Решение № 274 от 21.5.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002104647/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. против решение № 209/05.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 679/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260156 от 24.10.2022 г., постановено по гр. д. № 276/2021 г. на Районен съд - Кюстендил, с което е отхвърлен искът, предявен от С. В. Д. за приемане за установено по отношение на ответника - „Уника имоти“ ООД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на [населено място], [община]. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „Уника имоти“ ООД не е депозирал отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: С определението по чл. 288 ГПК № 2738 от 04.06.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника „Уника имоти“ ООД, че ищецът С. В. Д. е собственик по наследство и давностно владение на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на [населено място], [община]. В исковата молба и в молбата за уточнението й ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба /нотариален акт № 102, дело № 102/2006 г./ е закупил от майка си А. Д. Д. недвижим имот от 2260 кв.м., заедно с изградената в него масивна сграда – ресторант „Бреснишки хан“, който имот е с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-10-176/31.08.2009г. След като придобил имота през 2006г. ищецът започнал да владее и два от съседните имоти с идентификатори *** и ***. Тези имоти, заедно със закупения от него имот с идентификатор ***, са част от имот *** от КВС, който имот е бил закупен от баща му В. Д. с договор от 06.11.1998г. С влязло в сила на 08.08.2019г. постановление за възлагане, след проведена публична продан, имот с идентификатор *** е възложен на ответното дружество. Твърденията на ищеца са, че имоти с идентификатори *** и *** не са бил предмет на проданта и ответникът не е придобил права върху тях. През 2020г. е одобрено изменение на кадастралната карта и е нанесен нов имот с идентификатор ***, който включва както имота с идентификатор ***, описан в постановлението за възлагане, така и имоти с идентификатори *** и ***. При тези фактически твърдения ищецът поддържа, че ответното дружество е собственик на 2260/2640 ид.ч. от новообразувания ПИ с идентификатор ***, а той е собственик на 380/2640 ид.ч. от същия имот на основание наследяване от баща му и давностно владение върху имоти *** и ***. Поискал е да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 380/2640 ид.ч. от целия поземлен имот с идентификатор ***. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че въззивното решение като постановено по нередовна искова молба е недопустимо. Исковата молба съдържа противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения за придобито право на собственост върху реални части от спорния ПИ с идентификатор *** /два поземлени имота, включени в новообразувания ПИ с идентификатор ***/, а искането, формулирано в петитума, е за признаване права върху идеални части от целия поземлен имот с идентификатор ***. Въззивният съд в изпълнение задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, е следвало да констатира тази нередовност и на основание чл. 129, ал.4, вр. ал.2 ГПК да даде срок за отстраняването, й което не е сторено. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел наличието на противоречие в исковата молба и е прекратил производството, приемайки че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, като определението му е било отменено от въззивния съд, не освобождава въззивния съд, сезиран с въззивна жалба против постановеното по делото решение, от задължението му да извърши проверка за съответствие на исковата молба с чл. 127, ал.1 ГПК и да предприеме дължимите се процесуални действия. Като не е сторил това въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе относно нередовността на исковата молба, следва да даде срок на ищеца да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената й част и да посочи дали искането му е за признаване на права върху реални или върху идеални части от новообразувания поземлен имот с идентификатор ***. В случай, че ищецът заяви искане за признаване на идеални части от същия имот, то да изложи конкретните си фактически твърдения, въз основа на които счита, че е придобил тези права. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение