Решение № 3530 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2019 г.

Решение № 3530 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител срещу решение № 11 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 409/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което Агенцията е осъдена да заплати на У. Сюлейман от [населено място] обезщетение в размер на 1239 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 1137/2017 г., издадено от началника на Митница-Пловдив., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2018 г. до окончателното й заплащане. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – У. Сюлейман чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от У. Сюлейман да бъде осъдена Агенция "Митници" да му заплати сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 602/2017 г. по описа на РС – Харманли и за касационното производство по КАНД № 346/2018 г. по описа на АС-Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил частично предявения иск, осъждайки Агенция "Митници" да заплати исканото обезщетение, в размер на 1239 лева, ведно със законната лихва. За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 30/16.02.2018 г. по АНД № 602/2017 г. по описа на РС – Харманли, оставено в сила с Решение № 552/17.07.2018 г. по КАНД № 346/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, е отменено Наказателно постановление № 1137/2017 г., издадено от началника на Митница-Пловдив, в частта, с която на У. Сюлейман е наложено административно наказание "глоба" в размер на 6 000 лв. за нарушение на чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове. В останалата част, с която на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е било постановено отнемане в полза на държавата, на 7 бр. кутии цигари, марка "АСОС СЛИМС", наказателното постановление било потвърдено. Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Харманли съдебно производство. От Договора за правна защита и съдействие от 12.12.2017 г., приложен към делото, е установено, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 750 лв. пред РС Харманли и 500 лв. пред АС-Хасково по ДПЗС от 28.03.2018 г. от адв. Шабан, общо 1250. 00 лв., същите суми са платена в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в съдебни заседания и пред двете инстанции. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". По изложените съображения решението на АС Кърджали следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение