експертно досие на Б. Йорданов се съдържат достатъчно писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че лицето е заболяло и му е поставена диагноза "Друга хронична обструктивна белодробна болест", общо заболяване: "ХОББ СМЕСЕН ТИП. АХ I -II СТ", а впоследствие "Смесена (леярска) пневмокониоза", докато е работило в "Випом" АД. Горното обстоятелство се потвърждава от предходните ЕР на ТЕЛК, епикризите, изследванията и документите, приложени по делото (протокол за проучване на професионално заболяване). Същите документи, установяващи релевантните обстоятелствата за работното му място и трудови функции, както и настъпилите заболявания на жалбоподателя, са от категорията доказателства, предвидени в чл. 68, ал. 1, т. 3 и ал. 3 НМЕР, при наличие на които ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при определяне на професионалното заболяване. Съгласно чл. 67 от НМЕР, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения, а според чл. 69 от същата наредба, причинна връзка се признава не само за увреждането и заболяването, но и за последствията и усложненията, обусловени от тях. По делото има безспорни доказателства, че заболяването "ХОББ СМЕСЕН ТИП. АХ I -II СТ", а впоследствие и "Смесена (леярска) пневмокониоза", имат връзка с условията на труд, при които е работило лицето. Безспорно се установява, че заболяванията са настъпили под въздействие на вредните фактори от изпълняване на трудовите му задължения. Тези доказателства са обсъдени и преценени от НЕЛК при вземане на решение по искането за установяване на причинна връзка между здравословното състояние на лицето и последиците от болестта. В случая, във всички решения на ТЕЛК, на лицето е установен професионален характер на заболяването, с изрично отбелязване за наличие на причинна връзка. Този факт не е опроверган, а и по делото не са представени доказателства, които да променят изводите на експертния орган, направени с процесното решение на медицинската експертиза. Верни са изводите на първоинстанционния съд, че с две предходни експертни решения на ТЕЛК, за които няма данни или твърдения да са отменени, е установен професионален характер на заболяването "леярска пневмокониоза", като е прието, че е налице причинна връзка между увреждането и факторите на работната среда. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че действително отработеното от Йорданов време е 6 години и 6 месеца, с оглед на което той няма необходимото според нормативните изисквания 10 години професионално въздействие като предпоставка за признаване на професионалния характер на заболяването. Изчисляването на положения от Йорданов стаж във "Випом" АД по двата представени трудови договора и времето на професионално въздействие са били предмет на назначената и извършена пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза. Изводите в експертизата и изчисляването на действително положения от Йорданов стаж не опровергават факта, че той е работил в търговското дружество повече от 10 години (доказват го двата трудови договора), че през този период е работил само и единствено на длъжността "леяр-формовчик". Обстоятелството, че между подписването на двата трудови договора има незначителен времеви отрязък, не може да доведе до извода, че първият трудов договор и положения по него труд не следва да се признае и зачете. Общият трудов стаж на лицето е над 10 години в тази работна среда, като се имат предвид двата периода на договорите на длъжност "леяр-формовчик". Позоваването на продължителността на реално полагане на труд е неоснователно, тъй като прекъсванията от отпуски на различно основание не променят работата във вредна среда и въздействието на последната върху конкретния работник. Предвид индивидуалното развитие за всеки случай, заболяването е установено с клинични и функционални изследвания след съобщаването за съмнение за професионална болест по чл. 5 от Наредбата. Направеният извод по известието за съмнение за наличие на такава болест е потвърдено от ТЕЛК/НЕЛК. Не са оборени констатациите при оспорване на тези решения, поради което и професионалният характер на заболяването не е опроверган. Назначената експертиза също не променя приетото по спорния въпрос. Поради това, изводът на съда за наличие на основания за определяне на професионален характер на заболяването е правилен и съответства на доказателствата по делото. Въз основа на цялостния анализ на доказателствата следва единствено възможният извод, че заболяването на Йорданов е настъпило в резултат на вредните фактори на работната среда и трудовия процес, от обичайната трудова дейност. В случая са налице предвидените в чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от КСО хипотези, които обосноват извод за наличие на професионална болест. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, своевременно направените искания на ответника по касация - Б. Йорданов да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски за производствата пред двете съдебни инстанция, са основателни. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока, Б. Йорданов е заплатил 500 лв. за възнаграждение на упълномощения от него да го представлява пред първата съдебна инстанция адвокат, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 59 от 4.01.2018 г., както и още 400 лв. на упълномощения да го представлява адвокат пред касационната инстанция, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 59, серия В № 0000003975 от 25.10.2018 г. В тази връзка, следва да се отбележи, че касаторът не е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, което да дава правомощие на съдебния състав да редуцира размера на сумата. С оглед на изложеното, "Випом" АД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 900 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции от страна на ответника. Останалите ответници по делото не са претендирали разноски, с оглед на което такива не им се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение