Решение № 7793 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16239/2011 г.

Решение № 7793 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16239/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 554 от 1.11.2011 г. по адм. дело № 453/2011 г. на Административния съд Пазарджик. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се подробни доводи по същество на спора. Ответникът - Георги Илиев Димитров, не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Георги Илиев Димитров, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22432 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 361.43 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган при издаването на оспорения акт е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт. 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; за представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н., налице е нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, и обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая в оспорения акт е посочено като правно основание за издаване чл. 27, ал. 3 и 4, чл. 37, ал. 2, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., като не са посочени основанията, които регламентират директните плащания или отказа за плащане по чл. 43 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. В този смисъл правилно при анализа на доказателствата, съдът е приел, че актът не е мотивиран в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От друга страна не е изяснено кои са причините процесните парцели, заявени за подпомагане да бъдат определени като недопустими, като не е конкретизирано каква част от заявените за подпомагане площи представляват допустимия слой, съгласно писмо на ДФ "Земеделие" от 20.11.2009 г. за да бъде направена съпоставка. Не е изяснена площта и квадратурата на недопустимите за подпомагане площи и на практика липсват фактически основания в акта за установяване на публично вземане. Не може като фактическо основание към оспорения акт да се приеме, че е налице недопустима за подпомагане площ в това число НР - 1 планински райони, като сумата от 361,43 лв. се явява недължимо платена. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ - НР - 1 е част от схемите за специфична подкрепа по мярка 211 от Програмата за развитие на селските райони в /нормативната база е Наредбата за условията и реда за прилагане на мярка 211/. В случая от общата декларирана площ от 4,47 ха, недопустима за подпомагане част от парцела е 0,5603 ха, която представлява пасища, мери и ливади, като няма разлика и при двете извършени проверки за 2009 г. и 2010 г. по отношение на недопустимите парцели за подпомагане. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е аргументирал изводите си, във връзка с изложените по-горе данни, които са правилни. Според регламент 796/2004 г., посочването на нередности, произтичащи от кръстосани проверки, е последван и от други подходящи процедури и когато е необходимо и от проверки на място, като не е уточнено какви видове проверки са били извършени, какво е било констатирано и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. Не без основания за правната обоснованост на акта е, че в него не е изяснена методиката, по която е определен размера на сумата, като са допуснати и процесуалните нарушения предвидени в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил едноличния търговец за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,