Решение № 7321 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 550/2017 г.

Решение № 7321 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 550/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.12.2016 г. по адм. д. № 2474/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването по жалба на С. В. И. срещу заповед № РА-19-03 от 18.02.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от С. В. И.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община са спрени всички видове строително - монтажни работи за строеж "Ремонт и укрепване на съществуваща триетажна жилищна сграда" с възложител С. И.. Забранен е достъпът до строежа. Заповедта е издадена на основание чл. 223, т. 1, 3 и 10 ЗУТ. Административен съд С. - град е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Видът и характерът на извършените строително - монтажни работи обосновават извода за основен ремонт на съществуващата жилищна сграда. Той може да бъде осъществен при издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. По смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ извършените строително - монтажни работи представят строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Налице са предпоставките за спиране на строително - монтажните работи по чл. 223, т. 1 ЗУТ. Административен съд С. - град е приел, че извършените строително - монтажни работи не могат да се квалифицират като "текущ ремонт". Приел е, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ поради липса на уведомление от страна на възложителя до съответната община. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. По делото е установено, че са извършени следните строително - монтажни работи: изградени стоманобетонови фундаменти за нови колони и стоманобетонови стени по северната и южна фасада под кота +0.00 на съществуващата сграда; разкрити и просечени в съществуващи външни стени места за нови колони и стоманобетонови стени; монтирани кофражни форми и арматурни скелети за нови стоманобетонови колони, стоманобетонови стени от кота +0.00 до +3.2. по северната и южна фасада. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че извършените строително - монтажни работи следва да се квалифицират като строеж по смисъла на § 5.т. 38 ДР ЗУТ. Представляват основен ремонт на съществуващата сграда съгласно определението по § 5, т. 42 ДР ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж и инвестиционен проект прави строежът незаконен, поради което е налице основание за спирането по по чл. 223, т. 1 ЗУТ. Настоящата инстанция споделя изцало мотивите на първоинстанционния съд за това, че не е налице "текущ ремонт" на съществуваща сграда. Съгласно § 5, т. 43 ДР ЗУТ текущият ремонт не засята конструкцията на сградата. В случая тя се засяга съгласно определенията за "конструкция и "конструктивни елементи " по Наредба № 3/2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Изводите на съда се подкрепят от заключението на техническата ексепртиза, която установява, че извършените строително - монтажни работи увеличават носимоспособността и и устойчивостта на на конструкцията на сградата. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ. По делото е установено, че процесната сграда е изградена през 1998 г. и узаконена през2003 г. без да са спазени изскванията за осигуряване срещу земетресения съгласно нормативната уредба от 2012 г. и не отговаря на БДС. У. е също така, че сградата е изградена върху територия, която има подпочвени води. Според вещото лице сградата е била застрашена от самосрутване преди предприемане на процесните строително - монтажни работи. Посоченото по - горе не установява наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 3 ЗУТ. Тази хипотеза предполага авария или друго настъпило неочаквано обстоятелство, което налага незабавно предприемане на действия за отстраняване или предотвратяване на увреждания и възстановяване на обекта, като за това се уведомява съответната община. Не от този характер е обстоятелството, че сградата е изградена без да се спазват съответните строителни правила и норми през 1998 г., (ако това е така, тъй като вещото лице в заключението си е посочило нормативна уредба от 2012 г.) както и обстоятелството за наличие на подпочвени води. Това не са настъпили внезапно обстоятелства, които да са довели до увреждане на сградата, за премахването на които да се налага извършването на незабавно строителство без строителни книжа. По делото са събрани доказателства за това, че извършваното строителство е планирано още през 2014 г., когато жалбоподателят се е снабдил със становища на специалисти относно състоянието на сграда и необходимостта от ремонт. Неподдържането на сградата от собственика й или естественото й износване с течение на времето също не са обстоятелства по смисъла на чл. 195, ал. 3 ЗУТ. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С. В. И. следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният аминистративен съд